Изх.№ 24-39-53
Дата: 17.05.2017 год.
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 129, ал.1;
ДОПК, чл. 129, ал.5;
ЗКПО, чл. 94, ал.1.
ОТНОСНО: прилагане на чл. 129, ал. 1 от ДОПК във връзка със сумите, подлежащи на възстановяване на данъчно задължените лица след отмяната на чл. 94 от ЗКПО
С писмо изх.№ 24-34-88 от 29.08.2014 г. на НАП изпълнителният директор на агенцията е изразил становище относно възстановяване на надвнесен корпоративен данък, формиран от авансово направени вноски за предходни години по ЗКПО. По въпроса кой е началният момент, от който тече срокът по чл. 129, ал.1 от ДОПК, в рамките на който следва да се разглежда искането за прихващане или възстановяване на суми, формирани от направени авансови вноски по ЗКПО, чрез които е надвнесен корпоративен данък, е налице трайна съдебна практика, с която практиката на НАП следва да бъде съобразена.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗКПО /в сила до 31.12.2012 г./ надвнесеният корпоративен данък можеше да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен.След като тази възможност отпадна от 01.01.2013 г. с отмяната на чл. 94 от ЗКПО, единствената възможност на задължените лица остава редът по ДОПК. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК ограничава във времето подаването на искане за възстановяване до 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване.
Предвид обстоятелството, че отмененият текст на чл. 94 от ЗКПО не ограничаваше във времето правото на лицата за приспадане на надвнесения корпоративния данък, налице са немалобройни случаи, при които данъчно задължените лица, за които правото на приспадане, възникнало при действието на отменената норма към датата на влизане в сила на отмяната й, не е упражнено или не е упражнено в цялост. Във връзка с претенцията на лицата за възстановяване на надвнесения данък по реда на чл. 129 от ДОПК съдът в преобладаващата си практика приема следното:
Относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искането за прихващане или възстановяване, ВАС приема, че не винаги този срок тече от момента на надвнасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване, по аргумент на чл. 129, ал. 5 ДОПК, предвиждащ като основания влезли в сила административни или съдебни актове. Според практиката на ВАС срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК в случаите на надвнесен корпоративен данък, формиран от направени авансови вноски, започва да тече от първи януари на годината, следваща последната година, през която данъчно задълженото лице е декларирало сумата като подлежаща на приспадане с декларацията си по ЗКПО.
Така например, ако данъчно задължено лице, формирало чрез внесени авансови вноски надвнесен корпоративен данък за 2008 г., е заявило в декларацията си по ЗКПО за същата година (подадена през 2009 г.) същия като сума, подлежаща на приспадане, а през следващите години при действието на чл. 94 от ЗКПО (отм.) това лице, въпреки че не е приспаднало сумата, не я е декларирало като надвнесена, за същото срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г.. В случай че лицето последователно е сочило подлежащите на приспадане, но неприспаднати вноски в данъчните си декларации по ЗКПО, включително в декларацията си за 2012 г., подадена през 2013 г., срокът по чл.129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искането за прихващане или възстановяване започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г.
В случай че лице, по отношение на което е възникнало право на приспадане на надвнесения корпоративен от следващи авансови и годишни вноски за същия данък по силата на чл. 94, ал. 1 от ЗКПО /в сила до 31.12.2012 г./ и същото не го е упражнило по този ред, а го претендира по реда на чл. 129 от ДОПК, по силата на ал. 6, изр. второ от същата норма, данъкът, подлежащ на възстановяване, се прихваща/връща с начисляване на законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен по реда на ал. 1 - 4.
Предвид изложеното при предявяване на искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на надвнесен преди 01.01.2013 г. корпоративен данък, правото на приспадане на който от следващи авансови и годишни вноски за същия данък по силата на чл. 94, ал. 1 от ЗКПО /в сила до 31.12.2012 г./ не е упражнено по този ред, органите по приходите следва да съобразяват изложената по-горе съдебна практика.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
С писмо изх. № 24-34-88 от 29.08.2014 г. изпълнителният директор на НАП е изразил становище относно възстановяване на надвнесен корпоративен данък, формиран от авансово направени вноски за предходни години по ЗКПО.
