Изх. № 37-30-139
Дата: 06. 03. 2025 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ДОПК, чл. 107, ал. 3;
ЗКИР: § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР;
ЗУТ, чл. 147, ал. 1, т. 17.
ОТНОСНО:приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци такси /ЗМДТ/
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №............2024г., е изложена следната фактическа обстановка:
От юридическо лицe е подадена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ на база вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър учредителен акт. Капиталът на "А" ЕООД е под формата на непарична апортна вноска, представляваща право на собственост върху подробно описани недвижими имоти в учредителния акт. От дирекция "Местни данъци и такси" е изпратена покана до лицето, по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, за отстраняване на несъответствия във връзка с обработена декларация по чл. 14 ЗМДТ, като орган по приходите е указал на лицето в 14-дневен срок да декларира оранжерийни конструкции като самостоятелни обекти.
В указания срок дружеството депозира отговор на поканата, като сочи, че оранжерийните конструкции са преместваеми съоръжения, които не променят предназначението на земята, поради което не подлежат на деклариране.
Община С. разполага със заключение по извършена съдебно-техническа експертиза на предишния собственик на поземлените имоти "Б" ЕООД, за което е образувано адм. дело №......./2021 г. по описа на Административен съд-гр. С. Според заключението на вещото лице процесните оранжерийни конструкции са с рамкова конструкция, представляват система от стоманени рамки с отвор 6,40 м, през 3,0 м. осово разстояние, обединени с надлъжни греди от стоманени профили. На поставения от съда въпрос да опише как са изпълнени оранжерийните блокове в поземления имот и как са поставени на земята, в частност - трайно прикрепени ли към земята са конструкциите им, позволява ли връзката със земята преместване на друго място и това би ли променило предназначението или начина на ползване на земята, вещото лице подробно и мотивирано отговаря и стига до извода, че съгласно чл. 147, ал. 1, т. 17 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ оранжерията има характеристики на строеж и конструкциите не отговарят на дефиницията за "преместваем обект", съгласно §5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Същевременно дружеството представя заключение за извършена оценка на непарична вноска в капитала на "новоучредяващото се търговско дружество" от три вещи лица, които описват всички подобрения и трайни насаждения в имота, включително с изградените през 1977 г. оранжерийни конструкции, върху 150 000 кв.м, нямащи според тях характер на трайно прикрепени към земята подобрения.
"А" ЕООД представя и заключение на геодезист, който с оглед поставена задача да се нанесат оранжерийни конструкции в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С, по отношение на поземления имот, в който са обособени 5 броя оранжерийни конструкции, всяка с площ от 30 000 кв.м, геодезистът заявява, че същите нямат характер на трайно прикрепени към земята подобрения, позовавайки се на разпоредбата на чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Община С. е възложила на комисия от общината да извърши проверка на място на оранжерийните конструкции, която да констатира и отговори на въпроса дали същите представляват трайно прикрепени към земята постройки. Според становището на комисията оранжерията е постройка /сграда/ със селскостопанско предназначение, с лека метална конструкция, стени и покрив от стъкло, захранена с газ за отопление и вода за напояване, която служи за предпазване на растенията от атмосферните влияния, въз основа на което счита, че оранжериите са трайно прикрепени към земята постройки.
Цитирате становище на изпълнителния директор на НАП с изх. №08-П-30/01.11.2010 г., съгласно което "оранжериите и парниците, изградени върху бетонови или други основи, които са трайно свързани със земята, представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вследствие на което същите са облагаеми с данък обекти. Те се декларират и облагат с данък като "селскостопански сгради".
Прилагате към запитването: декларация по чл. 14 ЗМДТ, съдебна комплексна експертиза, покана до лицето по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, ведно с отговор от "А" ЕООД, скици на поземлените имоти, постановление за възлагане, учредителен акт "А" ЕООД, заключение за извършена оценка на непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество, Протокол на комисия на общината от извършена проверка, становище на геодезист.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли органите по приходите да предприемат действия по служебен път, след като дружеството не декларира изградените оранжерийни конструкции - налице ли е основание за започване на процедура по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК от орган по приходите или на ревизия?
