Относно:Облагане с данък върху превозните средства по реда на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-12 от 12.08.2020 г., относно облагане с данък върху превозните средства по реда на ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основание чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ лице с постоянен адрес - гр. Р е декларирал закупено от него МПС - лек автомобил - първоначална регистрация през 2016 г. Автомобилът е регистриран в КАТ ..... и до продажбата му през 2020 г. не е променял регистрацията си.
През месец ноември 2019 г. лицето е променило постоянния си адрес от гр. Р в гр. С, като съответно е последвала и промяна на личната му карта. В Община Р не е постъпвала официална информация за промяната на постоянния адрес на лицето, като той е продължил да плаща данък върху превозното средство в Община Р, такъв е платен и за 2020 г. В С.... община не е подавана декларация по чл. 54 от ЗМДТ след промяната на постоянния адрес на лицето.
През 2020 г. автомобилът е продаден на трето лице по установения от закона ред, като новият собственик е декларирал автомобила по постоянния си адрес.
В Община Р.... възниква спор относно правомерността на получения данък върху превозното средство за периода след промяна на постоянния адрес на данъчно задълженото лице, собственик на МПС - лек автомобил.
Едното становище е, че данъкът е получен неправомерно в Община Р и трябва да се върне на вносителя, а той следва да плати данък МПС в Община С.... Други общини в страната са потвърдили, че действат по този начин при направени запитвания от служители на Община Р.
Второто становище се позовава на публикуваната съдебна практика - Решение № 13792/14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2016 г., Решение № 2731/11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2015 г. и други. Според решенията, когато данъчно задълженото лице има нормативно задължение при промяна на постоянния си адрес да представи превозното средство за промяна на регистрацията в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, но не е направил тази промяна, не може да има и промяна в Общината която събира данъка за превозното средство - в случая Община Р. В тази хипотеза не е налице основание за откриване на данъчна партида в С... община, при незаличена такава в Община Р, по която дължимият данък е внасян редовно за периода след промяна на постоянния адрес. Тъй като не е подадена данъчна декларация пред С..... община, където е новият постоянен адрес на ДЗЛ, регистрацията на МПС не е била променена, следователно заплащането на данъчното задължение за процесния автомобил, съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ, следва да остане в Община Р.
Поставени са следните въпроси:
1. Къде се дължи данък за МПС, при условие, че не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ пред съответната община по новия постоянен адрес на данъчно задълженото лице и регистрацията на МПС не е променяна?
2. Следва ли Община Р да върне платения от данъчно задълженото лице данък и ако отговорът е положителен, на какво основание и по каква процедура да бъде възстановена платената от лицето сума за периода след промяна на постоянния му адрес?
3. Може ли Община Р да се позове на съдебната практика и да приеме данъка като дължимо платен?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Според чл. 61 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство. Изключението от това правило е регламентирано във второто предложение на чл. 61 от ЗМДТ и според него, само в случаите по чл. 54, ал. 5 /редакцията е изменена с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Според чл. 54, ал. 5, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес /седалище на територията на страната/, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. Следователно, данъкът върху преводните средства се заплаща по принцип в общината по постоянен адрес на собственика, а по изключение, когато собственикът няма постоянен адрес, данъкът се заплаща в общината по регистрация на превозното средство. Според редакцията на чл. 61 от закона, в сила до 31.12.2018 г., данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес,съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такаваи в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Тази хипотеза отпадна в новата редакция на чл. 61 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г.
С оглед на гореизложеното, Община Р, съгласно чл. 8, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е компетентна относно установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове, тъй като тя е общината, в приход на чийто бюджет може да постъпи съответният местен данък до м. ноември2019 г.
В конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, предвиждащ извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение да се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Промяната в обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка - промяна на постоянния адрес на данъчно задълженото лице, е настъпила през м. ноември 2019 г., т.е. лицето от м. декември 2019 г. е данъчно задължено към С...... община, където следва да заплати данъка.
Промяната на това обстоятелство /промяна на постоянния адрес/ обаче не е декларирана от лицето по предвидения в нормативен акт ред, а именно - в регистъра на пътните превозни средства /ППС/ в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I - 45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март 2000 г./, респективно, същата не е отразявана в регистрационните талони на ППС.
Това от своя страна препятства използването на данни за отразяването на промяната от органите на МВР, а съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ -общинските служители определят размера на данъка въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. С тези свои действия и бездействия, данъчно задълженото лице извлича права, като се възползва от противоправното си поведение.
