НАП: Осигуряване на украински граждани с временна закрила, упражняващи дейност като собственици на ЕООД или наети по трудов договор

Изх. № 94-Ж-8

Дата: 09. 12. 2024 год.

Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, чл. 2;

Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, чл. 6, ал. 1;

Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, чл. 19, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4 - 6;

КСО, чл. 4, ал. 4;

КСО, чл. 4, ал. 6;

КСО, чл. 4б;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 2, т. 3;

КСО, чл. 6, ал. 3;

КСО, чл. 6, ал. 9;

КСО, чл. 7, ал. 4;

КСО, чл. 127, ал. 1;

КСО, чл. 157, ал. 6;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4а;

ЗЗО, чл. 39, ал. 1;

ЗЗО, чл. 39, ал. 2;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 6, т. 2.

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство по отношение на чуждестранни физически лица - граждани на Украйна с предоставена временна закрила.

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. №...... от 04.04.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), чийто управител е чуждестранно физическо лице - гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила съгласно законодателството на България и издаден ЛНЧ, започва упражняване на търговска дейност. Управителят разполага с пенсионно свидетелство, издадено от Пенсионен фонд - Украйна.

Поставени са следните въпроси, касаещи осигурителното законодателство:

1. Възможно ли е лицето да се осигурява в България в качеството си на самоосигуряващо се лице за извършване на трудова дейност като собственик на ЕООД?
2. Какви са дължимите осигурителни вноски на лицето по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в качеството на извършващ трудова дейност като собственик на ЕООД, накогото е отпусната пенсия от Украйна?
3. По какъв начин следва да се попълни декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице (образец ОКд-5), при положение че на лицето е отпусната пенсия от Украйна?
4. В случай че в дружеството бъде назначен украински гражданин с предоставена временна закрила по трудово правоотношение, какви задължителни осигурителни вноски ще се дължат?

Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба изразявам следното становище по поставените в писмото Ви въпроси в областта на осигурителното законодателство:

От 01.04.2003 г. е в сила Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване(Договорът), уреждащ обществените отношения в сферата на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.

Важно е да се подчертае, че договорът се прилага за законодателството, посочено в неговия материален обхват (чл. 2 от Договора), което по отношение на България включва: законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".

Съгласно чл. 19, т. 1 от Договора компетентните органи на двете договарящи страни се договарят по процедурните въпроси за прилагане на този договор чрез подписване на отделно споразумение. С чл. 2 от цитираното споразумение Националният осигурителен институт (НОИ) е определен като компетентна институция по прилагане на Договора, в това число и за изразяване на становище относно приложимо законодателство по отношение на лицата, попадащи в персоналния му обхват. В тази връзка беше отправено запитване до НОИ за изразяване на становище по компетентност относно приложимото за лицето законодателство.

В отговора на НОИ, копие от който прилагаме, е застъпена позиция, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото им на пребиваване (чл. 6 (1) от Договора). Според становището на НОИ в конкретния случай следва да се приеме, че по отношение задължението за осигуряване спрямо украинската гражданка, която получава украинска пенсия, е приложимо българското законодателство.

Фактическата обстановка е неясна, поради което, в контекста на поставените от Вас въпроси, настоящото становище обхваща хипотезата, в която украинската гражданка осъществява само трудова дейност в качеството си на собственик на въпросното ЕООД.

При това положение и в отговор на поставените от Вас въпроси, касаещи осигурителното законодателство, съобразно функционалната компетентност на НАП Ви уведомявам за следното:

Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и за извършваната от тях трудова дейност в това им качество подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от същия кодекс и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО този кръг лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО). Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които не са направили избор за промяна на осигуряване по чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ), ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО (чл. 127, ал. 1 от КСО).

Задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат(чл. 7, ал. 4 от КСО).

Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Същият не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Определените окончателни осигурителни вноски се дължат в срока за подаване на данъчната декларация по ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 9 от КСО).

В съответствие с чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от същия кодекс, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свой избор. Видно от цитираната разпоредба осигуряването на посочения кръг лица за предвидените в КСО осигурени социални рискове е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Обръщам внимание, че в кодекса не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. В този смисълот посочената правна възможност, може да се възползва лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО (собственик или съдружник в търговско дружество), което има отпусната пенсия от друга държава, в това число - Украйна.

Редът, по който се извършва осигуряването на самоосигуряващите се лица, е определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С подаване на същата декларация самоосигуряващите се лица, които започват трудовата си дейност, след като им е отпусната пенсия, и желаят да се осигуряват в ДОО, определят осигуряването си (в това число и правото на избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство), като в съответното поле на декларацията - "Пенсионер съм и желая да се осигурявам за:", посочват вида осигуряване и съответната дата, от която възниква то. Важно е да бъде отбелязано, че в съответствие с чл. 1, ал. 6, т. 2, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.

Конкретното запитване касае лице - гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила и в тази връзка по отношение на задължителното здравно осигуряване е необходимо да имате предвид следното:

Законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на Договора. Следователно по отношение на задължителното здравно осигуряване и свързаните с него обществени отношения се прилагат разпоредбите на ЗЗО.

За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица, определен в чл. 33 от ЗЗО.

В сила от 26.04.2022 г. в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица са включени и лицата с предоставена временна закрилаи лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила - чл. 33, ал. 1, т. 4а от ЗЗО (обн. ДВ, бр. 32, от 26 април 2022 г.).

Самоосигуряващите се лица - собственици или съдружници, полагащи труд в търговските дружества подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба същите се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Важно е да имате предвид, че в ЗЗО липсва изрична норма, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, поради което те подлежат на задължително здравно осигуряване по описания в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО ред, независимо, че са пенсионери.

Относно запитването Ви какви осигурителни вноски биха били дължими по отношение на украински гражданин с предоставена временна закрила, в случай че дружеството наеме такова лице по трудово правоотношение, доколкото в така поставеното запитване е обективирано намерение, изразявам само принципно становище по въпроса:

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

В конкретния случай в обхвата на цитираната разпоредба ще попаднат и чуждестранни физически лица - граждани на Украйна, които полагат трудова дейност по трудово правоотношение, при условие че по силата на Договора е определено като приложимо българското осигурително законодателство.

При това положение и в съответствие с чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 на чл. 6 от КСО (основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които със ЗБДОО са въведени минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които не са направили избор за промяна на осигуряване по чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в УПФ, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).

Както вече беше посочено, лицата с предоставена временна закрила попадат в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица и в конкретния случай, при условие че полагат труд по трудово правоотношение, същите подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Доходът, върху който се определят дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване, е доходът, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО за ДОО, чл. 157, ал 3 за ДЗПО в УПФ и за ЗО съответно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

Не на последно място е необходимо да имате предвид, че осигурителят/осигуряващият и самоосигуряващите се лица са длъжни да представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

В допълнение към гореизложеното е необходимо да имате предвид, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/