ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи запитване с вх. № 96-00-188/03.09.2024 г. относно прилагане на ЗДДС и писмо с вх. № 96-00-188#1/04.09.2024 г., с което са отстранени нередовности по първото подадено такова.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, ще доставя автомобили втора употреба от държави членки на Европейския съюз (предимно от Германия и Австрия). Продажбата им ще се извършва в България. Дружеството ще подаде заявление за регистрация по ЗДДС и ще извършва продажби по глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената". Посочвате, че съдружникът Ви работи в Германия и ще се занимава с доставките на автомобили втора употреба.
Поставени са следните въпроси:
1. Дружеството следва ли да начислява ДДС, когато има клиенти, които желаят да закупят автомобил в държавата членка, на територията на която българското дружество е придобило превозното средство (в Германия) и там ще бъде прехвърлена собствеността на същото и има ли значение дали купувачът е фирма или физическо лице?
2. Необходимо ли е дружеството да докаже, че автомобилът втора употреба, продаден на унгарец или сърбин, не е транспортиран до България и с какви документи?
При извършена проверка за допустимост и компетентност по запитването се установи, че дружеството е декларирало пред НАП и НСИ по Класификатора на икономическите дейности 2008 код 6920 - Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации. В запитването сочите, че Вашият съдружник полага труд в Германия, а същевременно се установи, че същият е подал декларация обр. 7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход" , т.е. той е установен на територията на страната.
Всичко изложено дотук е индиция, че въпросите, които поставяте в запитването, касаят Ваш клиент, а не Вас като данъчно задължено лице. В тази връзка, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно чл. 17 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическо и предоставяне, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 17 от ЗДДС е посочено, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
Доколкото мястото на изпълнение на доставката е на територията на държавата членка, където се прехвърля собствеността на стоката или там, където започва транспортът, т.е. извън територията на страната, то следва да се запознаете със законодателството на съответната държава членка където е мястото на изпълнение на доставката.
В допълнение следва да имате предвид, че на основание чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, ще доставя автомобили втора употреба от държави членки на Европейския съюз, предимно от Германия и Австрия. Продажбата на тези автомобили ще се извършва в България. Дружеството ще подаде заявление за регистрация по ЗДДС и ще извършва продажби по глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената". Посочено е, че съдружникът Ви работи в Германия и ще се занимава с доставките на автомобили втора употреба.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Дружеството следва ли да начислява ДДС, когато има клиенти, които желаят да закупят автомобил в държавата членка, на територията на която българското дружество е придобило превозното средство (в Германия) и там ще бъде прехвърлена собствеността на същото и има ли значение дали купувачът е фирма или физическо лице?"
Въпрос 2: "Необходимо ли е дружеството да докаже, че автомобилът втора употреба, продаден на унгарец или сърбин, не е транспортиран до България и с какви документи?"
При проверка за допустимост и компетентност по запитването е установено, че дружеството е декларирало пред НАП и НСИ по Класификатора на икономическите дейности 2008 код 6920 - "Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации". В запитването сочите, че Вашият съдружник полага труд в Германия, а същевременно е установено, че същият е подал декларация обр. 7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход", т.е. той е установен на територията на страната. На тази основа е прието, че изложените въпроси по-скоро касаят Ваш клиент, а не Вас като данъчно задължено лице.
С оглед на това и при съобразяване на действащото данъчно законодателство е изразено следното принципно становище:
За определяне на данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото й предоставяне.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
Доколкото мястото на изпълнение на доставката е на територията на държавата членка, където се прехвърля собствеността на стоката, или там, където започва транспортът, тоест извън територията на страната, следва да се запознаете със законодателството на съответната държава членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
В допълнение е посочено, че на основание чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочено е, че ако в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Мястото на изпълнение на доставките на автомобилите втора употреба, когато собствеността се прехвърля или транспортът започва в друга държава членка (например Германия), е на територията на тази държава членка, поради което данъчният режим и документирането на доставките следва да се определят по законодателството на съответната държава членка, а не по ЗДДС и ППЗДДС на Република България.
