ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-30-19387/07.11.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗКПО при командироване на работници в чужбина.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Български работодател изпраща свои работници или служители да извършват услуги на територията на Германия за срок от една година. Основанието за командироването е чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ).
Българската фирма има подписан договор за предоставяне на услуги - монтаж на климатични инсталации с немска фирма.
Поставяте въпроси:
1. Задължена ли е българската фирма да изплаща дневни пари на командированите работници и служители и ако отговорът е положителен, в размери съгласно приложение № 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина ли трябва да бъдат?
2. Ако не е задължена да им изплаща дневни пари, има ли право да им изплаща такива и ако отговорът е положителен в какви размери и трябва ли изплатените суми да се облагат с данък общ доход и социални и здравни осигуровки?
3. Ако не е задължена да им изплаща дневни пари, то има ли право да им изплаща такива и ако отговорът е положителен, как трябва да ги третира счетоводно - признават ли се за разход или с тях се преобразува финансовият резултат?
4. Прилага ли се общият ред за командироване и ако отговорът е положителен, то прилага ли се чл. 22 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)?
Изложената фактическа обстановка е непълна и поставените въпроси имат характер на проучване на практиката, поради което изразявам принципно становище:
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на ЗКПО. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1) пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2) физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Независимо че разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките, за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат различни документи, с които се определят обектът и целта на пътуването.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. При наличие на трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 121 от КТ, която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната (НКС), Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), същите се възприемат и за данъчни цели.
Заплащането на командировъчни пари при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ е уредено в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ, съгласно която при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в НУРКИРСРПУ.
По отношение на дневните пари следва да се има предвид, че в чл. 121а от КТ и НУРКИРСРПУ не се използва термина "дневни командировъчни пари". Също така няма изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща "дневни пари" на командирования или изпратения работник или служител по правилата на чл. 121а от КТ.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите наредби за командироване на служители (НКС; НСКСЧ; НУРКИРСРПУ), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, специфични документи съобразно осъществяваната дейност.
В запитването не сте посочили на какво основание и по какъв ред възнамерявате да изплащате дневни пари на работниците, изпратени в чужбина, поради което не може да се даде конкретен отговор.
Следва да имате предвид, че становище относно прилагането на наредбите за командировки на работници и служители е от компетентността ва Министерство на труда и социалната политика.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: български работодател изпраща свои работници или служители да извършват услуги на територията на Германия за срок от една година. Основанието за командироването е чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Българската фирма има подписан договор за предоставяне на услуги - монтаж на климатични инсталации - с немска фирма.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Задължена ли е българската фирма да изплаща дневни пари на командированите работници и служители и ако отговорът е положителен, в размери съгласно приложение № 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина ли трябва да бъдат?"
Въпрос 2: "Ако не е задължена да им изплаща дневни пари, има ли право да им изплаща такива и ако отговорът е положителен в какви размери и трябва ли изплатените суми да се облагат с данък общ доход и социални и здравни осигуровки?"
Въпрос 3: "Ако не е задължена да им изплаща дневни пари, то има ли право да им изплаща такива и ако отговорът е положителен, как трябва да ги третира счетоводно - признават ли се за разход или с тях се преобразува финансовият резултат?"
Въпрос 4: "Прилага ли се общият ред за командироване и ако отговорът е положителен, то прилага ли се чл. 22 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)?"
Изложената фактическа обстановка е непълна и въпросите имат характер на проучване на практиката, поради което се изразява принципно становище.
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:
- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Независимо че разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките, за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат различни документи, с които се определят обектът и целта на пътуването.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
При наличие на трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда, която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната, Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Тези размери се възприемат и за данъчни цели.
Заплащането на командировъчни пари при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от Кодекса на труда е уредено в чл. 215, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно който при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
По отношение на дневните пари се посочва, че в чл. 121а от Кодекса на труда и в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги не се използва терминът "дневни командировъчни пари". Няма и изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща "дневни пари" на командирования или изпратения работник или служител по правилата на чл. 121а от Кодекса на труда.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в Закона за счетоводството и приложимите наредби за командироване на служители (Наредба за командировките в страната, Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, както и специфични документи съобразно осъществяваната дейност.
В запитването не е посочено на какво основание и по какъв ред се възнамерява да се изплащат дневни пари на работниците, изпратени в чужбина, поради което не може да се даде конкретен отговор на поставените въпроси.
Посочва се, че становище относно прилагането на наредбите за командировки на работници и служители е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извод: За данъчни цели се прилагат чл. 33 и чл. 10 от ЗКПО и свързаните счетоводни и трудови разпоредби; разходите за пътуване и престой се признават при връзка с дейността, наличие на трудово или извънтрудово правоотношение и документална обоснованост; няма изрично задължение по чл. 121а от Кодекса на труда за изплащане на "дневни пари", а поради непосочено основание и ред за изплащането им не се дава конкретен отговор по отделните въпроси, като тълкуването на наредбите за командировки е в компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
