Изх. № ЕП-04-02-12
Дата: 22.04.2019 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, член 11, параграф 1;
Регламент (ЕО) №883/2004, член 11, параграф 3, буква "а";
Регламент (ЕО) №987/2009, член 21, параграф 1.
ОТНОСНО: Прилагане на координационните регламенти
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №ЕП-04-02.12/20.03.2019 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
При провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на Република България през ноември 2016 г., в съответствие с изборното законодателство и с утвърдената практика, в съставите на Секционните избирателни комисии (СИК) в чужбина са участвали като както командировани от България служители, така и български граждани с постоянно пребиваване в съответната държава.
Условията е редът за изплащане на възнаграждения и за обществено осигуряване на членовете на СИК са уредени в чл. 97 от Изборния кодекс(ИК). Съгласно чл. 97, ал. 5 от ИК членовете на СИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на членовете на СИК са за сметка на държавния бюджет. Това обстоятелство поражда проблеми за участващите в СИК български граждани, с постоянно пребиваване в съответната държава.
В запитването са описани конкретни казуси, изложени от лица - членове на СИК, в зависимост от това дали са осигурени или не в съответната държава.
С оглед на изложеното в писмото поставяте следния въпрос:
Във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент и предвид факта, че в съставите на СИК в чужбина участие ще вземат български граждани с постоянно пребиваване в съответната държава, какви действия трябва да се предприемат за разрешаване на изложените в запитването проблеми?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по отношение на тази част от въпросите, които са от компетентността на НАП:
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основен принцип в Регламент (ЕО) №883/2004 е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на една единствена държава-членка (чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).
В случаите, когато едно лице упражнява трудова дейност на територията на една държава, тогава приложение намира разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че лицата - членове на СИК, са осъществявали трудова дейност на територията на една единствена държава членка и не са командировани лица по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004.
При това положение всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава по отношение на внасянето на задължителните осигурителни вноски.
В случай че посоченото в запитването Ви лице осъществява трудова дейност единствено в Испания, приложимо за него е испанското законодателство за социална сигурност и задължителните осигурителни вноски следва да се внасят съгласно това законодателство. В тази хипотеза българският работодател няма задължение за подаване на декларации обр. №1 и обр. №6, тъй като за лицето не е приложимо българското законодателство. В случай на подадени по нашето законодателство декларации обр. №1 и обр. №6, същите следва да бъдат заличени.
Работодателите/осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
В запитване до Националната агенция за приходите е изложена следната фактическа обстановка:
При провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на Република България през ноември 2016 г., в съответствие с изборното законодателство и утвърдената практика, в съставите на секционните избирателни комисии (СИК) в чужбина са участвали както командировани от България служители, така и български граждани с постоянно пребиваване в съответната държава.
Условията и редът за изплащане на възнагражденията и за общественото осигуряване на членовете на СИК са уредени в чл. 97 от Изборния кодекс (ИК). Съгласно чл. 97, ал. 5 от ИК членовете на СИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на членовете на СИК са за сметка на държавния бюджет.
Посочено е, че това обстоятелство поражда проблеми за участващите в СИК български граждани с постоянно пребиваване в съответната държава. В запитването са описани конкретни казуси, изложени от лица - членове на СИК, в зависимост от това дали са осигурени или не в съответната държава.
Въпрос: Във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент и предвид факта, че в съставите на СИК в чужбина участие ще вземат български граждани с постоянно пребиваване в съответната държава, какви действия трябва да се предприемат за разрешаване на изложените в запитването проблеми?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, становището на НАП обхваща онази част от въпросите, които са в компетентността на агенцията.
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основен принцип в Регламент (ЕО) №883/2004 е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка - чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Когато едно лице упражнява трудова дейност на територията на една държава, приложение намира разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
От изложената фактическа обстановка се установява, че лицата - членове на СИК, са осъществявали трудова дейност на територията на една единствена държава членка и не са командировани лица по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004.
При това положение всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава по отношение на внасянето на задължителните осигурителни вноски.
В случай че посоченото в запитването лице осъществява трудова дейност единствено в Испания, приложимо за него е испанското законодателство за социална сигурност и задължителните осигурителни вноски следва да се внасят съгласно това законодателство.
В тази хипотеза българският работодател няма задължение за подаване на декларации образец №1 и образец №6, тъй като за лицето не е приложимо българското законодателство. В случай на подадени по българското законодателство декларации образец №1 и образец №6, същите следва да бъдат заличени.
Съгласно чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателите/осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Извод: За членовете на СИК - български граждани, които осъществяват трудова дейност само в една държава членка (например Испания) и не са командировани по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004, приложимо е законодателството за социална сигурност на тази държава; осигурителните вноски се дължат по това законодателство, българският работодател не подава декларации образец №1 и №6 по българското законодателство, а при вече подадени такива те следва да бъдат заличени, като се спазват всички изисквания на националното законодателство на компетентната държава членка, включително относно регистрации, подаване на данни и други задължения.
