Изх. № М-94-Д-117
Дата: 28. 02. 2023 год.
ЗЧРБ, чл. 23;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4, буква "б"
ЗЗО, чл. 33, ал. 2, т. 2, буква "б";
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 1-4;
Заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, § 6.
Във Ваше писмо с вх. №М-94-Д-117 от 13.02.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Работодател - юридическо лице, учредено и съществуващо съгласно законите на Република България, възнамерява да сключи трудови договори, по българското законодателство, с физически лица, граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан. Наетите от тези държави работници/служители ще осъществяват трудова дейност на територията на България.
Поставяте следните въпроси:
1. Има ли сключени договори/спогодби между Република България и посочените държави за социална сигурност?
2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за наети от работодател служители, граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан?
3. При положение, че бъдат направени неправомерно плащания от работодателя за здравно осигуряване на граждани от посочените държави, същите подлежат ли на възстановяване?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, отговарям следното:
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
По силата на чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
С оглед цитираните разпоредби в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица попадат чуждите граждани, които притежават дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ. За тези от тях, които са с краткосрочно и продължително пребиваване в страната, здравноосигурителна вноска по реда на ЗЗО не се дължи.
От друга страна чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка, относно задължителното здравно осигуряване в България за наети работници/служители от български работодател, граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан, следва да имате предвид, че между Република България и тези държави няма действащи договори за социална сигурност. Това означава, че за гражданите на тези държави следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост с произтичащите от това задължения за работодателя, като внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски, подаване на данни по чл. 39, ал. 1-4 от ЗЗО и др.
От изложеното до тук е видно, че по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски в НЗОК за гражданите на трети държави (държави извън ЕС), които са извън обхвата на договорите за социална сигурност, по които България е страна, определящ е вида на пребиваването им в страната по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
За гражданите на трети държави, получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС, следва да имате предвид :
С §6 от Заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.), в ЗЗО са направени допълнения в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно новата т. 4б на чл. 33, ал. 1 от закона в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са включени и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".
Правата на тази категория лица възникват от датата на получаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" - чл. 33, ал. 2, т. 2б от ЗЗО.
Това означава, че от 29.01.2023 г. гражданите на трети държави, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа в Република България тип "Синя карта на ЕС", подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, независимо от вида на пребиваването им в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
Не на последно място следва да имате предвид, че от 01 януари 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010). Съгласно този регламент по отношение на граждани на трети държави, както и членовете на техните семейства и наследниците, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010).
В този аспект, в случай че спрямо лицата, визирани във Вашето запитване, е приложим Регламент (ЕО) №883/2004, чрез Регламент (ЕС) №1231/10, и тези лица са подчинени на българското осигурително законодателство, те попадат в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица (основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО). В случай, че не отговарят на тези условия те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
Относно трети въпрос, следва да се има предвид, че когато за лицата, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в Република България са внесени здравноосигурителни вноски, тези вноски са недължимо платени. В този случай приложение намират разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. Преценката относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната териториална дирекция на НАП.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Работодател - юридическо лице, учредено и съществуващо по законите на Република България, възнамерява да сключи трудови договори по българското законодателство с физически лица - граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан. Наетите работници/служители от тези държави ще осъществяват трудова дейност на територията на България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли сключени договори/спогодби между Република България и посочените държави за социална сигурност?
Въпрос 2: Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за наети от работодател служители, граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан?
Въпрос 3: При положение, че бъдат направени неправомерно плащания от работодателя за здравно осигуряване на граждани от посочените държави, същите подлежат ли на възстановяване?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се излага следното:
1. Кръг на задължително здравноосигурените лица
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
С оглед на тези разпоредби, в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица попадат чуждите граждани, които притежават дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ. За чуждите граждани с краткосрочно и продължително пребиваване в страната здравноосигурителна вноска по реда на ЗЗО не се дължи.
Извод: Задължително здравно осигуряване по ЗЗО за чужденци възниква при дългосрочно или постоянно пребиваване по чл. 23 от ЗЧРБ, като за краткосрочно и продължително пребиваващи лица вноски по ЗЗО не се дължат.
2. Влияние на международни договори за социална сигурност
Чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.
Относно задължителното здравно осигуряване в България за наети работници/служители от български работодател, граждани на Индия, Непал, Турция и Казахстан, се посочва, че между Република България и тези държави няма действащи договори за социална сигурност.
Това означава, че за гражданите на тези държави се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост, с произтичащите от това задължения за работодателя, включително:
- внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски;
- подаване на данни по чл. 39, ал. 1-4 от ЗЗО;
- други задължения по българското осигурително законодателство.
Извод: Между България и Индия, Непал, Турция и Казахстан няма действащи договори за социална сигурност, поради което за гражданите на тези държави се прилага изцяло българското осигурително законодателство, включително задължението за здравно осигуряване при наличие на предпоставките по ЗЗО.
3. Определящо значение на вида пребиваване за граждани на трети държави
От изложеното се посочва, че по отношение на дължимостта на здравноосигурителни вноски в НЗОК за гражданите на трети държави (държави извън ЕС), които са извън обхвата на договорите за социална сигурност, по които България е страна, определящ е видът на пребиваването им в страната по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
Извод: За граждани на трети държави, извън обхвата на международни договори за социална сигурност, дължимостта на здравноосигурителни вноски зависи от вида на пребиваването им по чл. 23 от ЗЧРБ.
4. Специален режим за "Синя карта на ЕС"
За гражданите на трети държави, получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", се посочва следното:
С § 6 от Заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.) в ЗЗО са направени допълнения в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно новата т. 4б на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са включени и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".
Съгласно чл. 33, ал. 2, т. 2б от ЗЗО правата на тази категория лица възникват от датата на получаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".
От това следва, че от 29.01.2023 г. гражданите на трети държави, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа в Република България тип "Синя карта на ЕС", подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, независимо от вида на пребиваването им в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
Извод: От 29.01.2023 г. чужди граждани с разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, независимо от това дали пребиваването им по чл. 23 от ЗЧРБ е краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно.
5. Приложимост на Регламент (ЕС) №1231/2010 и Регламент (ЕО) №883/2004
От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Съгласно Регламент (ЕС) №1231/2010, по отношение на граждани на трети държави, както и членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009, чрез Регламент (ЕС) №1231/2010.
В този аспект, ако спрямо лицата, визирани в запитването, е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/2010 и тези лица са подчинени на българското осигурително законодателство, те попадат в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
В случай че не отговарят на тези условия, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
Извод: Ако за гражданите на трети държави е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/2010 и те са подчинени на българското осигурително законодателство, те са задължително осигурени по ЗЗО на основание чл. 33, ал. 1, т. 6; ако не са в такава хипотеза, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
6. Недължимо платени здравноосигурителни вноски и възстановяване
Относно третия въпрос се посочва, че когато за лица, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в Република България, са внесени здравноосигурителни вноски, тези вноски са недължимо платени.
В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши:
- по инициатива на органа по приходите, или
- по писмено искане на лицето, ако искането е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
Преценката относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Неправомерно внесени здравноосигурителни вноски за лица, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в България, са недължимо платени и подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, по инициатива на органа по приходите или по писмено искане в 5-годишен срок.
7. Характер на становището
Посочва се, че изразеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват становище, различно от изложеното.
Извод: Становището е принципно и е възможно при допълнителни или различни факти да се формира различен извод от изложените.