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. Правомощията на органите по приходите са изброени изчерпателно в чл. 12 от ДОПК. Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона /чл. 4 от ДОПК/.
В този случай, органите по приходите следва да уведомят официално МВР, сектор "Пътна полиция" за липсата на отразяване на промените в регистъра на ППС в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., както и органите по приходите в С..... община за предприемане на действия по компетентност по отношение на неправомерното действие на данъчно задълженото лице.
Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че данъчно задълженото лице е заплатило данък върху превозните средства за 2020 г. в Община Р, а предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, лицето дължи данък в С.... община от м. декември 2019 г., ако задълженото лице желае, то може да се възползва от правото си да поиска от Община Р да му възстанови заплатените от него суми по реда на чл. 129 от ДОПК за периода от м. декември 2019 г. до месеца, в който е извършена продажбата през 2020 г.
Относно облагане с данък върху превозните средства по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е разгледано писмено запитване, съдържащо следната фактическа обстановка:
На основание чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ лице с постоянен адрес в гр. Р е декларирало закупено от него моторно превозно средство - лек автомобил, с първоначална регистрация през 2016 г. Автомобилът е регистриран в КАТ ... и до продажбата му през 2020 г. регистрацията не е променяна.
През месец ноември 2019 г. лицето е променило постоянния си адрес от гр. Р в гр. С, като е последвала и промяна на личната му карта. В община Р не е постъпвала официална информация за промяната на постоянния адрес на лицето и то е продължило да плаща данък върху превозното средство в община Р, като такъв е платен и за 2020 г. В община С не е подавана декларация по чл. 54 от ЗМДТ след промяната на постоянния адрес.
През 2020 г. автомобилът е продаден на трето лице по установения от закона ред, като новият собственик е декларирал автомобила по постоянния си адрес.
В община Р възниква спор относно правомерността на получения данък върху превозното средство за периода след промяната на постоянния адрес на данъчно задълженото лице - собственик на лекия автомобил. Изложени са две становища:
- Първото становище приема, че данъкът е получен неправомерно в община Р и следва да се върне на вносителя, а той да плати данък МПС в община С. Посочено е, че други общини в страната потвърждават, че действат по този начин при подобни случаи.
- Второто становище се позовава на съдебна практика - Решение № 13792/14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2016 г., Решение № 2731/11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2015 г. и други. Според тези решения, когато данъчно задълженото лице има нормативно задължение при промяна на постоянния си адрес да представи превозното средство за промяна на регистрацията в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, но не е направило тази промяна, не може да има и промяна в общината, която събира данъка за превозното средство - в случая община Р. В тази хипотеза не е налице основание за откриване на данъчна партида в община С при незаличена такава в община Р, по която дължимият данък е внасян редовно за периода след промяната на постоянния адрес.
Посочва се, че тъй като не е подадена данъчна декларация пред община С, където е новият постоянен адрес на данъчно задълженото лице, и регистрацията на МПС не е била променена, съгласно чл. 61 от ЗМДТ заплащането на данъчното задължение за процесния автомобил следва да остане в община Р.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде се дължи данък за МПС, при условие, че не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ пред съответната община по новия постоянен адрес на данъчно задълженото лице и регистрацията на МПС не е променяна?
Въпрос 2: Следва ли община Р да върне платения от данъчно задълженото лице данък и ако отговорът е положителен, на какво основание и по каква процедура да бъде възстановена платената от лицето сума за периода след промяна на постоянния му адрес?
Въпрос 3: Може ли община Р да се позове на съдебната практика и да приеме данъка като дължимо платен?
Правен анализ
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 61 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство. Изключението от това правило е регламентирано във второто предложение на чл. 61 от ЗМДТ, според което само в случаите по чл. 54, ал. 5 (редакцията е изменена с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Съгласно чл. 54, ал. 5 от ЗМДТ, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес (седалище) на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
От това следва, че данъкът върху превозните средства по принцип се заплаща в общината по постоянен адрес на собственика, а по изключение - когато собственикът няма постоянен адрес в страната - данъкът се заплаща в общината по регистрация на превозното средство.
Според редакцията на чл. 61 от ЗМДТ, в сила до 31.12.2018 г., данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Тази хипотеза отпада в новата редакция на чл. 61 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г.
