Изх. № 08-В-8
Дата: 04.05.2015 год.
ГПК, чл. 426.
ГПК, чл. 442;
ГПК, чл. 520;
ДОПК, чл. 162, ал. 2.
Относно:изпълнение срещу общини върху средства, постъпили за събиране на вземания на общината за местни данъци и такси.
Във Ваше запитване, постъпило в Националната агенция за приходите с вх. № 08-В-8/16.04.2015 г., сте изложили следното:
В Съдебно изпълнителна служба при Районен съд ........... е образувано изпълнително дело въз основа на издадени актове за установяване на публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по ЗМДТ срещу физическо лице. С Постановление от 05.04.2011 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело поради изплащане на задължението от лицето.
Сумите, постъпили по сметката на ДСИ не са преведени по приходната сметка на Община........., а с постановление от същата дата ДСИ е пренасочил сумите, платени от длъжника, по друго изпълнително дело, по което длъжник е общината към друго лице. Двете постановления са връчени на общината на 23.03.2015 г.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
- Как следва да се издължат партидите на длъжника, след като платените задължения от физическото лице по сметката на ДСИ не са преведени по приходната сметка на общината?
- Редно ли е да се извършва такова прихващане на задължения от ДСИ?
Във връзка с така изложеното и на основание чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 520 от ГПК не се допуска изпълнение само върху тези средства по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения и общини, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Постъпленията по същите сметки от всякакви други източници, включително плащания за местни данъци и такси, не се ползват от особената забрана за принудително изпълнение по чл. 520, ал. 1 от ГПК. Секвестирането на останалите приходи, както и имуществото, притежавани от общината, доколкото не представлява публична собственост, според ал. 2 на чл. 520 от ГПК се извършва по общия ред.
Вземанията на общината за местни данъци и такси към задължените лица безспорно са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК, но не могат бъдат определени като несеквестируеми, тъй като същите не са изрично посочени като такива в чл. 520 от ГПК. Освен това след постъпването им по сметката на ДСИ вземанията за данъци и такси се трансформират в частноправни вземания към ДСИ, подобно на средствата, които постъпват в банковите сметки на общината за погасяване на местни данъци и такси от задължените лица. По отношение на тези средства по банковите сметки на общината, съдебната практика безспорно приема, че същите не попадат в приложното поле на чл. 520, ал. 1 от ГПК, тъй като не са средства, постъпили като субсидия от държавния бюджет.
След като не попада в приложното поле на нормите уреждащи несеквестируемост на имуществото на длъжника (чл. 444 и чл. 520 от ГПК) вземането на общината към ДСИ, каквото представлява постъпилото плащане от длъжника по изпълнителното дело, представлява имущество на общината, в качеството й на длъжник, което може да бъде обект на принудително изпълнение, към което да се насочи взискателят, по силата на чл. 442 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 426 от ГПК начинът на изпълнение се посочва от взискателя.
Вземането се счита погасено на основание чл. 168, т. 1 от ДОПК, въз основа на издаденото от ДСИ постановление за прекратяване на производството по принудително изпълнение, поради изплащане на задължението към общината от задълженото лице. Начинът на отразяването на плащането по партидите на задължените лица в общината е вид счетоводна операция, която не е предмет на ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването е изложено следното фактическо положение:
- В Съдебно изпълнителна служба при Районен съд ........... е образувано изпълнително дело въз основа на издадени актове за установяване на публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по ЗМДТ срещу физическо лице.
- С постановление от 05.04.2011 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело поради изплащане на задължението от лицето.
- Сумите, постъпили по сметката на държавния съдебен изпълнител, не са преведени по приходната сметка на община ..........., а с постановление от същата дата държавният съдебен изпълнител е пренасочил сумите, платени от длъжника, по друго изпълнително дело, по което длъжник е общината към друго лице.
- Двете постановления са връчени на общината на 23.03.2015 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се издължат партидите на длъжника, след като платените задължения от физическото лице по сметката на държавния съдебен изпълнител не са преведени по приходната сметка на общината?
Въпрос 2: Редно ли е да се извършва такова прихващане на задължения от държавния съдебен изпълнител?
На основание чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ се изразява следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 520 от ГПК не се допуска изпълнение само върху тези средства по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения и общини, които са постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Постъпленията по същите сметки от всякакви други източници, включително плащания за местни данъци и такси, не се ползват от особената забрана за принудително изпълнение по чл. 520, ал. 1 от ГПК.
Секвестирането на останалите приходи, както и на имуществото, притежавано от общината, доколкото не представлява публична собственост, според чл. 520, ал. 2 от ГПК се извършва по общия ред.
Вземанията на общината за местни данъци и такси към задължените лица безспорно са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК, но не могат да бъдат определени като несеквестируеми, тъй като не са изрично посочени като такива в чл. 520 от ГПК.
Освен това, след постъпването им по сметката на държавния съдебен изпълнител, вземанията за данъци и такси се трансформират в частноправни вземания към държавния съдебен изпълнител, подобно на средствата, които постъпват в банковите сметки на общината за погасяване на местни данъци и такси от задължените лица. По отношение на тези средства по банковите сметки на общината съдебната практика безспорно приема, че същите не попадат в приложното поле на чл. 520, ал. 1 от ГПК, тъй като не са средства, постъпили като субсидия от държавния бюджет.
След като не попада в приложното поле на нормите, уреждащи несеквестируемостта на имуществото на длъжника (чл. 444 и чл. 520 от ГПК), вземането на общината към държавния съдебен изпълнител, каквото представлява постъпилото плащане от длъжника по изпълнителното дело, представлява имущество на общината в качеството й на длъжник, което може да бъде обект на принудително изпълнение, към което да се насочи взискателят по силата на чл. 442 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 426 от ГПК начинът на изпълнение се посочва от взискателя.
Вземането се счита погасено на основание чл. 168, т. 1 от ДОПК, въз основа на издаденото от държавния съдебен изпълнител постановление за прекратяване на производството по принудително изпълнение поради изплащане на задължението към общината от задълженото лице.
Начинът на отразяване на плащането по партидите на задължените лица в общината е вид счетоводна операция, която не е предмет на ДОПК.
Извод: Плащанията за местни данъци и такси, постъпили по сметката на държавния съдебен изпълнител, не са защитени от несеквестируемост по чл. 520 от ГПК, трансформират се във вземане на общината към държавния съдебен изпълнител и могат да бъдат обект на принудително изпълнение по чл. 442 от ГПК по начин, определен от взискателя по чл. 426 от ГПК; задължението на длъжника към общината се счита погасено по чл. 168, т. 1 от ДОПК, а отразяването по партидите е счетоводен въпрос извън предмета на ДОПК.
