НАП: Изплащане на трудови възнаграждения чрез доставчик на платежни услуги при ограничението на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОПБ

Вх.№ М-24-38-52 ЦУ на НАП 60 Коментирай
Определя се режимът по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОПБ и чл. 270, ал. 4 КТ: работодател с 100 или повече наети лица изплаща трудови възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка, посочена от работника в банка в страната, с единствено изключение за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а КТ. Допустими са и други доставчици на платежни услуги, но не и "наличен паричен превод".

Изх. № М-24-38-52

Дата: 20. 08. 2024 год.

ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 3;

ЗПУПС, чл. 4;

ЗПУПС, § 1, т. 32 от ДР на ЗПУПС;

Наредба № 3 от 18. 04. 2018 г., чл. 2;

КТ, чл. 270, ал. 4;

КТ, чл. 270, ал. 4, изр. второ.

ОТНОСНО: прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой(ЗОПБ)

В Централно управление на Националната агенция за приходи е постъпило и е заведено с вх. № М-24-38-52 от 08.08.2024 г. Ваше запитване, препратено по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......., относно прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва хотелиерска дейност в хотели в различни части на България - в гр. ...., в туристически комплекс "С........" и в туристически комплекс "П.........". Персоналът на дружеството надхвърля 100 души, като в това число се включват и сезонни работници, част от които са от трети страни.

Ръководството на дружеството, заедно със сезонния персонал, многократно се опитва да разкрие лични разплащателни сметки в български банки, по които да се изплащат трудовите възнаграждения на персонала, но всеки път се получава отказ или уклончиви отговори, които не водят до положителен резултат. Мотивът за отказа е, че персоналът от........... са лица от трети страни и не притежават "постоянен адрес" в България.

Също така ръководството на дружеството е в преговори с дружество "И...." АД, което е включено е регистъра на БНБ на лицензираните дружества за електронни пари и има право да извършва платежни услуги, посочени подробно в регистъра. "Д...... - П..." ЕООД е постигнало предварително споразумение с търговския отдел на "И....." АД за предоставяне на бизнес услуга "Извършване на масови плащания за изплащане на трудови възнаграждения", като сумата на превода може да бъде изплатена в брой на работника на каса на "И......" АД.

Услугата, която предлага "И......." АД, се състои в следното:

"И......" АД разкрива платежна сметка на "Д...... - П.." ЕООД за извършване на масови плащания на трудови възнаграждения. Д...... - П.." ЕООД изготвя файл за масово плащане, който съдържа информация за пълните имена на работника, паспортните му данни и точния размер на възнаграждението. Всеки член на персонала се идентифицира на каса на "И......" АД лично чрез представяне на паспорт или друг аналогичен документ.

В преговорите с "И....." АД е установено, че разкриването на платежна сметка на работниците от .................... е невъзможно.

В запитването се цитира и легалното определение за "наличен паричен превод" по смисъла на чл. 22 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г.

Поставени са следните въпроси:

1. Тъй като считате, че нормата на чл. 22 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. е императивна и не допуска разширително тълкуване, ако едно от двете й условия е налице - да е открита платежна сметка на платеца или получателя (независимо на кого), то описаната услуга във фактическата обстановка (изплащане на трудовите възнаграждения на работниците от трети страни на каса в брой на "И.........." АД чрез открита платежна сметка на "Д........... - П..." ЕООД в "И..........." АД) може ли да се счита за различна платежна операция от услугата "наличен паричен превод"?

2. Представлява ли изплащане на трудовите възнаграждения на работниците от трети страни на каса в брой на "И........." АД чрез открита платежна сметка на "Д......... - П.." ЕООД платежна операция чрез платежна сметка и допустим способ ли е с оглед спазване на ограничението на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ?

С оглед така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Действащата от 1 септември 2023 г. нова ал. 4 на чл. 270 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

Правилото на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ определя, че трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от същия кодекс. Казано с други думи хипотезата на т. 3 от чл. 3, ал. 1 на ЗОПБ задължава всеки работодател, от момента в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, изплащането на трудовите възнаграждения на тези лица да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка, като това задължение ще е налице докато броят на наетите от него лица е 100 или повече.

