ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателтво
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 50-21-1/01.07.2025 г. относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство във връзка с присъждане на обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение без възстановяване на работа.
Изложена е следната фактическа обстановка:
С решение № ..../08.04.2025 г., постановено по гр. д. № ..../2024 г. е призаното за незаконно уволнението на Ваш служител и е отменена заповедта за уволнението му. Решението е влязло в сила на 01.05.2025 г. Лицето не е възстановено на работа, защото в хода на съдебното дело същото е направило отказ от предявения иск за възстановяване на заеманата длъжност. Прилагате съдебното решение.
Съдът е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца в размер на 12 674,52 лв. за времето, за което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024 г. до плащането.
Поставяте следните въпроси:
- Следва ли за периода от датата на безвиновното уволнение, извършено с отменената Заповед № .........../01.07.2024 г. на директора на училището, до постановяване на съдебното решение (през който лицето е било регистрирано като безработен, респ. присъдено му е обезщетение по чл. 225 от КТ) да бъдат начислени и внесени осигурителни вноски, при положение че: няма предявен иск и реално възстановяване на работа; не е налице действащо трудово правоотношение и е присъдено само обезщетение по чл. 225 от КТ?
- Представлява ли присъденото от съда обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и ако да, следва ли работодателят като платец на дохода да удържи дължимия данък при изплащане на обезщетението или данъкът следва да бъде деклариран и внесен лично от лицето?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. l, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения, т.е. осигурителни вноски се дължат за целия период от уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, освен в случаите, в които за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход от друг работодател/възложител, който е равен или по-голям от последното брутно възнаграждение.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за него (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1a, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)). Съгласно чл. 1a, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение, или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Видно от гореизложеното, осигурителни вноски се дължат от работодателя за времето на оставане без работа върху последното брутно възнаграждение (при спазване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО), а не върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ. Това обезщетение е сред изброените в чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ доходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, на основание чл. 4а от НЕВДПОВ лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Недекларирането на тези обстоятелства от лицето не освобождава осигурителя от задължението да изчисли дължимите осигурителни вноски за периода върху последното брутно трудово възнаграждение и да ги внесе до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
В срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, осигурителят следва да подаде данни за осигурителния стаж и доход и за дължимите осигурителни вноски за лицето съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №H-13/2019 г.). Данните се подават за всеки месец от периода на оставане без работа, в който лицето не е осигурено на друго основание или за месеците, в които осигурителният му доход, предхождащ уволнението, е по-малък от осигурителния доход, върху който е осигурявано. Следва да се има предвид, че данните в декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" се подават, като в т. 12 "Вид осигурен" се вписва код за вид осигурен 18, а в декларация образец №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица" в т. 8 "Вид плащане" се вписва код за вид плащане 6.
Предвид цитираните разпоредби във връзка с уволнението, признато за незаконно от компетентните органи, работодателят като осигурител дължи за своя сметка осигурителни вноскиза фонд "Пенсии", за допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд и Учителския пенсионен фонд за целия период, през който лицето е било без работа и не е било осигурявано или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход (включително и за месеците, през които е бил регистриран като безработен и е получавал обезщетение за безработица). Периодът, за който работодателят дължи вноските, е от датата на уволнението до датата на влизане в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, тъй като лицето не е пожелало да бъде възстановено на заеманата длъжност. За този период следва да подадете и данни с декларация образец № 1 и 6 по гореописания ред.
По втори въпрос:
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за физическото лице.
Правилата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащанена облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.
Следователно, при изплащането на обезщетението работодателят е длъжен да удържи и внесе дължимия авансово данък, който е за сметка на физическото лице.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са определени като необлагаеми доходи. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е определено като облагаем доход, то лихвата по това вземане не попада в разпоредбата на 13, ал. 1, т. 10 от с.з. и подлежи на облагане по ЗДДФЛ.
Доходът от лихви е облагаем доход съгласно чл. 35, т. 3 от същия закон.
Съгласно чл. 44а от ЗДДФЛ се дължи авансов данък за доходите от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ. Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ). За удържания авансов данък се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ)
Необходимо е да се има предвид, че съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ платците на доходи изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, в която справка лихвите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ, следва да бъдат включени на основание чл. 73, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ.
Изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ ще се декларира като изплатен доход от трудови правоотношения в спраката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство във връзка с присъждане на обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение без възстановяване на работа.
Изложена е следната фактическа обстановка:
С решение № ..../08.04.2025 г., постановено по гр. д. № ..../2024 г., е признато за незаконно уволнението на Ваш служител и е отменена заповедта за уволнението му. Решението е влязло в сила на 01.05.2025 г. Лицето не е възстановено на работа, тъй като в хода на съдебното дело е направило отказ от предявения иск за възстановяване на заеманата длъжност. Приложено е съдебното решение.
Съдът е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца в размер на 12 674,52 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024 г. до плащането.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли за периода от датата на безвиновното уволнение, извършено с отменената Заповед № .........../01.07.2024 г. на директора на училището, до постановяване на съдебното решение (през който лицето е било регистрирано като безработен, респ. присъдено му е обезщетение по чл. 225 от КТ) да бъдат начислени и внесени осигурителни вноски, при положение че: няма предявен иск и реално възстановяване на работа; не е налице действащо трудово правоотношение и е присъдено само обезщетение по чл. 225 от КТ?
Въпрос 2: Представлява ли присъденото от съда обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и ако да, следва ли работодателят като платец на дохода да удържи дължимия данък при изплащане на обезщетението или данъкът следва да бъде деклариран и внесен лично от лицето?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство е изразено следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения. Осигурителни вноски се дължат за целия период от уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, освен в случаите, в които за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход от друг работодател/възложител, който е равен или по-голям от последното брутно възнаграждение.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от КСО осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за него.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи.
Съгласно чл. 1a, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Съгласно чл. 1a, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение, или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
От изложеното следва, че осигурителни вноски се дължат от работодателя за времето на оставане без работа върху последното брутно възнаграждение (при спазване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО), а не върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ.
Обезщетението по чл. 225 от КТ е сред изброените в чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ доходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
За точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, съгласно чл. 4а от НЕВДПОВ лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани.
Недекларирането на тези обстоятелства от лицето не освобождава осигурителя от задължението да изчисли дължимите осигурителни вноски за периода върху последното брутно трудово възнаграждение и да ги внесе до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
В срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, осигурителят следва да подаде данни за осигурителния стаж и доход и за дължимите осигурителни вноски за лицето съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).
Данните се подават за всеки месец от периода на оставане без работа, в който лицето не е осигурено на друго основание, или за месеците, в които осигурителният му доход, предхождащ уволнението, е по-малък от осигурителния доход, върху който е осигурявано.
Данните в декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" се подават, като в т. 12 "Вид осигурен" се вписва код за вид осигурен 18, а в декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица" в т. 8 "Вид плащане" се вписва код за вид плащане 6.
Предвид цитираните разпоредби във връзка с уволнението, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителните задължения се определят по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1a от НЕВДПОВ, като не се дължат осигурителни вноски върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ, а здравноосигурителни вноски за този период не се дължат от работодателя по реда на ЗЗО.
Извод: За периода от датата на незаконното уволнение до момента, определен по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, работодателят дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху последното брутно възнаграждение (при съобразяване на евентуален осигурителен доход от друг осигурител), но не дължи осигурителни вноски върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ, нито здравноосигурителни вноски за този период по реда на ЗЗО.
