ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-58/31.03.2023 г., както и писма вх. № 96-00-58#1/04.04.2023 г. и № 96-00-58#2/06.04.2023 г. от г-жа Н. Н., счетоводител и пълномощник на "К" ООД, последното препратено по компетентност от ТД на НАП ......., ведно с приложени към тях документи. В писмата е изложена следната фактическа обстановка:
"К" ООД е новоучредено дружество, в което съдружници сте Вие - А........... и Х.......Дейността ще управлявате и развивате Вие. Притежавате българско и турско гражданство. От 30 години живеете и сте пенсионер за старост в Турция - прилагате документ, който е преведен от заклет преводач.
Поставяте следните въпроси:
1. При започване на дейността като самоосигуряващо се лице, как следва да се осигурявате?
2. Трябва ли да се осигурявате за държавното обществено осигуряване?
3. Възможно ли е да се внасят само здравни осигуровки като лице, на което е отпусната пенсия и не желае да се осигурява социално?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (вкл. собственици или съдружници в търговски дружества) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
В тази декларация, освен че самоосигуряващите се лица следва да декларират гореизброените обстоятелства, избират и вида на осигуряването си - само за фонд "Пенсии" или и за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване.
Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват социално по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, което се реализира по ред, предвиден в разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. От посочения осигурителен режим, предвиден в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.
Следователно, Вие като съдружник в търговско дружество, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, и на когото е отпусната пенсия по турското законодателство не сте задължен да се осигурявате социално (за фондовете на ДОО) и за ДЗПО-УПФ предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Вие ще подлежите на социално осигуряване само ако изразите изрично желание за това, спазвайки реда, предвиден в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Кръгът на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.
В ЗЗО липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия. За самоосигуряващите се лица - собственици и съдружници, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби, в случай че български гражданин, който притежава и друго (турско) гражданство, фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната. За календарната година, в която пребивава извън страната повече от 183 дни, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през цялата календарна година.
Съгласно разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на Министъра на финансите.
Следователно, след като Вие сте с българско и турско гражданство, ще попаднете в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължите здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живеете на територията на Република България и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник в търговско дружество.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "К" ООД е новоучредено дружество със съдружници Вас - А........... и Х......., като дейността ще се управлява и развива от Вас. Посочвате, че притежавате българско и турско гражданство, живеете от 30 години в Турция и сте пенсионер за старост там, като прилагате документ за това, преведен от заклет преводач.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: При започване на дейността като самоосигуряващо се лице, как следва да се осигурявате?
Въпрос 2: Трябва ли да се осигурявате за държавното обществено осигуряване?
Въпрос 3: Възможно ли е да се внасят само здравни осигуровки като лице, на което е отпусната пенсия и не желае да се осигурява социално?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
1. Осигуряване за държавното обществено осигуряване като съдружник и самоосигуряващо се лице
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собственици или съдружници в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване - чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец - "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5 на изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В тази декларация самоосигуряващите се лица декларират посочените обстоятелства и избират вида на осигуряването си - само за фонд "Пенсии" или и за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване.
Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват социално по свое желание, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, като това се реализира по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
В КСО не е направено разграничение относно осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. От осигурителния режим по чл. 4, ал. 6 от КСО може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.
Следователно, като съдружник в търговско дружество, упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице и с отпусната пенсия по турското законодателство, не сте задължен да се осигурявате социално (за фондовете на държавното обществено осигуряване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ), на основание чл. 4, ал. 6 от КСО. Ще подлежите на социално осигуряване само ако изразите изрично желание за това, при спазване на реда по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: При започване на дейността като самоосигуряващо се лице - съдружник, по принцип подлежите на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, с възможност по избор и за общо заболяване и майчинство, но като лице с отпусната пенсия по турското законодателство осигуряването за държавното обществено осигуряване и ДЗПО-УПФ е по Ваше желание, а не задължително.
2. Осигуряване за държавното обществено осигуряване при наличие на пенсия от Турция
Както е посочено, по силата на чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание. В КСО не се прави разграничение според гражданството и вида на пенсията, поради което от този режим може да се възползва и лице с пенсия, отпусната от друга държава.
В конкретния случай, като съдружник в търговско дружество, упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице и с отпусната пенсия по турското законодателство, не сте задължен да се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване и за ДЗПО-УПФ. Социалното осигуряване възниква само при изрично заявено от Вас желание, реализирано по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: Не сте длъжен да се осигурявате за държавното обществено осигуряване и ДЗПО-УПФ като самоосигуряващо се лице - съдружник, тъй като имате отпусната пенсия по турското законодателство; осигуряването е по Ваше желание.
3. Задължително здравно осигуряване и възможност за внасяне само на здравни вноски
Кръгът на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.
В ЗЗО липсва изрична норма, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, дори и да им е отпусната пенсия.
За самоосигуряващите се лица - собственици и съдружници, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която те се осигуряват:
- авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО);
- окончателно - върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
С оглед на цитираните разпоредби, ако български гражданин, който притежава и друго (турско) гражданство, фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната.
За календарната година, през която лицето пребивава извън страната повече от 183 дни, то не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през цялата календарна година.
Съгласно чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Следователно, след като притежавате българско и турско гражданство, ще попаднете в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължите здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живеете на територията на Република България (фактически и трайно пребивавате повече от 183 дни през календарната година) и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник в търговско дружество.
Извод: Възможно е да се внасят само здравноосигурителни вноски без социално осигуряване, тъй като социалното осигуряване е по Ваше желание като пенсионер по турското законодателство, но здравното осигуряване е задължително, ако фактически и трайно пребивавате в България повече от 183 дни през календарната година и упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице - съдружник.
4. Характер на становището
Посочва се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
