НАП: Социално и здравно осигуряване на български работник, нает от работодател от ЕС и полагащ труд в България

3_2811/02.12.2015 г.

Регламент /ЕО/ №883/2004

Регламент /ЕО/ №987/2009

КСО чл.4, ал.1, т.1

КСО чл.5, ал.1

Наредба №Н-8/2005 чл.3, ал.1, т.1

ЗДДФЛ, чл. 4

Относно: Данъчно третиране на доходи и осигуряване на български гражданин, нает по трудово правоотношение от работодател, установен в държава членка на Европейския съюз, който ще полага труда си в Р България

Според изложеното в запитването, физическо лице има сключен трудов договор с юридическо лице, установено в Германия - гр. Бремен. Дължимото брутно възнаграждение ще получава по банков път съгласно споразумение към трудовия договор.

Във връзка с горното се поставят следните въпроси:

1. Тъй като трудовата дейност ще се извършва на територията на Р България, следва ли лицето да се осигурява по българското законодателство?
2. Какъв е редът, процедурите и сроковете за регистрирането като физическо лице?
3. Какъв е размерът на дължимите осигурителни вноски и данъци, сроковете за внасяне и отчитане в НАП?
4. Какъв вид регистрация да се направи и къде, за да може да се осигурява лицето в Р България?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 79/2015 г.), Законаза данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ,обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.79 от 13 Октомври 2015г.) и Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ бр.61 от 11 август 2015г.) изразяваме следното становище:

Относно осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент(ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент(ЕО) №987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

Съгласно чл.11, параграф 1 отРегламент (ЕО) №883/2004лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си("lexlocilaboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В случай, че лицето полага труда си единствено на територията на България, то съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 за него ще е приложимо българското законодателство.

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане/плащане/ на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или място им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо /чл.21(1) от Регламент № 987/2009/.

Следователно работодателят следва да превежда задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, чието законодателство в сферата на социалната сигурност е приложимо за лицето, независимо дали предприятието е регистрирано в същата държава-членка.

Предвид гореизложеното работодателят ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО и на задължено лице по чл.14 от ДОПК.

Работодателите, установени на територията на държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл.82, ал.4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лицето, за което е определено българското законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването(чл.21(2) от Регламент № 987/2009). Следва да се има предвид, че издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл.8 от ДОПК. В чл.8, ал. 1, т. 7 се конкретизира, че компетентна е териториална дирекция - София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 - 6.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Работодателят внася по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, задължителните осигурителни вноски, като ползва идентификационен код/чл.7, ал.7 от КСО/. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1 от КСО, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл.7, ал.1 от КСО).

За работниците и служителите задължителни осигурителни вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО). За 2015 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 2600 лв.

Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, са както следва: за фонд "Пенсии", съответно за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за лицата, родени след 31 декември 1959 г.: 12,8 на сто, разпределени в съотношение 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице и 7,1 на сто за сметка на осигурителя;за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5 на сто;за фонд "Трудова злополука и професионална болест"-осигурителната вноска е за сметка на осигурителя и е диференцирана по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2015 г.; за фонд "Безработица" - 1 на сто.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от КСО за 2015 г. вноските за ДОО се разпределят между осигурител и осигурено лице в съотношение 60:40.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване ( чл. 157, ал. 6 от КСО).На основание чл. 157, ал. 1 от КСО размерът на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване за 2015 г. е5 на сто.Съгласно чл. 157, ал. 3 от КСО вноските за универсалните пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО /60:40/.

Здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК здравноосигурителната вноска за 2015 г. е в размер 8 на сто.Здравноосигурителните вноски за 2015 г. се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношение 60:40 /чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите,осигурителните каси,самоосигуряващите се лицаи работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване /декларация образец № 1/; декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ /декларация образец № 6/.

Представянето на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в НАП става с горепосочените декларации, които се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /чл. 5, ал. 6 от КСО/.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г., декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

По силата на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Следва да се има предвид, че когато трудовото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда, съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят или упълномощено лице е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане, се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда.

Относно приложението на данъчното законодателство:

При определяне на данъчните задължения на физическите лица от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или

- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или

- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

С оглед на изложените нормативни критерии и съобразявайки посочените в запитването обстоятелства, считаме, че за целите на ЗДДФЛ лицето би могло да се определи като местно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като редът на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ са въведени някои правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията "трудови правоотношения" и "работодател" са ясно дефинирани в самия данъчен закон. По силата на § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ "Трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

От изложената фактическа обстановка в запитването и приложеното копие на трудов договор е видно, че чуждестранното юридическо лице е установено в Германия, гр. Бремен, т.е. няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, от което следва, че не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което същото няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице.

На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация (ГДД) в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им, като в същия срок съгласно чл. 67, ал. 4 от закона данъкът, определен с ГДД, следва да бъде платен.

В случая за доходите, придобити през 2015 г. от трудови правоотношения с чуждестранното юридическо лице, установено в Германия, лицето има задължение да подадете ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г., като в същия срок следва да внесе дължимия данък.

Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между Република България и правителството на Федерална Република Германия е сключенаСпогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО). Същата ератифицирана със закона, приет от 41-ото Народно събрание на 19 май 2010 г. - ДВ, бр. 41 от 2010 г. и е в сила от 21 декември 2010 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на ДОПК.

Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.