КСО - чл. 9, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 10, чл. 42 и чл. 52;
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 5
ОТНОСНО: Зачитане на осигурителен стаж и дължими осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на срочен трудов договор
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. .......... от 27.03.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че от 07.03.2014 г. сте освободен от работа поради изтичане срока на трудовия Ви договор. Интересувате се, зачита ли се осигурителен стаж и дължат ли се осигурителни вноски за времето от 07.03.2014 г. до 04.05.2014 г., през които сте били във временна неработоспособност, при положение че същата е започнала след освобождаването Ви от работа.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 (работниците и служителите) са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (за социално осигуряване), се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО).
Относно здравното осигуряване на лицата през периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда, в чл. 40, ал. 1 (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е регламентирано, че здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, равни са на дължимата от него част от вноската и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 (посл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко детеили при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда. Периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато са настъпили след прекратяване (прекъсване) на осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 или по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО, не се зачитат за осигурителен стаж. Парично обезщетение на лицата след прекратяване на осигуряването се изплаща в хипотезите на чл. 42 и чл. 52 от КСО.
За горепосочените периоди здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО не се дължат от предишния работодател. За това време, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на някое от основанията, посочени в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО - върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
В запитването е посочено, че от 07.03.2014 г. лицето е освободено от работа поради изтичане срока на трудовия договор. Поставя се въпрос дали се зачита осигурителен стаж и дължат ли се осигурителни вноски за периода от 07.03.2014 г. до 04.05.2014 г., през който лицето е било във временна неработоспособност, като временната неработоспособност е започнала след освобождаването от работа.
Въпрос: Зачита ли се осигурителен стаж и дължат ли се осигурителни вноски за времето от 07.03.2014 г. до 04.05.2014 г., през което лицето е било във временна неработоспособност, при положение че временната неработоспособност е започнала след освобождаването му от работа?
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 (работниците и служителите) са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за социално осигуряване, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Относно здравното осигуряване през периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда, в чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) е предвидено, че здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, равни са на дължимата от него част от вноската и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО (посл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От тези разпоредби следва, че лицата, работещи по трудови правоотношения, се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени.
Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда. Периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато са настъпили след прекратяване (прекъсване) на осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 или по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО, не се зачитат за осигурителен стаж.
Парично обезщетение на лицата след прекратяване на осигуряването се изплаща в хипотезите на чл. 42 и чл. 52 от КСО.
За посочените периоди здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО не се дължат от предишния работодател. За това време, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на някое от основанията, посочени в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО - върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
Извод: Периодът на временна неработоспособност от 07.03.2014 г. до 04.05.2014 г., настъпил след прекратяване на срочния трудов договор, не се зачита за осигурителен стаж, за него не се дължат осигурителни вноски от предишния работодател, а ако лицето не е здравно осигурено на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, следва да внася здравноосигурителните си вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
