Изх. № ЕП-33-00-472
Дата: 8.12.2021 год.
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3)(а);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 16.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
Във Ваше писмено запитване, изпратено по компетентност от Националния осигурителен институт (НОИ) в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. №ЕП-33-00-472 от 16.11.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българско търговско дружество е собственост на двама съдружници, граждани на Канада и съответно на САЩ. Двамата не участват в управлението на дружеството. В търговския регистър като управители са вписани две лица, както следва:
- българска гражданка, която не упражнява управленски функции и не получава възнаграждение;
- гражданин на Словения, който не пребивава в България, упражнява управленски функции и към момента също не получава възнаграждение.
С оглед на изложеното поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се осигурява българската гражданка в качеството й на управител на търговското дружеството?
2.Следва ли да се осигурява и как по българското законодателство като управител на търговско дружество гражданина на Словения при положение, че не получава възнаграждение, както и в случай че в следващ период му бъде изплатено такова?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО) в България. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, за която лицата получават доходи за положения труд.
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). В случай че възнаграждения не са начислени, не са изплатени, не са договорени или определени по определения в закона ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимост на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от кодекса лицата, родени след 31 декември l959 г., избрали да се осигуряват в универсален пенсионен фонд (УПФ), ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за управителите а търговски дружества се определят от дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от 3акона за здравно осигуряване(ЗЗО).
Задължителните осигурителни вноски се разпределят между осигурител и осигурено лице съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от КСО, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Предвид изложеното, по отношение на първи въпрос, при положение, че един от управителите на търговското дружество (българската гражданка) не упражнява управленски функции и не е начислено, определено и/или получено възнаграждение в това му качество, считам че за лицето не се дължат вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Относно втори въпрос следва да имате предвид:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава членка.Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени и изключения от основното правило, каквито са и правилата за осъществяване на трудова дейност в две или повече държави членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
С оглед на изложеното, по отношение на управителя на търговското дружество, гражданин на Словения, във фактическа обстановка не става ясно дали лицето не осъществява трудова дейност на територията на две и повече държава членка, както и на територията на коя държава осъществява управленските функции за българското дружество.
В тази връзка, в случай че лицето упражнява трудова дейност само на територията на България и за него е приложимо българското осигурително законодателство(основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004), следва да имате предвид:
- при положение, че на лицето не е начислено, определено и/или изплатено възнаграждение в качеството му на управител на търговското дружество, то за него не се дължат вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО;
- при положение, че на лицето бъде начислено, определено и/или изплатено възнаграждение в качеството му на управител на търговското дружество, то за него се дължат вноски на основание горецитираните разпоредби.
В случай, че лицето осъществява трудова дейност в две или повече държави членки, на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 следва дауведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване(в конкретния случая Словения), която незабавно следва да определя приложимото законодателство спрямо него, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
В допълнение, обръщам внимание, че ако лицето упражнява трудова дейност, като управител за българското търговско дружество, само от територията на Словения, то на основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, за него е приложимо словенското осигурително законодателство.
Моля да имате предвид, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитване, препратено от Националния осигурителен институт до НАП, е изложена следната фактическа обстановка:
- Българско търговско дружество е собственост на двама съдружници - граждани на Канада и на САЩ.
- Съдружниците не участват в управлението на дружеството.
- В търговския регистър като управители са вписани две лица:
- българска гражданка, която не упражнява управленски функции и не получава възнаграждение;
- гражданин на Словения, който не пребивава в България, упражнява управленски функции и към момента също не получава възнаграждение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се осигурява българската гражданка в качеството й на управител на търговското дружество?
Въпрос 2: Следва ли да се осигурява и как по българското законодателство като управител на търговско дружество гражданинът на Словения при положение, че не получава възнаграждение, както и в случай че в следващ период му бъде изплатено такова?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, НАП излага следното становище:
Общи принципи на осигуряването
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване в България. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. В основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, за която лицата получават доходи за положения труд.
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
В случай че възнаграждения не са начислени, не са изплатени, не са договорени или определени по определения в закона ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимост на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., избрали да се осигуряват в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. На основание чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се определят от дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Задължителните осигурителни вноски се разпределят между осигурител и осигурено лице съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Отговор по въпрос 1 - българската гражданка, вписана като управител
По отношение на първия въпрос, при положение че един от управителите на търговското дружество (българската гражданка) не упражнява управленски функции и не е начислено, определено и/или получено възнаграждение в това й качество, за лицето не се дължат осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Извод: Българската гражданка, вписана като управител, за която не се упражняват управленски функции и не е договорено, начислено или изплатено възнаграждение като управител, не подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Отговор по въпрос 2 - гражданинът на Словения, управител на дружеството
Относно втория въпрос се прилагат правилата на европейското право за координация на системите за социална сигурност.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с тези регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени и изключения от основното правило, включително правилата за осъществяване на трудова дейност в две или повече държави членки.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
По отношение на управителя - гражданин на Словения, във фактическата обстановка не е изяснено дали лицето осъществява трудова дейност на територията на две или повече държави членки, както и на територията на коя държава осъществява управленските функции за българското дружество.
В тази връзка, ако лицето упражнява трудова дейност само на територията на България и за него е приложимо българското осигурително законодателство на основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, следва:
- ако на лицето не е начислено, определено и/или изплатено възнаграждение в качеството му на управител на търговското дружество, за него не се дължат вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО;
- ако на лицето бъде начислено, определено и/или изплатено възнаграждение в качеството му на управител на търговското дружество, за него се дължат вноски на основание горецитираните разпоредби.
В случай че лицето осъществява трудова дейност в две или повече държави членки, на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 то следва да уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (в конкретния случай - Словения), която незабавно следва да определя приложимото законодателство спрямо него, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Извод: За словенския гражданин - управител на българското дружество, ако приложимо е българското законодателство и не е договорено, начислено или изплатено възнаграждение като управител, не се дължат осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО; при начисляване, определяне или изплащане на възнаграждение в това качество се дължат осигурителни вноски на същите правни основания. Ако лицето работи в две или повече държави членки, приложимото законодателство се определя от компетентната институция на държавата по пребиваване съгласно чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 и чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009.
