Изх.№53-04-582/15.09.2017 г.
Чл. 15 от ТЗ
Чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ
Чл. 44 от ЗМДТ
Чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5 от ЗМДТ
Чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, препратено ни от ЦУ на НАП с вх. №53-04-582/03.08.2017г., във връзка с прилагането на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
Новоучредено българско търговско дружество, собственост на дружество, регистрирано в Люксембург, ще придобие търговското предприятие на "М" ЕАД. За целта ще бъде сключен договор за възмездно придобиване на търговско предприятие, според изискванията на Глава четвърта от Търговския закон (ТЗ).
В резултат на сделката купувачът ще придобие като съвкупност активи, пасиви и фактически отношения от продавача. Сред активите е и недвижим имот - търговски център и бизнес сграда, намиращи се в гр. София.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Дължи ли се данък по чл. 44 от ЗМДТ при придобиване на търговско дружество, в активите на което са включени недвижими имоти и ако такъв се дължи - кое е задълженото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Член 44, ал. 1 от ЗМДТ определя облагаемите с данък обекти - такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
При сделки с предприятия по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че обект на придобиване в случая се явява предприятието като обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не отделни нейни елементи. Очевидно съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните нейни елементи - права и задължения.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е също липсата на изричен текст в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, с който да се определя облагаемата основа при придобиване на предприятия. Според ал. 2 на чл. 46 от ЗМДТ, недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5. В този текст няма препратка към разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, която регламентира оценяването на предприятия.
С оглед на гореизложеното, при сделка по придобиване на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, в активите на което има недвижим имот, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната: новоучредено българско търговско дружество, собственост на дружество, регистрирано в Люксембург, ще придобие търговското предприятие на "М" ЕАД. За целта ще бъде сключен договор за възмездно придобиване на търговско предприятие съгласно изискванията на глава четвърта от Търговския закон. В резултат на сделката купувачът ще придобие като съвкупност активи, пасиви и фактически отношения от продавача. Сред активите е и недвижим имот - търговски център и бизнес сграда, намиращи се в гр. София.
Въпрос: Дължи ли се данък по чл. 44 от ЗМДТ при придобиване на търговско дружество, в активите на което са включени недвижими имоти и ако такъв се дължи - кое е задълженото лице?
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ облагаеми с данък са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
При сделки с предприятия по чл. 15 от Търговския закон данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи. Основанието за това становище е, че обект на придобиване е предприятието като обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не отделни негови елементи. Съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните елементи - права и задължения.
Допълнителен аргумент е липсата на изричен текст в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, който да определя облагаемата основа при придобиване на предприятия. Съгласно ал. 2 на чл. 46 от ЗМДТ недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5 от ЗМДТ. В този текст няма препратка към разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, която регламентира оценяването на предприятия.
Извод: При сделка по придобиване на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, в активите на което има недвижим имот, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
