Изх. № 01-00-2
Дата: 14. 04. 2022 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 10, ал. 3;
ЗУТ, чл. 106, т. 1;
ЗУТ, чл. 109, ал. 1, т. 1
ЗУТ, чл. 109, ал. 1, т. 2;
ЗУТ, чл. 109, ал. 2.
ОТНОСНО:прилагане на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
Във Ваши писма, постъпили в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведени с вх. №..............03.2022г. /препратено от БСП/, вх. №..............03.2022 г. /препратено от АДФИ/ и вх. №..........03.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През месец май 2020 г. сте придобили и сте собственик на поземлен имот в землището на гр. А, с идентификатор .............., представляващ земеделска земя - лозе, 6-та категория, с площ 8,556 дка. Желанието Ви е да продадете имота, за което Ви е необходимо издаването на данъчна оценка от съответната община, при което действие сте бил информиран, че дължите данък в размер на около 2 000 лв., представляващ сумата на дължимия годишен данък за пет години назад. Цитирате текста на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, съгласно който за земеделските земи не се дължи данък, освен при придобиването им. В писмата си посочвате, че за имота няма подробен устройствен план /ПУП/, но попада в общия устройствен план /ОУП/ на града, като в кадастралната карта и кадастралните регистри е записан с трайно предназначение на територията - земеделска, и начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория. В част от писмата си сте отбелязали, че имотът не попада в границите на урбанизирана територия, не е застроен, също и че при придобиването му през 2020 г. данъчната оценка е била 1 509 лв. Подал сте жалба до административен съд - гр. А, която е била отхвърлена, защото не разполагате с административен акт.
Предвид изложеното желаете данъчното Ви задължение да бъде заличено, тъй като данък за имота не се дължи.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 отЗакона за устройство на територията /ЗУТ/ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно текста на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, поземлените имоти са обект на облагане както когато са разположени в строителните граници на населените места, така и когато са извън тях, при определени условия.
Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но то реферира към понятието "територия на населено място" по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището. Строителните граници на населено място се определят с устройствен план - общ или подробен, който разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. Част от предмета на общия устройствен план е определянето на общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните ѝ структурни части - в т.ч. местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение /чл. 106, т. 1 ЗУТ/. С аргумент от чл. 109, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищни образувания могат да се определят и с подробен устройствен план.
В актуалната практика на ВАС се поддържа становището, според което изискването на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за промяна на предназначението на земята по реда на специален закон /за земеделски земи - Закон за опазване на земеделските земи/ е относимо само за поземлените имоти извън строителните граници на населените места, не и до първата хипотеза, а именно - за поземлените имоти в строителните граници на населените места ЗМДТ /в този смисъл - решение №1056 от 2013 г. по адм. д. №11254/2012 г., решение №13856 от 2019 г. по адм. д. №4434/2019 г., решение №14082 от 2020 г. по адм. д. №6429/2020 г., решение № 12732 от 2020 г. по адм. д. № 4520/2020 г. и др./. Това означава, че в хипотезата, в която един поземлен имот се намира в строителните граници на населено място, определени с подробен или общ устройствен план, е налице облагаем с данък обект, без да е необходима процедура по промяна на предназначението на този имот.
Цитираната практика на ВАС трайно е ориентирана към становището, според което поземлени имоти /за които се твърди, че са земеделски земи или гори/, разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилото на чл. 13, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ. Това заключение се извежда както от определението на земеделска земя, дадено в чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, така и от съдържанието на понятието "урбанизирана територия". В посочените решения ВАС стига до извода, че "урбанизирана територия" и "строителни граници" се явяват синонимни понятия.
В конкретния случай от приложената скица-извлечение от кадастрална карта от дата .............2020 г., издадена от регионалната Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. А, става ясно, че въпросният поземлен имот е ситуиран в територия с трайно предназначение - земеделска и с начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория и според Вашето твърдение се намира извън строителните граници на населеното място. Това твърдение се опровергава от приложената и служебно попълнена от органите на общинската администрация част ІІ от декларацията по чл. 14 ЗМДТ, според която същият попада в строителните граници на населеното място - зона "V". Това заключение кореспондира с информацията, която се съдържа в писмото Ви, че въпросният имот се намира в границите на общия устройствен план на населеното място.
С оглед на гореизложеното изразявам становище, че поземлен имот с идентификатор .............., намиращ се в строителните граници на гр. А, подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
В заключение считам за необходимо да спомена, че са налице решения на ВАС, поддържащи противоположната теза, според които за възникване на облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е необходима процедура за промяна на предназначението както на поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, така и на тези, които се намират в тези граници /в този смисъл са решение №8923 от 2019 г. по адм. д. №14274/2017 г., решение №10654 от 28.08.2017 г. по адм. д. №9159/2016 г., решение №10655 от 28.08.2017 г. по адм. д. №9162/2016 г. на ВАС/.
По повод на отхвърлената жалба до Административен съд - гр. А следва да имате предвид, че при несъгласие с определените задължения за данък бихте могли да изискате издаването на акт за определяне на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,който впоследствие можете да обжалвате по административен и съдебен ред.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В писмата си посочвате, че през май 2020 г. сте придобили и сте собственик на поземлен имот в землището на гр. А с идентификатор .............., представляващ земеделска земя - лозе, 6-та категория, с площ 8,556 дка. Желаете да продадете имота и за целта Ви е необходима данъчна оценка от съответната община. При това действие сте бил информиран, че дължите данък в размер на около 2 000 лв., представляващ сумата на дължимия годишен данък за пет години назад.
