НАП: Осигурителен режим на самоосигуряващо се лице съдружник с отпусната пенсия от друга държава

Вх.№ 96-00-58 / 31.03.2023 ОУИ Пловдив 83 Коментирай
Определя се режимът за осигуряване на съдружник с българско и турско гражданство, пенсионер в Турция, упражняващ дейност като самоосигуряващо се лице. НАП приема, че за ДОО и ДЗПО-УПФ осигуряването е по желание по чл. 4, ал. 6 КСО, но здравното осигуряване в НЗОК е задължително по ЗЗО, ако лицето пребивава в България над 183 дни годишно.

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-58/31.03.2023 г., както и писма вх. № 96-00-58#1/04.04.2023 г. и № 96-00-58#2/06.04.2023 г. от г-жа Н. Н., счетоводител и пълномощник на "К" ООД, последното препратено по компетентност от ТД на НАП ......., ведно с приложени към тях документи. В писмата е изложена следната фактическа обстановка:

"К" ООД е новоучредено дружество, в което съдружници сте Вие - А........... и Х.......Дейността ще управлявате и развивате Вие. Притежавате българско и турско гражданство. От 30 години живеете и сте пенсионер за старост в Турция - прилагате документ, който е преведен от заклет преводач.

Поставяте следните въпроси:

1. При започване на дейността като самоосигуряващо се лице, как следва да се осигурявате?

2. Трябва ли да се осигурявате за държавното обществено осигуряване?

3. Възможно ли е да се внасят само здравни осигуровки като лице, на което е отпусната пенсия и не желае да се осигурява социално?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (вкл. собственици или съдружници в търговски дружества) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

В тази декларация, освен че самоосигуряващите се лица следва да декларират гореизброените обстоятелства, избират и вида на осигуряването си - само за фонд "Пенсии" или и за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване.

Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват социално по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, което се реализира по ред, предвиден в разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. От посочения осигурителен режим, предвиден в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.

Следователно, Вие като съдружник в търговско дружество, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, и на когото е отпусната пенсия по турското законодателство не сте задължен да се осигурявате социално (за фондовете на ДОО) и за ДЗПО-УПФ предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Вие ще подлежите на социално осигуряване само ако изразите изрично желание за това, спазвайки реда, предвиден в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

Кръгът на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.

В ЗЗО липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия. За самоосигуряващите се лица - собственици и съдружници, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Предвид цитираните разпоредби, в случай че български гражданин, който притежава и друго (турско) гражданство, фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната. За календарната година, в която пребивава извън страната повече от 183 дни, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през цялата календарна година.

Съгласно разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на Министъра на финансите.

Следователно, след като Вие сте с българско и турско гражданство, ще попаднете в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължите здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живеете на територията на Република България и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник в търговско дружество.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В запитването е посочено, че "К" ООД е новоучредено дружество със съдружници Вас - А........... и Х......., като дейността ще се управлява и развива от Вас. Посочвате, че притежавате българско и турско гражданство, живеете от 30 години в Турция и сте пенсионер за старост там, като прилагате документ за това, преведен от заклет преводач.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: При започване на дейността като самоосигуряващо се лице, как следва да се осигурявате?

Въпрос 2: Трябва ли да се осигурявате за държавното обществено осигуряване?

Въпрос 3: Възможно ли е да се внасят само здравни осигуровки като лице, на което е отпусната пенсия и не желае да се осигурява социално?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:

1. Осигуряване за държавното обществено осигуряване като съдружник и самоосигуряващо се лице

На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собственици или съдружници в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване - чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец - "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5 на изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

В тази декларация самоосигуряващите се лица декларират посочените обстоятелства и избират вида на осигуряването си - само за фонд "Пенсии" или и за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване.

Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват социално по свое желание, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, като това се реализира по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

В КСО не е направено разграничение относно осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. От осигурителния режим по чл. 4, ал. 6 от КСО може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.

Следователно, като съдружник в търговско дружество, упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице и с отпусната пенсия по турското законодателство, не сте задължен да се осигурявате социално (за фондовете на държавното обществено осигуряване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ), на основание чл. 4, ал. 6 от КСО. Ще подлежите на социално осигуряване само ако изразите изрично желание за това, при спазване на реда по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

Извод: При започване на дейността като самоосигуряващо се лице - съдружник, по принцип подлежите на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, с възможност по избор и за общо заболяване и майчинство, но като лице с отпусната пенсия по турското законодателство осигуряването за държавното обществено осигуряване и ДЗПО-УПФ е по Ваше желание, а не задължително.

2. Осигуряване за държавното обществено осигуряване при наличие на пенсия от Турция

Както е посочено, по силата на чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание. В КСО не се прави разграничение според гражданството и вида на пенсията, поради което от този режим може да се възползва и лице с пенсия, отпусната от друга държава.

В конкретния случай, като съдружник в търговско дружество, упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице и с отпусната пенсия по турското законодателство, не сте задължен да се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване и за ДЗПО-УПФ. Социалното осигуряване възниква само при изрично заявено от Вас желание, реализирано по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

Извод: Не сте длъжен да се осигурявате за държавното обществено осигуряване и ДЗПО-УПФ като самоосигуряващо се лице - съдружник, тъй като имате отпусната пенсия по турското законодателство; осигуряването е по Ваше желание.

3. Задължително здравно осигуряване и възможност за внасяне само на здравни вноски

Кръгът на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.

В ЗЗО липсва изрична норма, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, дори и да им е отпусната пенсия.

За самоосигуряващите се лица - собственици и съдружници, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която те се осигуряват:

  • авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО);
  • окончателно - върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

С оглед на цитираните разпоредби, ако български гражданин, който притежава и друго (турско) гражданство, фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната.

За календарната година, през която лицето пребивава извън страната повече от 183 дни, то не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през цялата календарна година.

Съгласно чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.

Следователно, след като притежавате българско и турско гражданство, ще попаднете в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължите здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живеете на територията на Република България (фактически и трайно пребивавате повече от 183 дни през календарната година) и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник в търговско дружество.

Извод: Възможно е да се внасят само здравноосигурителни вноски без социално осигуряване, тъй като социалното осигуряване е по Ваше желание като пенсионер по турското законодателство, но здравното осигуряване е задължително, ако фактически и трайно пребивавате в България повече от 183 дни през календарната година и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник.

4. Характер на становището

Посочва се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

365
Ок, благодаря 

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

191
Благодаря

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

575
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Справки задължения НАП

514
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума