ОТНОСНО:Дължими здравноосигурителни вноски за лице, за периода през който получава обезщетение за бременност и раждане, след прекратяване на трудовия договор.
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-146/14.05.2025 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
От месец септември 2024 г. до момента сте с прекъснати здравноосигурителни права след прекратено трудово правоотношение и настъпило майчинство от 22.05.2024 г. Допълвате, че от 09.08.2024 г. имате регистрация и в Бюрото по труда.
Желаете да бъде извършена проверка и да получите информация относно прекъснатите Ви здравноосигурителни права. Прилагате издадена справка за задължителното здравно осигуряване, издадена от териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) ......., от която е видно, че месеците от септември 2024 г. до момента са без данни за здравно осигуряване.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Лицата, наети на работа по трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
От деня, в който лицето започне да изпълнява произтичащите със сключения трудов договор задължения, възниква и задължение за осигуряване, което продължава до прекратяването на договора.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в КТ.
На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО, отпада и основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е неприложима.
В чл. 40 от ЗЗО са изброени и лицата, които са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска за лицата, получаващи обезщетение за безработица, се определя върху размера на изплатеното обезщетение. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
На основание чл. 4, ал. 10, т. 1, б. "б" и ал. 11, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Националният осигурителен институт подава данни за лицата, които получават парично обезщетение за безработица. Данните се подават по електронен път с декларация образец № 1 до 20-о число на месеца, през който е изплатено обезщетението.
Лицата, регистрирани като безработни в Агенция по заетостта, които нямат право на обезщетение за безработица, са извън обхвата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО и техните здравноосигурителни вноски не се поемат от държавния бюджет.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, включително тези, които не са осигурени здравно по трудово правоотношение или за сметка на държавния бюджет, са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, след подаване на Декларация образец № 7, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
От изложеното следва, че Вашият работодател не дължи здравноосигурителни вноски за периода след прекратяване на трудовото правоотношение. При положение, че не получавате обезщетение за безработица не подлежите на здравно осигуряване и за сметка на държавния бюджет. Следователно, ако не е налице друго основание за здравното Ви осигуряване, посочено в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, Вие следва да се осигурявате здравно по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Излагате следната фактическа обстановка: от месец септември 2024 г. до момента сте с прекъснати здравноосигурителни права след прекратено трудово правоотношение и настъпило майчинство от 22.05.2024 г. От 09.08.2024 г. имате регистрация в Бюрото по труда. Желаете проверка и информация относно прекъснатите Ви здравноосигурителни права. Прилагате справка за задължителното здравно осигуряване, издадена от ТД на НАП, от която е видно, че месеците от септември 2024 г. до момента са без данни за здравно осигуряване.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Лицата, наети на работа по трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както и на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). От деня, в който лицето започне да изпълнява задълженията по сключения трудов договор, възниква и задължение за осигуряване, което продължава до прекратяването на договора.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя, равна е на дължимата от него част от вноската и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От тези разпоредби следва, че лицата, работещи по трудови правоотношения, се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 164в от КТ, при условие че през времето на ползване на този отпуск трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в КТ.
На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
Съгласно чл. 52 от КСО, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО отпада основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не съществуват трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е неприложима.
В чл. 40 от ЗЗО са изброени и лицата, които са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата, получаващи обезщетение за безработица, се определя върху размера на изплатеното обезщетение. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
На основание чл. 4, ал. 10, т. 1, б. "б" и ал. 11, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Националният осигурителен институт подава данни за лицата, които получават парично обезщетение за безработица. Данните се подават по електронен път с декларация образец № 1 до 20-о число на месеца, през който е изплатено обезщетението.
Лицата, регистрирани като безработни в Агенция по заетостта, които нямат право на обезщетение за безработица, са извън обхвата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО и техните здравноосигурителни вноски не се поемат от държавния бюджет.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, включително тези, които не са осигурени здравно по трудово правоотношение или за сметка на държавния бюджет, са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, след подаване на декларация образец № 7 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
От изложеното се прави следният извод относно Вашия случай: Вашият работодател не дължи здравноосигурителни вноски за периода след прекратяване на трудовото правоотношение. При положение че не получавате обезщетение за безработица, не подлежите на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет. Следователно, ако не е налице друго основание за здравното Ви осигуряване, посочено в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, Вие следва да се осигурявате здравно по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: За периода след прекратяване на трудовия договор работодателят не дължи за Вас здравноосигурителни вноски; ако не получавате обезщетение за безработица и не попадате в друга хипотеза по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, сте длъжни сами да внасяте здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
