НАП: Освобождаване от задължение за здравноосигурителни вноски и възстановяване на внесени суми при прилагане на чл. 40, ал. 5 и чл. 40а от ЗЗО

Изх.№ М-24-36-10

Дата: 13.04.2016 год.

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б";

ЗЗО, чл. 40, ал. 5;

ЗЗО, чл. 40а, ал. 1;

ДОПК, чл. 128;

ДОПК, чл. 129.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл. 40, ал. 5 и чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Във връзка със заведено в Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. № М-24-36-10 от 12.03.2016 г., Ви уведомяваме:

В писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:

Физическо лице, български гражданин, за периода от 2008 г. до 2015 г. е пребивавало в чужбина (извън ЕС и ЕИП) повече от 183 дни през всяка календарна година, без да е подадено предварително заявление по чл. 40а от ЗЗО. През 2010 г. е подадена декларация обр. № 7, но с некоректна начална дата от периода, за който възниква задължение за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, вследствие на което действието на декларацията е прекратено, считано от 01.03.2007 г. От 01.05.2007 г. до 31.03.2010 г. и от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. са внесени здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Поради прекратеното действие на Декларация обр. № 7, тези вноски не са обвързани и са формирани кредитни остатъци в подсметка "Банка Здравно осигуряване", а здравноосигурителните права на лицето са прекъснати. През месец декември 2015 г. лицето подава заявление по чл. 40а от ЗЗО, като удостоверява по установения ред периодите на пребиваване в чужбина за всяка календарна година. Предвид липсата на формирани и обвързани задължения по Декларация обр. № 7, за периодите от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. на лицето е признато право за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски. В резултат на признатото му право по реда на чл. 40а от ЗЗО лицето иска възстановяване на внесените здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.

Във връзка с изложеното поставени са следните въпроси:

1. Разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, която регламентира освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски, следва ли да се прилага и когато вноските са внесени?

2. Следва ли да се приеме, че сумите, внесени от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., не представляват здравноосигурителни вноски, предвид липсата на формирани задължения с декларация обр. № 7?

3. Подлежи ли на корекция подадената декларация обр. № 7 по отношение датата на възникване на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, и следва ли да бъде преразгледано/оттеглено признатото на лицето право за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40а от ЗЗО?

4. Допустимо ли е възстановяване на сумите, внесени за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., предвид факта, че наличието на необвързани здравноосигурителни вноски се дължат на невярно посочената начална дата на периода, от който възниква задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО?

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава (чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.

Видно от изложената фактическа обстановка, за периода от 01.03.2007 г. до 16.04.2007 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение, лицето е било в неплатен отпуск. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася. В случай на неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски. На основание изложеното, за периода на неплатения отпуск здравноосигурителните вноски за лицето се дължат по реда на цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на чл. 40 от ЗЗО, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;

2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

Осигурителните вноски по ЗЗО се внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 41 от ЗЗО).

Декларацията по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО се подава по реда, определен с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица - Декларация образец № 7 "Данни за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване" - (Приложение № 7 към чл. 2, ал. 6 от наредбата).

В цитираните разпоредби ясно и точно са указани сроковете, в които лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски на това основание, както и да подават декларация образец № 7 към Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

Задължението за осигуряване и подаване на декларация възниква по силата на законовата разпоредба на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО - само в случай, че лицето не подлежи на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на чл. 40 от ЗЗО, като декларация образец № 7 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство.

В конкретния случай, декларацията образец № 7 със заявена начална дата от периода, за който възниква задължение за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО - 01.03.2007 г., е некоректно подадена, тъй като към тази дата лицето е в неплатен отпуск, поради което не подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от същия закон. Към тази дата за него няма и подадено заявление по чл. 40а от ЗЗО.

На основание изложеното, може да се направи извода, че здравноосигурителните вноски в периода на внасянето им са внесени на законово основание. Вноските са внесени по установения ред, по банковата сметката за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК, в установения размер, постъпили са по определения идентификатор (ЕГН) на лицето. Обстоятелството, че тези здравноосигурителни вноски не са обвързани в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице със съответстващите им задължения от подадена декларация образец № 7, не ги прави внесени без правно основание. Нещо повече, в конкретния случай, през 2010 г. лицето е подало декларация образец № 7, която не е формирала задължения, поради неправилно посочено начало на периода, от който възниква задължение за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период извън ЕС и ЕИП. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. На основание чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО (посл. изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.

От нормата на чл. 40а от ЗЗО се извеждат условията за освобождаване от заплащане на задължителни здравноосигурителни вноски:

- лицето да е български гражданин и да има задължение да се осигурява изцяло за своя сметка;

- лицето да е пребивавало в чужбина най-малко 183 дни през една календарна година;

- лицето да дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за периода, през който е пребивавало в чужбина;

- да е подадено заявление до Националната агенция за приходите.

Условията трябва да са изпълнени кумулативно.

От горното е видно, че разпоредбата на чл. 40а се отнася за лица, които отговарят на изброените в нея условия и дължат (т.е. все още не са внесли) здравноосигурителните вноски за посочения период. Тя касае освобождаване от задължение за внасяне на дължими (не на тези, които вече са внесени) здравноосигурителни вноски за периода на пребиваване в чужбина.

Разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО определя начина и реда за реализиране правото на задълженото лице да се освободи от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски при определени условия. По този начин законодателят е създал в ЗЗО специално правно основание задълженото лице само да прецени дали да се възползва от предоставената му възможност за освобождаване. По своята същност заявлението по чл. 40а е правен акт, който има характер на едностранно волеизявление на задълженото лице, с извършването на което настъпват определени в закона правни последици, свързани с освобождаването му от здравноосигурителни вноски за времето на пребиваване в чужбина.

Както вече беше отбелязано, разпоредбата на член 40а e специфична хипотеза, в която е предвиден специален режим за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на определен кръг лица при определени условия. Едното от тези задължителни условия е "след подадено заявление до Националната агенция за приходите". Разпоредбата създава задължение за изрично заявяване от лицата, имащи желание да упражнят правото си да се освободят от внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на пребиваване в трети страни. Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т.е. задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. С въвеждането на института на декларация за освобождаване от задължението за здравно осигуряване, законодателят е предвидил избор на осигуряване чрез конклудентни действия. Освобождаване от задължението за здравно осигуряване е субективно правно задължение, т.е. такова, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Липсата на декларация към момента на внасяне на вноските сочи отсъствие на правопораждащ факт за освобождаване от задължение за заплащане на здравноосигурителните вноски, което на основание изложените по-горе аргументи от своя страна предполага, че с акта на внасяне на вноските лицето не е пожелало да се възползва от възможността за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, предоставена им в чл. 40а от ЗЗО.

Също така в член 40а не е предвидена възможност дължимо платените за минали периоди вноски за здравно осигуряване да бъдат възстановени. Подаденото след внасянето на задължителните здравноосигурителни вноски заявление не може да се приеме като основание за освобождаване от задължението за заплащане на същите, тъй като, за да произведе предвидените правни последици, същото следва да предхожда, а не да следва внасянето им.

Разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, т.е са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им се осъществява от органа по приходи на компетентната ТД на НАП, в която са направени на базата на нормативните актове по данъчното и осигурително законодателство.

По отношение на въпроса за коригиране на декларация образец № 7, следва да се отбележи, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. не е регламентирана възможност за коригиране/заличаване на подадени данни с декларации образец № 7. Такава възможност съществува в чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК, където е предвидено, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в 14-дневния срок, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.

ЗАМЕСТНИК Изпълнителен Директор на НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/