Изх. № 23-30-20/ 31.07.2024 г.
КСО, чл. 6, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 7, ал. 2;
КСО, чл. 157, ал. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 2а;
КСО, чл. 6, ал. 12;
КТ, чл. 293, ал. 1;
КТ, чл. 294.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпил протокол за писмено запитване от директора на ТД на НАП относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване(КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) иНаредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Същият е във връзка с възложена ревизия на "ККККК" ЕООД с ЕИК , с обхват от 01.12.2018 година до 31.12.2020 година.
Съгласно изложеното в протокола за писмено запитване в хода на ревизията е установено, че дружеството всяка година сключва групова застраховка "Живот" със спестовен характер за ангажираните по трудово правоотношение лица. През застрахователния период, от страна на " ККККК"ЕООД, три пъти годишно - за Великден, Коледа и през сезона на летните отпуски, са изпращани писма до застрахователното дружество, с които е определяна сумата, представляваща част от застрахователната премия, която да бъде преведена по картите на всеки един от застрахованите служители. Сумите са еднакви за всички работници и служители. По този начин преведената към застрахователя обща сума за застрахователна премия е индивидуализирана и превеждана обратно на всяко работещо лице, преди изтичане срока на застраховката. При изплащане от страна на застрахователя е удържан съответния данък по ЗДДФЛ.
Сумите, платени за застрахователни премии по застраховка "Живот", са осчетоводени по счетоводна сметка 6055/08 - "Социален разход в натура". В подадените ГДД са отразени като необлагаеми социални разходи в натура.
Към протокола са приложени:
- застрахователна полица № ................. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.;
-рамков договор към нея, с който е сключена групова спестовна застраховка "Живот" на работници и служители на "ККККК" ЕООД, и съответно три писма от управителя на дружеството с приложени списъци за авансово изплащане на застрахователните суми.
Във връзка с горното е поставен следния въпрос:
Изплатените на работниците и служителите застрахователни суми представляват ли доход, върху който са дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Законовите разпоредби уреждащи осигурителните вноски върху социалните разходи не са свързани с данъчното им третиране по ЗДДФЛ и ЗКПО, с изключение на регламентите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.
Видно от изложеното в протокола, при ревизията е установено, че изплатените суми са отнесени по счетоводна сметка "Социален разход в натура" и като цяло са третирани от дружеството като социални придобивки на работниците/служителите. За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293, ал. 2 от КТ). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7. Вноските се внасят от осигурителя в съответните размери и съотношения по чл. 6, ал. 1 и 3 от КСО и чл. 157, ал. 3 от КСО. Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ. Съгласно текста на чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ, осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходипряко, постоянно или периодично на лицата в пари или в натура.
В чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ законодателят изчерпателно е изброил случаите, в които не се дължат осигурителни вноски, а именно: осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
В чл. 2а от НЕВДПОВ е предвидена още една хипотеза, при която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, но е предвидено изискване същите да са определени като задължителни с нормативен акт.
В цитираните разпоредби премиите от застраховка "Живот" не са включени в социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Следователно, когато изплатените премии от застраховка "Живот" са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ и отчетени като социални разходи и не са задължителни по закон, върху тях се дължат осигурителни вноски. Така получените суми не следва да се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, но участват при ограничаване на осигурителния доход до максималния му месечен размер.
Ако съгласно застрахователния договор, наетите лица са застраховани за срок от една календарна година, а премиите по застраховката се изплащат три пъти в годината, те би следвало да представляват допълнително възнаграждение на работниците, свързано с условията на труд при изпълнение на трудовите им задължения.
Срокът за внасяне на вноските зависи от датата, на която са платени застрахователните премии. Ако премиите се изплащат на три пъти в годината, приложение намира чл. 7, ал. 2 от КСО, съгласно който върху допълнителните доходи от трудова дейност, изплатени след 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, осигурителните вноските са дължими в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащането им.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване от директора на ТД на НАП относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), във връзка с възложена ревизия на "ККККК" ЕООД за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2020 г.