Изключение от задължението за прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е предвидено единствено за работодатели, които са сключили трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ, т.е. ако такъв работодател има наети 100 или повече работници или служители, но част от тях са лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, а останалата част наети лица не достига 100 души, то този работодател ще е освободен от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ. Посоченото изключение от приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ означава също така, че всички работодатели, без значение от сферата или предмета им на дейност, отговарящи на изискването за 100 или повече наети лица, са задължени да спазват изискването за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите си чрез превод или внасяне по платежна сметка, освен при сключени трудови договори с лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.

Плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи(ЗПУПС), като на основание чл. 7, ал. 2 от същия закон имат право да предоставят само платежните услуги, включени в лиценза им.

Използваното в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ понятие "платежна сметка" няма легално определение в закона и в тази връзка приложение намира определението в § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти(Наредба № 3).

"Платежна сметка" е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции. По смисъла на § 1, т. 31 от ЗПУПС "платежната операция" е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. С оглед това, за целите на тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ изразът "чрез превод или внасяне по платежна сметка" следва да се разбира като извършване на платежни операции (превод или внасяне) по платежна сметка.

Понятието "наличен паричен превод" е регламентирано в чл. 22 от Наредба № 3, според която разпоредба това е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение. Видно от посочената разпоредба, при тази платежна услуга средствата се предоставят на получателя, без да се открива платежна сметка на името на платеца или на получателя.

Същевременно и както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от КТ задължава работодателите в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ да изплащат трудовите възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. Следователно, изплащане на трудовите възнаграждения на работниците от трети страни на каса в брой на "И........." АД чрез открита платежна сметка на работодателя "Д....... - П..." ЕООД в "И......" АД не е допустим способ с оглед спазване на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, тъй като не представлява изплащане на трудови възнаграждения чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя.

Изплащане на трудови възнаграждения чрез платежна услуга "наличен паричен превод" също не е допустим способ по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, като същото важи и в хипотезата, когато работодателят има открита платежна сметка, но работникът получава възнаграждението в брой на каса. В този смисъл въпросът в запитването дали ако дружеството има открита платежна сметка и изплаща възнагражденията на работниците в брой на каса, се извършва различна операция от "наличен паричен превод" е ирелевантен, тъй като водещото условие в случая е работникът/служителят да има открита платежна сметка, по която да получава възнаграждението.

Доколкото изложеното в писмото касае прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, но в контекста на липсата на възможност за откриване на банкови сметки на определена категория граждани, по които плащанията на трудовите им възнаграждения да се извършва чрез превод по платежна сметка, формулираният проблем е извън компетенциите на приходната администрация и същият препятства спазване на вмененото на работодателите задължение. В тази връзка и с оглед възложените на органите на Национална агенция за приходите правомощия, свързани с осъществяване на контрол по прилагането на ЗОПБ, в контекста на липсата на възможност за откриване на банкови сметки на определена категория граждани, е отправено запитване до Българска народна банка за изразяване на становище, по компетентност, чийто отговор, приложено, Ви предоставям.

В тази връзка, считано от 01.01.2024 г. е в сила допълнение в ал. 4 на чл. 270 от КТ, съгласно което в случай, че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя. При условие че банките и другите платежни институции отказват да откриват платежни сметки на лица от трети страни, работодателят може да превежда възнагражденията в платежни сметки на лицата извън страната, като таксите за паричния превод ще бъдат за сметка на работника или служителя (чл. 270, ал. 4, изр. второ от КТ).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ЕВГЕНИ НАНКОВ/

В Централно управление на Националната агенция за приходи е постъпило запитване относно прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва хотелиерска дейност в хотели в различни части на България - в гр. ..., в туристически комплекс "С........" и в туристически комплекс "П.........". Персоналът на дружеството надхвърля 100 души, включително сезонни работници, част от които са от трети страни.

Ръководството на дружеството, заедно със сезонния персонал, многократно се опитва да разкрие лични разплащателни сметки в български банки, по които да се изплащат трудовите възнаграждения на персонала, но всеки път се получава отказ или уклончиви отговори, които не водят до положителен резултат. Мотивът за отказа е, че персоналът от ........... са лица от трети страни и не притежават "постоянен адрес" в България.

Ръководството на дружеството е в преговори с дружество "И...." АД, което е включено в регистъра на БНБ на лицензираните дружества за електронни пари и има право да извършва платежни услуги, посочени подробно в регистъра. "Д...... - П..." ЕООД е постигнало предварително споразумение с търговския отдел на "И....." АД за предоставяне на бизнес услуга "Извършване на масови плащания за изплащане на трудови възнаграждения", като сумата на превода може да бъде изплатена в брой на работника на каса на "И......" АД.