С оглед на изложеното, община Р, съгласно чл. 8, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е компетентна относно установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове, тъй като тя е общината, в приход на чийто бюджет може да постъпи съответният местен данък до месец ноември 2019 г.
В конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, който предвижда, че извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Промяната в обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка - промяна на постоянния адрес на данъчно задълженото лице - е настъпила през месец ноември 2019 г., поради което от месец декември 2019 г. лицето е данъчно задължено към община С, където следва да заплати данъка.
Промяната на това обстоятелство (промяна на постоянния адрес) не е декларирана от лицето по предвидения в нормативен акт ред, а именно - в регистъра на пътните превозни средства (ППС) в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.). Съответно, промяната не е отразена в регистрационните талони на ППС.
Това препятства използването на данни за отразяване на промяната от органите на МВР, а съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ общинските служители определят размера на данъка въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.
С тези свои действия и бездействия данъчно задълженото лице извлича права, като се възползва от противоправното си поведение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. Правомощията на органите по приходите са изброени изчерпателно в чл. 12 от ДОПК. Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно и при изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
В разглеждания случай органите по приходите следва да уведомят официално МВР, сектор "Пътна полиция", за липсата на отразяване на промените в регистъра на ППС в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., както и органите по приходите в община С за предприемане на действия по компетентност по отношение на неправомерното действие на данъчно задълженото лице.
Отговори на поставените въпроси
По въпрос 1
Данъкът върху превозното средство по принцип се дължи в общината по постоянния адрес на собственика, съгласно чл. 61 от ЗМДТ, като изключение е предвидено само в случаите по чл. 54, ал. 5 от ЗМДТ, когато собственикът няма постоянен адрес (седалище) на територията на страната и данъкът се заплаща в общината по регистрация на превозното средство. В конкретния случай промяната на постоянния адрес през ноември 2019 г. поражда задължение за заплащане на данъка в община С от началото на месеца, следващ месеца на промяната, т.е. от декември 2019 г., независимо че декларация по чл. 54 от ЗМДТ не е подадена и регистрацията на МПС не е променена в регистъра на ППС.
Извод: Данъкът за МПС се дължи в община С от месец декември 2019 г., като община по новия постоянен адрес на данъчно задълженото лице, независимо от липсата на подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ и непроменена регистрация на МПС.
По въпрос 2
С оглед на това, че от месец декември 2019 г. данъчно задълженото лице е данъчно задължено към община С, а не към община Р, платеният в община Р данък за периода след промяната на постоянния адрес е получен от община Р без да е налице материалноправно основание за това след настъпване на промяната. Въпреки това, в становището се акцентира, че община Р е била компетентна да установява и събира местния данък до месец ноември 2019 г., а след промяната на постоянния адрес и настъпването на промяната по чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ компетентна става община С. В текста се подчертава, че данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си да заяви промяната в регистъра на ППС и по този начин се е възползвало от противоправното си поведение, но не се развива изрично процедура по възстановяване на сумите от община Р към лицето, нито се посочва конкретно правно основание и ред за възстановяване на платения данък за периода след промяната на постоянния адрес.
Извод: В становището се приема, че след промяната на постоянния адрес данъкът е дължим към община С, но не се формулира изричен и конкретен отговор, че община Р следва да върне платения данък, нито се посочва конкретна процедура и правно основание за възстановяване на сумите за периода след промяната на постоянния адрес.
По въпрос 3
В становището се подчертава, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 12 и чл. 4 от ДОПК органите по приходите са компетентни да установяват, обезпечават и събират местните данъци и действат само въз основа на закона, като са независими при изпълнение на правомощията си. Посочва се, че в конкретния случай органите по приходите следва да уведомят МВР, сектор "Пътна полиция", за липсата на отразяване на промяната в регистъра на ППС, както и органите по приходите в община С за предприемане на действия по компетентност по отношение на неправомерното действие на данъчно задълженото лице. В текста не се съдържа изрично становище, че община Р може да приеме данъка като дължимо платен въз основа на съдебната практика, а се акцентира върху задължението на органите по приходите да действат само въз основа на закона и да предприемат действия по компетентност спрямо констатираното противоправно поведение на лицето.
Извод: В становището не се приема изрично, че община Р може да се позове на съдебната практика, за да приеме данъка като дължимо платен, а се подчертава, че органите по приходите следва да действат само въз основа на закона и да уведомят компетентните органи (МВР и община С) за предприемане на действия по повод неизпълнените задължения на данъчно задълженото лице.
