НАП: Данъчно третиране при префактуриране на разходи за горива и пътни такси, заплатени с карти в държави членки на ЕС

Изложената фактическа обстановка е следната: българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е получател по фактура за зареждане на горива и заплащане на пътни такси с ШЕЛ карти в различни страни от ЕС. ШЕЛ картите (за гориво и пътни такси) се използват от товарни автомобили на друга българска фирма, също регистрирана по ЗДДС.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли предприятието, получател по фактурата, да префактурира на друга фирма горивото и заплатените пътни такси и ако може, каква е данъчната ставка?

Въпрос 2: Ако префактурирането не е допустимо, тогава по какъв начин двете фирми трябва да уредят тези си взаимоотношения, така че втората фирма (действителният потребител на стоките и услугите) да има законово основание да признае извършените разходи?

По първи въпрос

В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържа изрична уредба на префактуриране на стоки и услуги. При префактуриране обаче е недопустимо да се променят основните характеристики на доставката: данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), място на изпълнение. Недопустимо е префактуриране, при което би се променило мястото на изпълнение на доставката.

Префактурирането е допустимо само доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, когато тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения. При такова префактуриране на разходи, за фактурите, с които се извършва префактурирането, се прилагат общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка.

При определяне мястото на изпълнение на доставка на стока (гориво) се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС: мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Следователно мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където горивото се намира при прехвърляне на собствеността.

При определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с пътни такси, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Когато предмет на доставката са пътни такси, мястото на изпълнение на доставката на услугата е там, където се намира недвижимият имот, т.е. пътната инфраструктура.

Извод: Префактуриране е допустимо само ако не се променят данъчната ставка, данъчното събитие, данъчната основа и мястото на изпълнение, като мястото на изпълнение за горивото е държавата членка, където се намира горивото при прехвърляне на собствеността, а за пътните такси - мястото, където се намира пътната инфраструктура.

По втори въпрос

Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2 и т. 5 от същия член задължените лица имат право:

• да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им;
• да получават информация за публичните си задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.

Въпросите, свързани с търговските отношения между фирмите, имат характер на правна консултация и не са от компетентността на НАП. Въпросът относно признаване на разходи за горива и пътни такси при действителния им получател засяга само неговите права и задължения и следва да бъде поставен от заинтересованото предприятие.

От изложеното в писмото не става ясно какви са договорните отношения между двете предприятия, не е ясно дали лицата са свързани по смисъла на данъчното законодателство, както и какъв е предметът на дейност на питащото предприятие. Поради това се изразява принципно становище относно признаване на разходите при притежателя на ШЕЛ картите.

По отношение на префактурирането се посочва, че то не представлява икономическа дейност, а действие, свързано със счетоводната отчетност, която следва да бъде организирана в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Един от основните принципи на организацията на счетоводната отчетност е документалната обоснованост. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Придобиванията на гориво и плащанията на пътни такси са фактурирани на питащото дружество като титуляр на съответните ШЕЛ карти, но не са предназначени изцяло за извършване на неговата дейност. Когато са отчетени като счетоводни разходи, те не се явяват присъщи разходи, които да бъдат признати за данъчни цели.

При последващ данъчен контрол задълженото лице може да докаже обстоятелства, които определят направените разходи като присъщи за извършваната дейност, чрез:

• сключени договори;
• изпълнени поръчки;
• конкретни счетоводни документи за тяхното изпълнение (фактури, платежни нареждания, фискални бележки и др.).

Всички тези доказателства следва да се преценяват в тяхната съвкупност, а не поотделно.

Обстоятелството по префактуриране на разходи следва да бъде установено при изследване и преценка на първичните и вторичните счетоводни документи и записванията в регистрите, водени от предприятието, в зависимост от извършваната дейност, и съответно да бъде отразено в общия счетоводен финансов резултат на дружеството.

При установяване на разходи за горива и пътни такси, които са документално доказани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО с първичен счетоводен документ, но не са относими към дейността на дружеството или са отчетени в обеми, които не съответстват на капацитета и нуждите на същото, тези разходи следва да бъдат приети:

• като разходи, несвързани с дейността по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, или
• като отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО - значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини.

Извод: НАП не дава конкретна схема за уреждане на взаимоотношенията между двете фирми, тъй като това е въпрос на търговски отношения и правна консултация, а по отношение на признаването на разходите при титуляра на ШЕЛ картите се приема, че разходите за горива и пътни такси, които не са присъщи и не са относими към дейността му, подлежат на третиране като разходи, несвързани с дейността по чл. 26, т. 1 от ЗКПО или като отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, освен ако не бъдат доказани като присъщи чрез съответните договори и документи.