Услугата, която предлага "И......." АД, се състои в следното:

  • "И......" АД разкрива платежна сметка на "Д...... - П.." ЕООД за извършване на масови плащания на трудови възнаграждения.
  • "Д...... - П.." ЕООД изготвя файл за масово плащане, който съдържа информация за пълните имена на работника, паспортните му данни и точния размер на възнаграждението.
  • Всеки член на персонала се идентифицира на каса на "И......" АД лично чрез представяне на паспорт или друг аналогичен документ.

В преговорите с "И....." АД е установено, че разкриването на платежна сметка на работниците от .................... е невъзможно.

В запитването се цитира и легалното определение за "наличен паричен превод" по смисъла на чл. 22 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Тъй като считате, че нормата на чл. 22 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. е императивна и не допуска разширително тълкуване, ако едно от двете й условия е налице - да е открита платежна сметка на платеца или получателя (независимо на кого), то описаната услуга във фактическата обстановка (изплащане на трудовите възнаграждения на работниците от трети страни на каса в брой на "И.........." АД чрез открита платежна сметка на "Д........... - П..." ЕООД в "И..........." АД) може ли да се счита за различна платежна операция от услугата "наличен паричен превод"?

Въпрос 2: Представлява ли изплащане на трудовите възнаграждения на работниците от трети страни на каса в брой на "И........." АД чрез открита платежна сметка на "Д......... - П.." ЕООД платежна операция чрез платежна сметка и допустим способ ли е с оглед спазване на ограничението на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ?

Правен анализ

Действащата от 1 септември 2023 г. нова ал. 4 на чл. 270 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

Правилото на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ определя, че трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от същия кодекс.

Казано по друг начин, хипотезата на т. 3 от чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ задължава всеки работодател, от момента в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, изплащането на трудовите възнаграждения на тези лица да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка, като това задължение ще е налице, докато броят на наетите от него лица е 100 или повече.

Изключение от задължението за прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е предвидено единствено за работодатели, които са сключили трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ. В този смисъл, ако такъв работодател има наети 100 или повече работници или служители, но част от тях са лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, а останалата част наети лица не достига 100 души, този работодател ще е освободен от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ.

Посоченото изключение от приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ означава също така, че всички работодатели, без значение от сферата или предмета им на дейност, отговарящи на изискването за 100 или повече наети лица, са задължени да спазват изискването за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите си чрез превод или внасяне по платежна сметка, освен при сключени трудови договори с лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.

Плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка.

Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), като на основание чл. 7, ал. 2 от същия закон имат право да предоставят само платежните услуги, включени в лиценза им.

Използваното в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ понятие "платежна сметка" няма легално определение в този закон и в тази връзка приложение намира определението в § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3).

Съгласно § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС "платежна сметка" е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

По смисъла на § 1, т. 31 от ЗПУПС "платежната операция" е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.

С оглед това, за целите на тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ изразът "чрез превод или внасяне по платежна сметка" следва да се разбира като извършване на платежни операции (превод или внасяне) по платежна сметка.

Понятието "наличен паричен превод" е регламентирано в чл. 22 от Наредба № 3, според който "наличен паричен превод" е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.

От посочената разпоредба следва, че при тази платежна услуга средствата се предоставят на получателя, без да се открива платежна сметка на името на платеца или на получателя.

Същевременно, както се посочва по-горе, разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от КТ задължава работодателите в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ да изплащат трудовите възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

Извод: В разглежданата фактическа обстановка работодателят, като лице с над 100 наети работници и служители, попада в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ и е задължен да изплаща трудовите възнаграждения чрез превод или внасяне по платежна сметка, съгласно чл. 270, ал. 4 от КТ, като приложимите понятия "платежна сметка", "платежна операция" и "наличен паричен превод" се тълкуват по смисъла на ЗПУПС и Наредба № 3 на БНБ.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Надпреведени суми Д6

168
Погледнете "Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях №974" В колона "Остатък от пла...

Корекция на Д6 СОЛ м.13

127
 Мисля, че ще стане първо с нули (заличаване) и след това редовна с точните суми.

Регистрация по ДДС на физическо лице с граждански договор

174
от българска фирма за компютърни услуги

Дивидент

239
Защо
Още от форума