Установено е, че дружеството ежегодно сключва групова застраховка "Живот" със спестовен характер за лицата, ангажирани по трудови правоотношения. През застрахователния период "ККККК" ЕООД три пъти годишно - за Великден, Коледа и през сезона на летните отпуски - изпраща писма до застрахователното дружество, с които определя сумата, представляваща част от застрахователната премия, която да бъде преведена по картите на всеки един от застрахованите служители. Сумите са еднакви за всички работници и служители. Така общата сума, преведена към застрахователя като застрахователна премия, се индивидуализира и превежда обратно на всяко работещо лице преди изтичане срока на застраховката. При изплащане от страна на застрахователя е удържан съответният данък по ЗДДФЛ.
Сумите, платени за застрахователни премии по застраховка "Живот", са осчетоводени по сметка 6055/08 "Социален разход в натура" и в подадените годишни данъчни декларации са отразени като необлагаеми социални разходи в натура. Към протокола са приложени застрахователна полица за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., рамков договор за групова спестовна застраховка "Живот" на работници и служители на "ККККК" ЕООД и три писма от управителя на дружеството с приложени списъци за авансово изплащане на застрахователните суми.
Въпрос: Изплатените на работниците и служителите застрахователни суми представляват ли доход, върху който са дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО?
Законовите разпоредби, уреждащи осигурителните вноски върху социалните разходи, не са свързани с данъчното им третиране по ЗДДФЛ и ЗКПО, с изключение на регламентите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО. От протокола е видно, че при ревизията изплатените суми са отнесени по сметка "Социален разход в натура" и като цяло са третирани от дружеството като социални придобивки на работниците и служителите.
За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите трябва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите, а по ал. 2 тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Съгласно чл. 294 от КТ средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите самостоятелно или съвместно с други органи и организации в посочените в тази разпоредба направления. Социалните придобивки, предоставяни по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7 на чл. 6 от КСО. Вноските се внасят от осигурителя в съответните размери и съотношения по чл. 6, ал. 1 и 3 от КСО и чл. 157, ал. 3 от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, предвиждащ уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Разпоредбите на КСО относно елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата в пари или в натура.
В чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ законодателят изчерпателно изброява случаите, в които не се дължат осигурителни вноски, а именно: не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, за поддържане на културните потребности на работниците и служителите, за вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Съгласно чл. 2а от НЕВДПОВ е предвидена още една хипотеза, при която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят - върху направените от работодателя разходи за застраховки, когато същите са определени като задължителни с нормативен акт.
В посочените разпоредби премиите по застраховка "Живот" не са включени в социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Следователно, когато изплатените премии по застраховка "Живот" са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, отчетени са като социални разходи и не са задължителни по закон, върху тях се дължат осигурителни вноски. Така получените суми не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, но участват при ограничаване на осигурителния доход до максималния му месечен размер.
Ако съгласно застрахователния договор наетите лица са застраховани за срок от една календарна година, а премиите по застраховката се изплащат три пъти в годината, тези премии следва да представляват допълнително възнаграждение на работниците, свързано с условията на труд при изпълнение на трудовите им задължения.
Срокът за внасяне на осигурителните вноски зависи от датата, на която са платени застрахователните премии. Когато премиите се изплащат три пъти в годината, приложение намира чл. 7, ал. 2 от КСО, съгласно който върху допълнителните доходи от трудова дейност, изплатени след 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, осигурителните вноски са дължими в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащането им.
Извод: Изплатените на работниците и служителите застрахователни суми по групова застраховка "Живот", предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, отчетени като социални разходи и незадължителни по закон, представляват доход, върху който се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски, като тези суми не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход, но се вземат предвид при ограничаването му до максималния размер, а вноските се внасят в сроковете по чл. 7, ал. 2 от КСО.