С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В редакциите на ал. 2, 3 и 4 от същата норма законодателят е посочил изключенията от цитираното правило, за които то не важи.
Тъй като ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието "сграда", съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ №883 за прилагане наЗакона за нормативните актове "думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове". В тази връзка, за понятието сграда следва да бъде възприето определението дадено с § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, съгласно което "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно Класификатораза предназначението на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, определен в приложение №4 към Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - издадена на основание чл. 31 от ЗКИР.
В Наредба № 5 от 10 май 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оранжериите /т. 431/ и парниците /т. 434/ са изброени сред "сградите зарастениевъдство".
Според т. 1271 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ, парниците са селскостопански сгради.
Цитираната нормативна уредба на практика е приложена от Агенцията по геодезия картография и кадастър, в частност от Службата по геодезия картография и кадастър - гр. С, като в скицата за поземления имот е отразено за имота за начин на ползване - "Оранжерия с трайна конструкция" и са нанесени 29 броя самостоятелни обекта - сгради, с предназначение "селскостопанска сграда". В тази връзка оранжериите и парниците, изградени върху бетонови или други основи, които са трайно свързани със земята, представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и се декларират и облагат като "селскостопански сгради", вследствие на което същите представляват облагаеми с данък обекти - теза, застъпена и в становище с изх. №08-П-30/01.11.2010 г. на изп. директор на НАП.
Не представляват сгради по смисъла на чл. 10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху земята със собствената си тежест, когато не са свързани с нея.
В контекста на изложената фактическа обстановка относно възможните процесуални действия нормата на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК предвижда правна възможност за служебно издаване на акт за установяване на задължение в хипотезата на установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който изпълнява правомощията на териториален директор на НАП. В тази връзка, доколкото редът на чл. 103 ДОПК е изчерпан, предвид че след поканата до лицето същото не е отстранило несъответствията и не е посочило самостоятелните обекти, представляващи 29 бр. селскостопански сгради, находящи се върху поземления имот, считам, че e допустимо служебно (по инициатива на органа по приходите) да бъдат използвани данните от приложената към запитването скица на Агенцията по геодезия картография и кадастър и да бъде изпълнена процедурата по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с подадена в Централно управление на НАП данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от юридическо лице, на основание вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър учредителен акт, е изложена следната фактическа обстановка:
Капиталът на "А" ЕООД е под формата на непарична апортна вноска, представляваща право на собственост върху подробно описани в учредителния акт недвижими имоти.
От дирекция "Местни данъци и такси" е изпратена до лицето покана по реда на чл. 103 от ДОПК за отстраняване на несъответствия във връзка с обработена декларация по чл. 14 ЗМДТ, като органът по приходите е указал в 14-дневен срок да се декларират оранжерийни конструкции като самостоятелни обекти.
В указания срок дружеството депозира отговор, в който посочва, че оранжерийните конструкции са преместваеми съоръжения, които не променят предназначението на земята и поради това не подлежат на деклариране.
Община С. разполага със заключение по извършена съдебно-техническа експертиза относно предишния собственик на поземлените имоти - "Б" ЕООД, по адм. дело № .../2021 г. по описа на Административен съд - гр. С. Според заключението на вещото лице процесните оранжерийни конструкции са с рамкова конструкция, представляват система от стоманени рамки с отвор 6,40 м, през 3,0 м осово разстояние, обединени с надлъжни греди от стоманени профили.
