ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
В Дирекция ОДОП ... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-134 от 29.04.2021 г., относно данъчно третиране по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО на доходи от продажба на електрическа енергия, чрез фотоволтаична централа.
В запитването посочвате, че сте физическо лице с регистрация по Търговския закон като едноличен търговец, който е с регистрация по ЗДДС. Изградила сте фотоволтаична централа в имот, собственост на физическото лице. Сключили сте договор като физическо лице за продажба на електрическа енергия с електроразпределително дружество.
Поставени са следните въпроси:
- Приходите от продажбата на ел. енергия как следва да бъдат отчетени, като физическо лице без начисляване на ДДС или като ЕТ с начисляване на ДДС?
- При условие, че се отчитат като физическо лице къде се декларират и какви декларации се подават?
- Какви разходи могат да се приспадат от извършваната дейност?
- Фотоволтаичната централа към коя група амортизируеми активи се отнася?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Относно първи въпрос:
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец, следва да се има предвид, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или друго качество, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.
Тъй като получател по доставката е данъчно задължено лице /електроразпределително дружество/ и доставката на стока /електрическа енергия/ не попада в изключенията регламентирани в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС /за издаване на фактура/ за Вас, като регистрирано по ЗДДС лице възниква задължение за издаване на фактура. Тъй като доставката на стока /електрическа енергия/ е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за Вас /физическото лице/ възниква задължение за начисляване на данък на основание чл. 82, ал. 1 от с.з.
Относно втори, трети и четвърти въпрос:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В конкретно описаният случай, Вие извършавате продажба на електроенергия. Тази дейност е стопанска, извършва се редовно и с цел реализиране на печалба.
Доходът, реализиран от нея, следва да се определи като доход от търговска дейност и да бъде деклариран от ЕТ.
Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
За целите на облагането, определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО. От изложеното следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Всички заплатени разходи за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия, които са във връзка с дейността и са документално обосновани ще бъдат данъчно признати.
Съгласно чл. 25 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход /разход/ или печалба /загуба/ е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.
Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи /чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО/:
1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват /чл. 10, ал.1 и ал. 2 от ЗКПО/.
В чл. 11 от ЗКПО е регламентирано, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Съгласно чл. 36е, ал. 5 от Закона за енергетиката, за целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.
В този смисъл и при заплащане на вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система", уредена с нормите на Закона за енергетиката, следва да я отчетете като разход по икономически елементи за текущия период при условие, че има платежно нареждане за извършен превод.
При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.
За целите на счетоводното и данъчно отчитане на амортизации следва да имате предвид, че фотоволтаичната централа трябва бъде заведена като актив в предприятието.
Тъй като не сте посочили дали предприятието на ЕТ е закупило актива или физическото лице, Ви обръщам внимание, че за използване на лично имущество за дейността на търговеца следва да се приложи разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ.
Правилата по отношение на данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета "Данъчни амортизируеми активи" от ЗКПО. Данъчни дълготрайни материални активи /ДМА/ са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева /чл. 50 от ЗКПО/. Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите. От друга страна нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група. Поради това при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
Дълготрайните материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, имат натурално-веществена форма, от които се черпи икономическа изгода и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Съгласно т.3.2. от СС 16 "Дълготрайни материални активи" - ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Такава възможност е регламентирана и в пар.12 от МСС 16 "Имоти, машини съоръжения". Т.е. цитираните разпоредби на приложимите счетоводни стандарти не регламентират задължение, а дават възможност за самостоятелно отчитане. Съгласно действащото счетоводно законодателство предприятията разработват и прилагат собствена амортизационна политика, базирана на специфичните условия на дейността на предприятието и прилагат амортизационни норми, съобразно преценката за предполагаемия срок на годност и начин на изхабяване.
В запитването е поставен въпрос относно данъчното третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на доходи от продажба на електрическа енергия чрез фотоволтаична централа.
Посочено е, че сте физическо лице, регистрирано като едноличен търговец по Търговския закон, с регистрация по ЗДДС. Изградили сте фотоволтаична централа в имот, собственост на физическото лице. Сключили сте договор като физическо лице за продажба на електрическа енергия с електроразпределително дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: "Приходите от продажбата на ел. енергия как следва да бъдат отчетени, като физическо лице без начисляване на ДДС или като ЕТ с начисляване на ДДС?"
Въпрос: "При условие, че се отчитат като физическо лице къде се декларират и какви декларации се подават?"
Въпрос: "Какви разходи могат да се приспадат от извършваната дейност?"
Въпрос: "Фотоволтаичната централа към коя група амортизируеми активи се отнася?"
Относно първи въпрос
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, вписано в търговския регистър като едноличен търговец, се посочва, че независимо в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или друго - то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактура не е задължително.
Във фактурата следва да се посочва единствено идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, който има за основа идентификационния код, получен във връзка с регистрацията като едноличен търговец.
Тъй като получател по доставката е данъчно задължено лице (електроразпределително дружество) и доставката на стока (електрическа енергия) не попада в изключенията, регламентирани в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС относно издаването на фактура, за Вас като регистрирано по ЗДДС лице възниква задължение за издаване на фактура.
Тъй като доставката на стока (електрическа енергия) е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за Вас (физическото лице) възниква задължение за начисляване на данък на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Приходите от продажбата на електрическа енергия следва да се документират с фактура, издадена от регистрираното по ЗДДС лице - едноличния търговец, с посочване на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и с начисляване на ДДС.
Относно втори, трети и четвърти въпрос
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В конкретния случай извършвате продажба на електроенергия. Тази дейност е стопанска, извършва се редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея, следва да се определи като доход от търговска дейност и да бъде деклариран от едноличния търговец.
Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.
От това следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Всички заплатени разходи за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия, които са във връзка с дейността и са документално обосновани, ще бъдат данъчно признати.
Съгласно чл. 25 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход/разход или печалба/загуба е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.
Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО:
- разходи, несвързани с дейността;
- разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.
В чл. 11 от ЗКПО е регламентирано, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Съгласно чл. 36е, ал. 5 от Закона за енергетиката, за целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността. В този смисъл при заплащане на вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система", уредена с нормите на Закона за енергетиката, следва да я отчетете като разход по икономически елементи за текущия период при условие, че има платежно нареждане за извършен превод.
При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.
За целите на счетоводното и данъчно отчитане на амортизации следва да се има предвид, че фотоволтаичната централа трябва да бъде заведена като актив в предприятието. Тъй като не е посочено дали предприятието на едноличния търговец е закупило актива или физическото лице, се обръща внимание, че за използване на лично имущество за дейността на търговеца следва да се приложи разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ.
Правилата относно данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета "Данъчни амортизируеми активи" от ЗКПО.
Данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице, и 700 лева - чл. 50 от ЗКПО.
Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите.
Посочва се, че нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група. Поради това при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
Извод: Доходите от продажба на електроенергия се третират като доход от търговска дейност на едноличния търговец, облагат се по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ с 15% данък и се декларират в приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ; признават се всички документално обосновани разходи, свързани с дейността (включително задължителните по закон и вноските във фонд "Сигурност на електроенергийната система"), а фотоволтаичната централа следва да бъде заведена като дълготраен амортизируем актив в предприятието и да се класифицира по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО според вида, характеристиките и предназначението й.
