НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-24-36-4
Дата: 22.02.2016 год.
ЗКПО, чл. 43;
ЗКПО, чл. 75.
Относно:регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43 от Закона корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при установена счетоводна грешка по чл. 75 от същия закон
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с входящ № М-24-36-4 от 08.02.2016 г. В запитването, възникнало във връзка с разглеждане на жалба по ревизионен акт (РА), е описана следната фактическа обстановка:
През 2015 г. от ревизираното лице е установена счетоводна грешка при отчитането на закупена през 2014 г. строителна техника от Италия, като доставката е отразена като наем на техника вместо покупка на ДМА. За счетоводната грешка е подадено уведомление на основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, като са приложени коригиран баланс, ОПР, отчет за собствения капитал, справка за ДМА и коригирана ГДД за 2014 г. На дружеството е възложена ревизия по ЗКПО за 2014 г. На основание чл. 77 от ЗКПО с погрешно отчетените разходи за наем е увеличен счетоводният финансов резултат за 2014 г. В тази част РА не е обжалван.
В хода на ревизията е установено, че дружеството неправилно е определило размера на лихвите за регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, като при изчисленията по формулата, регламентирана с посочената разпоредба, ревизиращият екип прилага счетоводния финансов резултат на дружеството, деклариран в ГДД преди корекцията, без да вземе предвид счетоводната грешка. Жалбоподателят оспорва РА в тази част като счита, че при прилагане на формулата по чл. 43 от ЗКПО следва да се използва счетоводният финансов резултат след корекцията.
Поставен е следният въпрос:
При допусната счетоводна грешка през 2014 г., констатирана през 2015 г. и коригирана по реда на чл. 75 от ЗКПО с РА, при регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43 от ЗКПО какъв размер на счетоводния финансов резултат следва да се приложи - този преди корекцията на грешката, деклариран с ГДД от дружеството, или размерът на счетоводния финансов резултат след отстраняване на грешката?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
По смисъла на счетоводното законодателство "грешка" от минал период означава пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която е била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били утвърдени за публикуване и е могла, при полагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за тези минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната, а според чл. 81 ЗКПО това правило се прилага и когато грешките са открити при данъчен контрол.
Съгласно чл. 79 от ЗКПО механизмът за корекция на счетоводните грешки се прилага и в случай на грешки, свързани с данъчното преобразуване.
Предвид логиката на закона, при прилагане на формулата по чл. 43 от ЗКПО следва да се приложи размерът на счетоводния финансов резултат след коригиране на грешката. Само така ефектът от допуснатата грешка няма да се мултиплицира, данъчният финансов резултат ще се определи по такъв начин все едно грешката не е била допусната и разпоредбите на чл. 75, чл. 79 и чл. 81 от ЗКПО ще са изпълнени. Следователно единствено чрез прилагането на този подход е възможно да се определи верен размер на данъчния финансов резултат и верен размер на дължимия корпоративен данък.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Относно: регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при установена счетоводна грешка по чл. 75 от същия закон
Описана е следната фактическа обстановка:
През 2015 г. ревизираното лице установява счетоводна грешка при отчитането на закупена през 2014 г. строителна техника от Италия. Доставката е отчетена като наем на техника вместо като покупка на дълготраен материален актив.
За счетоводната грешка е подадено уведомление на основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, като са приложени коригиран баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, справка за дълготрайните материални активи и коригирана годишна данъчна декларация за 2014 г.
На дружеството е възложена ревизия по ЗКПО за 2014 г. На основание чл. 77 от ЗКПО с погрешно отчетените разходи за наем е увеличен счетоводният финансов резултат за 2014 г. В тази част ревизионният акт не е обжалван.
В хода на ревизията е установено, че дружеството неправилно е определило размера на лихвите за регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО. При изчисленията по формулата по чл. 43 ревизиращият екип прилага счетоводния финансов резултат, деклариран в годишната данъчна декларация преди корекцията, без да вземе предвид счетоводната грешка.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в тази част, като счита, че при прилагане на формулата по чл. 43 от ЗКПО следва да се използва счетоводният финансов резултат след корекцията.
Въпрос: При допусната счетоводна грешка през 2014 г., констатирана през 2015 г. и коригирана по реда на чл. 75 от ЗКПО с ревизионен акт, при регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43 от ЗКПО какъв размер на счетоводния финансов резултат следва да се приложи - този преди корекцията на грешката, деклариран с годишната данъчна декларация от дружеството, или размерът на счетоводния финансов резултат след отстраняване на грешката?
По смисъла на счетоводното законодателство "грешка" от минал период са пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която е била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били утвърдени за публикуване и е могла, при полагане на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за тези минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
Съгласно чл. 81 от ЗКПО това правило се прилага и когато грешките са открити при данъчен контрол.
Съгласно чл. 79 от ЗКПО механизмът за корекция на счетоводните грешки се прилага и в случай на грешки, свързани с данъчното преобразуване.
Предвид логиката на закона, при прилагане на формулата по чл. 43 от ЗКПО следва да се приложи размерът на счетоводния финансов резултат след коригиране на грешката. Само по този начин ефектът от допуснатата грешка няма да се мултиплицира, данъчният финансов резултат ще се определи така, все едно грешката не е била допусната, и разпоредбите на чл. 75, чл. 79 и чл. 81 от ЗКПО ще бъдат изпълнени. Единствено чрез този подход е възможно да се определи верен размер на данъчния финансов резултат и верен размер на дължимия корпоративен данък.
Извод: При регулиране на слабата капитализация по чл. 43 от ЗКПО в описаната хипотеза следва да се използва счетоводният финансов резултат след отстраняване на счетоводната грешка, коригиран по реда на чл. 75 от ЗКПО.
