НАП: Осигуряване на собственик на ЕООД като самоосигуряващо се лице при упражняване на трудова дейност

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: майка, назначена по трудов договор, ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и получава обезщетение по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Същата е собственик на ЕООД, което ще започне дейност от 01.01.2016 г.

Във връзка с изложеното и в случай, че майката ще упражнява трудова дейност като собственик на ЕООД от 01.01.2016 г., са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Ще има ли право на пълния размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от фирмата, в която е по трудов договор?

Въпрос 2: Може ли от 01.01.2016 г., като собственик на ЕООД, да упражнява трудова дейност и ще се осигурява за "всички осигурителни случаи"?

При така изложената фактическа обстановка и в рамките на компетентността на НАП се изразява следното становище:

Относно първия въпрос, свързан с правото за ползване на обезщетения от държавното обществено осигуряване за периода на отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, се посочва, че отговорът е в компетентността на Националния осигурителен институт.

Извод: НАП не се произнася по въпрос 1, тъй като той е от компетентността на Националния осигурителен институт.

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или са дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО и се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, на основание чл. 4, ал. 10 от КСО.

Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.

При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

Самоосигуряващите се лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО.

Извод: По втория въпрос НАП приема, че при упражняване на трудова дейност като собственик на ЕООД лицето е самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, за него възниква задължение за осигуряване от деня на започване на дейността по реда на НООСЛБГРЧМЛ, като може по избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, при спазване на сроковете и правилата за деклариране и определяне на вида осигуряване.