НАП: Определяне на окончателния размер на здравноосигурителните вноски на пенсионер, упражняващ свободна професия

ОТНОСНО:Прилагане наосигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-422/17.12.2024 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Вие сте пенсионер и упражнявате свободна професия. Месечно заплащате здравноосигурителна вноска върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който е 933 лв. Същевременно в качеството Ви на пенсионер, Вие получавате пенсия в размер на 2000 лв. месечно.

Предстои Ви попълване на Таблица 2 от годишната данъчна декларация. Реализираният от Вас месечен доход надхвърля максималния месечен осигурителен доход, който е 3750 лв.

Поставяте следните въпроси:

1. Върху какъв доход следва да направите изравнителната окончателна вноска?
2. Считате, че следва да плащате изравнителна окончателна месечна вноска по следната формула:

3750 лв. - (933 + 2000 лв.), тоест 3750-2933 = 817 лв.

В тази връзка, желаете да получите отговор върху какъв размер месечно дължите изравнителната си вноска за здравно осигуряване.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като свободна професия, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за лицата, упражняващи трудова дейност като свободна професия, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).

Лицата, упражняващи трудова дейност като свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Лицата, полагащи труд като свободна професия, са обхванати от тази разпоредба, като не е направено разграничение в зависимост от вида на получаваната пенсия.

За самоосигуряващите се лица - включително упражняващите трудова дейност като свободна професия, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, предвижда, че за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет и се внасят върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери.

Поредността на доходите за целите на здравното осигуряване, когато едно лице работи и получава доходи на различни основания с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, е същата както за целите на социалното осигуряване, регламентирана в чл. 6, ал. 11 от КСО. При изчисляване на здравноосигурителните вноски, в поредността на доходите, пенсиите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (без добавките към тях), са на първо място. Поредността в чл. 6, ал. 11 от КСО, е следната:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО, включително:

2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат здравноосигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Следователно, като лице, осигурявано здравно за сметка на държавния бюджет върху получаваната пенсия от държавното обществено осигуряване (т. 4), което едновременно с това извършва трудова дейност като свободна професия (т. 2), Вие следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година и да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за периодите, през които сте упражнявала дейността на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Ако като самоосигуряващо се лице декларирате облагаем доход, по-голям от дохода, върху който са внесени авансово здравноосигурителни вноски, то следва да довнесете вноски върху реализирания облагаем доход, но върху не повече от разликата между максималния размер на осигурителния доход и получаваната пенсия.

В тази връзка, в Таблица 2 към справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е предвидено, че размерът на получаваната месечна пенсия от държавното обществено осигуряване се посочва в колона 3, а доходът от тази колона се прибавя, както към дохода в колона 6, така и към колона 7. В колона 6 освен доходът от колона 3 се добавя и доходът от колона 4, върху който самоосигуряващото се лице се е осигурявало авансово през годината. Ред 13 на колона 6 се изважда от ред 13 на колона 7, в която освен доходът от колона 3 се пренася и облагаемият доход от трудова дейност, посочен в колона 5.

Доходът в колона 7 е сбор от доходите, посочени в колона 3 и колона 5, но не повече от максималния месечен осигурителен доход.

Така, ако месечният размер на пенсията, която Ви е отпусната от държавното обществено осигуряване е 2000 лв., и доходът, върху който внасяте авансово здравноосигурителни вноски е 933 лв., ако полученият облагаем доход за периода, през който сте упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице, разпределен на месеците, през които сте упражнявала дейност, е по-голям от максималния месечен осигурителен доход, при спазване на ограничението до 3750 лв. (максималния месечен осигурителен доход за 2024 г.), ще следва да довнасяте окончателна здравно осигурителна вноска върху 817 лв. месечно.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.