По въпроса кой е началният момент, от който тече срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, в рамките на който следва да се разглежда искането за прихващане или възстановяване на суми, формирани от направени авансови вноски по ЗКПО, чрез които е надвнесен корпоративен данък, е налице трайна съдебна практика, с която практиката на НАП следва да бъде съобразена.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗКПО (в сила до 31.12.2012 г.) надвнесеният корпоративен данък можеше да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. След отмяната на чл. 94 от ЗКПО, в сила от 01.01.2013 г., тази възможност отпада и единствената възможност на задължените лица остава редът по ДОПК.
Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК ограничава във времето подаването на искане за възстановяване до 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване.
Отмененият текст на чл. 94 от ЗКПО не ограничаваше във времето правото на лицата за приспадане на надвнесения корпоративен данък. Поради това са налице многобройни случаи, при които данъчно задължените лица, за които правото на приспадане, възникнало при действието на отменената норма към датата на влизане в сила на отмяната й, не е упражнено или не е упражнено в цялост.
Във връзка с претенцията на лицата за възстановяване на надвнесения данък по реда на чл. 129 от ДОПК, съдът в преобладаващата си практика приема следното:
Относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искането за прихващане или възстановяване, ВАС приема, че не винаги този срок тече от момента на надвнасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване. Това се извежда по аргумент от чл. 129, ал. 5 от ДОПК, който предвижда като основания за прихващане или възстановяване и влезли в сила административни или съдебни актове.
Според практиката на ВАС срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК в случаите на надвнесен корпоративен данък, формиран от направени авансови вноски, започва да тече от 1 януари на годината, следваща последната година, през която данъчно задълженото лице е декларирало сумата като подлежаща на приспадане с декларацията си по ЗКПО.
Пример: ако данъчно задължено лице е формирало чрез внесени авансови вноски надвнесен корпоративен данък за 2008 г. и е заявило в декларацията си по ЗКПО за същата година (подадена през 2009 г.) тази сума като подлежаща на приспадане, но през следващите години при действието на чл. 94 от ЗКПО (отм.) не е приспаднало сумата и не я е декларирало като надвнесена, срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за тази сума започва да тече от 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г.
В случай че лицето последователно е сочило подлежащите на приспадане, но неприспаднати вноски в данъчните си декларации по ЗКПО, включително в декларацията си за 2012 г., подадена през 2013 г., срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искането за прихващане или възстановяване започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г.
В случай че лице, по отношение на което е възникнало право на приспадане на надвнесения корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски за същия данък по силата на чл. 94, ал. 1 от ЗКПО (в сила до 31.12.2012 г.), не е упражнило това право по този ред и претендира сумата по реда на чл. 129 от ДОПК, по силата на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК данъкът, подлежащ на възстановяване, се прихваща или връща с начисляване на законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен по реда на ал. 1 - 4 на същия член.
Предвид изложеното, при предявяване на искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на надвнесен преди 01.01.2013 г. корпоративен данък, правото на приспадане на който от следващи авансови и годишни вноски за същия данък по силата на чл. 94, ал. 1 от ЗКПО (в сила до 31.12.2012 г.) не е упражнено по този ред, органите по приходите следва да съобразяват изложената по-горе съдебна практика.
Извод: За надвнесен корпоративен данък, формиран от авансови вноски при действието на отменения чл. 94 от ЗКПО и неприписан по този ред, срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за искане за прихващане или възстановяване започва да тече от 1 януари на годината, следваща последната година, в която сумата е декларирана като подлежаща на приспадане, а при възстановяване по чл. 129 от ДОПК се дължи законна лихва по чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК от деня, в който сумата е следвало да бъде възстановена по реда на ал. 1 - 4.