На поставения от съда въпрос да опише как са изпълнени оранжерийните блокове в поземления имот и как са поставени на земята, в частност - трайно прикрепени ли са към земята конструкциите им, позволява ли връзката със земята преместване на друго място и това би ли променило предназначението или начина на ползване на земята, вещото лице подробно и мотивирано отговаря и стига до извода, че съгласно чл. 147, ал. 1, т. 17 от ЗУТ оранжерията има характеристики на строеж и конструкциите не отговарят на дефиницията за "преместваем обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Същевременно дружеството представя заключение за извършена оценка на непарична вноска в капитала на "новоучредяващото се търговско дружество" от три вещи лица, които описват всички подобрения и трайни насаждения в имота, включително изградените през 1977 г. оранжерийни конструкции върху 150 000 кв.м, като според тях тези конструкции нямат характер на трайно прикрепени към земята подобрения.
"А" ЕООД представя и заключение на геодезист, изготвено във връзка със задача да се нанесат оранжерийни конструкции в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С, по отношение на поземления имот, в който са обособени 5 броя оранжерийни конструкции, всяка с площ от 30 000 кв.м. Геодезистът заявява, че същите нямат характер на трайно прикрепени към земята подобрения, като се позовава на чл. 23 от ЗКИР.
Община С. е възложила на комисия от общината да извърши проверка на място на оранжерийните конструкции, с цел да се констатира и отговори на въпроса дали същите представляват трайно прикрепени към земята постройки. Според становището на комисията оранжерията е постройка (сграда) със селскостопанско предназначение, с лека метална конструкция, стени и покрив от стъкло, захранена с газ за отопление и вода за напояване, която служи за предпазване на растенията от атмосферните влияния. Въз основа на това комисията счита, че оранжериите са трайно прикрепени към земята постройки.
Цитира се становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 08-П-30/01.11.2010 г., съгласно което "оранжериите и парниците, изградени върху бетонови или други основи, които са трайно свързани със земята, представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вследствие на което същите са облагаеми с данък обекти. Те се декларират и облагат с данък като "селскостопански сгради".
Към запитването са приложени: декларация по чл. 14 ЗМДТ, съдебна комплексна експертиза, покана до лицето по чл. 103, ал. 1 ДОПК с отговор от "А" ЕООД, скици на поземлените имоти, постановление за възлагане, учредителен акт на "А" ЕООД, заключение за извършена оценка на непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество, протокол на комисия на общината от извършена проверка, становище на геодезист.
Въпрос: Следва ли органите по приходите да предприемат действия по служебен път, след като дружеството не декларира изградените оранжерийни конструкции - налице ли е основание за започване на процедура по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК от орган по приходите или на ревизия?
С оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В ал. 2, 3 и 4 на същата норма законодателят е предвидил изключенията от това правило, за които то не се прилага.
Тъй като ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието "сграда", съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове "думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове". В тази връзка за понятието "сграда" следва да бъде възприето определението по § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, според което "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно Класификатора за предназначението на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, определен в приложение № 4 към Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР.
В Наредба № 5 от 10 май 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оранжериите (т. 431) и парниците (т. 434) са изброени сред "сградите за растениевъдство".
Според т. 1271 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ, парниците са селскостопански сгради.
Тази нормативна уредба е приложена на практика от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частност от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С, като в скицата за поземления имот е отразен начин на ползване "Оранжерия с трайна конструкция" и са нанесени 29 броя самостоятелни обекта - сгради, с предназначение "селскостопанска сграда".
В тази връзка оранжериите и парниците, изградени върху бетонови или други основи, които са трайно свързани със земята, представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и се декларират и облагат като "селскостопански сгради", вследствие на което същите представляват облагаеми с данък обекти. Тази теза е застъпена и в становище с изх. № 08-П-30/01.11.2010 г. на изпълнителния директор на НАП.
Не представляват сгради по смисъла на чл. 10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху зем...
Извод: Оранжериите и парниците, когато са изградени върху бетонови или други основи и са трайно свързани със земята, се третират като "сгради" по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, подлежат на деклариране и се облагат с данък като "селскостопански сгради", т.е. представляват облагаеми с данък обекти. За леки постройки, които не отговарят на тези характеристики, не се прилага режимът за сгради по чл. 10 ЗМДТ.
