НАП: Осигурителен и данъчен режим на регистриран земеделски стопанин по КСО и ЗДДФЛ

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 94-00-79/17.05.2022 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Регистрирала сте се като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин и сте избрала да се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за общо заболяване и майчинство, считано от 17.06.2021 г.

Посочвате, че в качеството на регистриран земеделски стопанин към момента сте спазила всички изисквания на данъчното и осигурителното законодателство, а именно: плащала сте в срок дължимите осигурителни вноски, подавала сте декларация образец № 1, произвела сте селскостопанска продукция, която сте продала и за продажбите сте издала касови бележки от кочан, декларирала сте получените приходи с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и сте подала декларация образец № 6.

Поставяте следните въпроси:

1. Считате ли се за самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, за периода от датата на регистрация до настоящия момент на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?

2. Задължена ли сте да внасяте осигурителни вноски и да подавате декларация образец № 1, образец № 6 и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

3. Съществува ли по закон долна граница на доходите, конкретно от земеделска дейност, и ако едно лице има доходи под тази граница счита ли се, че не е развивало трудова дейност и не е осигурено лице?

4. Има ли значение размерът на дохода за подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ и за определяне статута Ви като работещо "осигурено лице" ведно с всички произтичащи от това права и задължения?

5. Има ли друго изискване, което трябва да спазвате като регистриран земеделски стопанин, за да ползвате права?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗДДФЛ:

Физическите лица, регистрирани земеделски стопани, задължително подават годишна данъчна декларация и попълват приложение № 3 към нея за реализираните през данъчната година доходи от дейността.

В ЗДДФЛ не е предвиден необлагаем минимум на дохода, който да не подлежи на деклариране и облагане.

Обръщам Ви внимание, че като лице, извършващо дейност по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, подлежите и на авансово облагане.

Авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ се дължи от самоосигуряващото се лице за получените облагаеми доходи по чл. 29 от закона и същият се декларира по реда на чл.55.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.

На основание чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл. 43, ал.6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ).

В чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ е посочено, че алинея 4 на чл. 43 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

Следователно, когато е налице горецитираното условие на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, Вие сте задълженото лице, което декларира и заплаща авансов данък за реализирания доход през годината, при условията на горецитираните разпоредби.

По прилагане на осигурителното законодателство:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Според § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред.

Условията и редът за регистриране на земеделските стопани са регламентирани с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция (чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г.). Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта (чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г.).

Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация, областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.). Регистрационната карта заедно с разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции (чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3/1999 г.).

При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на ОДЗ за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка (чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3/1999 г.).

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО (еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването, достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

По смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 8, 9 и 10 от КСО).

Според § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на КСО "непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал. 6 и 7 (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица имат задължение периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ". Сроковете за подаване на декларациите са регламентирани в чл. 4 от Наредба № Н-13/2019 г., а начинът и редът за подаването им - в чл. 8 от същата наредба.

На основание цитираните разпоредби, Вие като регистриран земеделски стопанин, попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО и подлежите на задължително осигуряване по гореописания ред за времето, през което упражнявате трудова дейност в това качество, в рамките на периода, за който притежавате заверена регистрационна карта. Регламентираните в КСО осигурителни права за Вас възникват в зависимост от обхвата на осигуряването Ви, за периодите, през които се считате за осигурено лице по смисъла на кодекса - упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и сте внесла осигурителните вноски.

В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. Съгласно чл. 110, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.