Цитирате чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), според който за земеделските земи не се дължи данък, освен при придобиването им. Посочвате, че за имота няма подробен устройствен план (ПУП), но попада в общия устройствен план (ОУП) на града, като в кадастралната карта и кадастралните регистри е записан с трайно предназначение на територията - земеделска, и начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория. В част от писмата отбелязвате, че имотът не попада в границите на урбанизирана територия, не е застроен, както и че при придобиването му през 2020 г. данъчната оценка е била 1 509 лв.
Посочвате, че сте подал жалба до административен съд - гр. А, която е била отхвърлена, тъй като не разполагате с административен акт. На това основание желаете данъчното Ви задължение да бъде заличено, тъй като според Вас данък за имота не се дължи.
Въпрос: Желаете данъчното Ви задължение да бъде заличено, тъй като считате, че за имота не се дължи данък.
Извод: Поставя се въпрос за прилагането на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ спрямо конкретния поземлен имот и за дължимостта на данък върху недвижимите имоти.
Правен анализ
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
От чл. 10, ал. 1 ЗМДТ следва, че поземлените имоти са обект на облагане както когато са разположени в строителните граници на населените места, така и когато са извън тях, при определени условия.
Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но се свързва с понятието "територия на населено място" по смисъла на § 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, според което това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
Строителните граници на населено място се определят с устройствен план - общ или подробен, който разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище.
Съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ част от предмета на общия устройствен план е определянето на общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните ѝ структурни части, включително:
- местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания;
- земеделските територии;
- горските територии;
- териториите за природозащита;
- териториите за културно-историческа защита;
- нарушените територии за възстановяване;
- териториите със специално, с друго или със смесено предназначение.
Съгласно чл. 109, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищни образувания могат да се определят и с подробен устройствен план.
В актуалната практика на Върховния административен съд (ВАС) се поддържа становището, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за промяна на предназначението на земята по реда на специален закон (за земеделски земи - Закона за опазване на земеделските земи) е относимо само за поземлените имоти извън строителните граници на населените места, но не и за първата хипотеза на нормата - поземлените имоти в строителните граници на населените места. В този смисъл са решение № 1056 от 2013 г. по адм. д. № 11254/2012 г., решение № 13856 от 2019 г. по адм. д. № 4434/2019 г., решение № 14082 от 2020 г. по адм. д. № 6429/2020 г., решение № 12732 от 2020 г. по адм. д. № 4520/2020 г. и др.
От тази практика следва, че когато поземлен имот се намира в строителните граници на населено място, определени с подробен или общ устройствен план, е налице облагаем с данък обект, без да е необходима процедура по промяна на предназначението на този имот.
Посочената практика на ВАС трайно приема, че поземлени имоти, за които се твърди, че са земеделски земи или гори, но са разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя съгласно чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Това заключение се извежда както от определението на "земеделска земя" по чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), така и от съдържанието на понятието "урбанизирана територия". В посочените решения ВАС стига до извода, че "урбанизирана територия" и "строителни граници" са синонимни понятия.
Извод: Съгласно преобладаващата практика на ВАС поземлен имот, намиращ се в строителните граници (урбанизирана територия), е облагаем с данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, без да е необходимо да е проведена процедура по промяна на предназначението му по специален закон.
Приложение към конкретния случай
От приложената скица-извлечение от кадастрална карта от .............2020 г., издадена от регионалната Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. А, се установява, че поземленият имот е с трайно предназначение - земеделска територия, и с начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория. Според Вашето твърдение имотът се намира извън строителните граници на населеното място.
Това твърдение се опровергава от приложената и служебно попълнена от органите на общинската администрация част II от декларацията по чл. 14 ЗМДТ, според която имотът попада в строителните граници на населеното място - зона "V". Това заключение съответства на информацията в писмото Ви, че имотът се намира в границите на общия устройствен план на населеното място.
С оглед на изложеното се приема, че поземлен имот с идентификатор .............., намиращ се в строителните граници на гр. А, подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Извод: Конкретният имот, макар и с предназначение "земеделска земя - лозе, 6-та категория", попада в строителните граници на населеното място и представлява облагаем обект по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, поради което за него се дължи данък върху недвижимите имоти.
Относно противоречивата съдебна практика
Отбелязва се, че съществуват и решения на ВАС, поддържащи противоположна теза, според която за възникване на облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е необходима процедура за промяна на предназначението както на поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, така и на тези, които се намират в тези граници. В този смисъл са решение № 8923 от 2019 г. по адм. д. № 14274/2017 г., решение № 10654 от 28.08.2017 г. по адм. д. № 9159/2016 г., решение № 10655 от 28.08.2017 г. по адм. д. № 9162/2016 г. на ВАС.
Извод: Макар да съществува противоречива съдебна практика, в становището се възприема линията на решенията, според които за имоти в строителните граници не е необходимо провеждане на процедура по промяна на предназначението, за да възникне облагаем обект по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Относно възможността за обжалване на задълженията
По повод отхвърлената жалба до Административен съд - гр. А се посочва, че при несъгласие с определените задължения за данък можете да изискате издаването на акт за определяне на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който впоследствие може да бъде обжалван по административен и съдебен ред.
Извод: При несъгласие с размера или дължимостта на данъка върху недвижимите имоти за процесния имот следва да поискате издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, който подлежи на обжалване по установения административен и съдебен ред.
