Данъчно облекчение за доброволно здравно осигуряване и застраховане и за извършени безкасови плащания по ЗДДФЛ

ЗДДФЛ, чл. 17;

ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 3;

ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 22д;

ЗДДФЛ, чл. 42;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 51;

ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 2;

ЗЗО, чл. 83, ал. 1;

ЗЗО, чл. 83, ал. 2;

ЗЗО, чл. 82, ал. 3;

ДР на ЗЗО, §1, т. 13.

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. №............../22.04.2025 г. и вх. №............/22.04.2025 г. , в които поставяте въпроси относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Имате сключена международна здравна застраховка "Здраве и Ценност" към застрахователна компания "........" АД. Прилагате линк към интернет сайта на компанията: https://www........bg/individualni/zastrahovki-zdrave-i-zhivot/mezhdunarodna-zdravna zastrahovka-zdrave-i-cennost.

Към отправените запитвания не са приложени никакви документи.

Поставени са следните въпроси:

1.Може ли да ползвате данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застрахованепо тази застраховка(данъчно облекчение по реда на чл. 19 от ЗДДФЛ)?

2.Купуването на акции, криптоактиви и въобще всякакви инвестиции в платформи, считат ли се за изхарчени доходи във връзка с данъчното облекчение заизвършени през годината безкасови плащания (данъчно облекчение по реда на чл. 22д от ЗДДФЛ)?

3. Какъв е размерът на данъчното облекчение за безкасово плащане?

Предвид твърде общата и непълна информация, която излагате в запитванията, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

От първостепенно значение за ползването на данъчни облекчения е физическото лице да е получавало облагаеми доходи през съответната година, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и да има удържан/внесен или подлежащ на внасяне данък. Това са доходите по глава пета от ЗДДФЛ, а именно доходи от: трудови правоотношения; друга стопанска дейност; наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; продажба на имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество и други източници. Към доходите от други източници се включват: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по банкови сметки; производствени дивиденти от кооперации и др. Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа от източници в чужбина, придобити от местни физически лица също попадат в обхвата на доходите при ползване на данъчните облекчения.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001), включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Видовете данъчни облекчения, които могат да се ползват от физическите лица във връзка с облагането на доходите им, са регламентирани в глава четвърта на ЗДДФЛ.

В писмата Ви не е уточнен видът на доходите, които получавате, което, както бе посочено, е от първостепенно значение за прилагане на съответните данъчни облекчения. В случай че доходите Ви са от трудови правоотношения или друг вид, който подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане и извършени през годината безкасови плащания може да ползвате при условията и по реда на чл. 19 и чл. 22д от ЗДДФЛ.

С разпоредбите на чл. 19 от ЗДДФЛ е създадена правна възможност за ползване на данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане за доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, на основание чл. 14, ал. 1 от същия закон. За лицата които получават доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и съответно подлежат на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е предвидена възможност (виж чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ) за ползване на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения е възможно да се приложи нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, според която месечната данъчна основа, формирана по реда на чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

Данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено (чл. 19, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

Необходимо е да имате предвид, че за целите на данъчния закон понятието "доброволно здравно осигуряване" е дефинирано в §1, т. 13 от допълнителните разпоредби на закона и това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Предвид изискванията на чл. 82, ал. 1 от глава трета на ЗЗО, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ).

Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗЗО не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод напътувания извън територията на Република България. Според писмо на Комисията за финансов надзор (КФН), изх. №09-00-142/04.07.2018 г., изпратено в отговор на запитване на ЦУ на НАП, изрично е уточнено, че тази разпоредба "се прилага само за застраховките "Помощ при пътуване" по т. 18 от Раздел ІІ, буква А от приложение №1 към КЗ и по чл. 426 от КЗ, както и по така наречените медицински застраховки за чужбина по т. 2 от Раздел ІІ, буква А от приложение №1 към КЗ, които често са застраховки за покриване на медицински разходи при пътуване в чужбина и при които покритието е свързано с попадане в затруднение, респективно възникване на непредвидена необходимост от получаване на медицинска помощ по време на пътуване. Това са застраховки, при които пътуването не се предприема с цел получаването на медицински услуги и обслужване, и лечение, и покритието е във връзка с изпадане в затруднение по време на пътуване.

Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗЗО не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.

Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение №1 към КЗ. Такива застраховки са:

- злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

- заболяване.

Следователно, за да е налице нормативно основание за прилагане на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ за направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване, е необходимо да са налице едновременно следните обстоятелства:

1. Вноските да са лични, т.е. да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото лице.

2. Сумите да се внасят в съответствие с договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от КЗ, сключен между съответното застрахователно дружество и физическото лице.

3. Премиите да са внесени през данъчната година, т.е. от 1 януари до 31 декември на годината, за която се ползва облекчението.

Или казано с други думи, за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, съответните вноски/премии за допълнително здравно осигуряване трябва да попадат в обхвата на §1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, като информацията, описана в запитването Ви и достъпна на посоченият линк е твърде обща и изключително недостатъчна, за да се прецени дали посочената от Вас застраховка отговаря на нормативните изисквания.

Лицата които отговарят на всички условия за ползване на данъчно облекчение вноски/премии за допълнително здравно осигуряване, определено в чл. 19 от ЗДДФЛ могат да ползват облекчението по два начина - чрез работодателя по основното трудово правоотношение на физическите лица - при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения или с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълване на приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010). Физическите лица нямат задължение, но може да приложат към декларацията документ удостоверяващ направените вноски/премии за съответният период от годината, за която ще се ползва облекчението по реда на чл. 19 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;

3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.

По отношение на прилагането на третото условие, следва да се има предвид, че за да бъде изпълнено, е необходимо да са направени безкасови плащания на стойност 80 или над 80 на сто от размера на паричните доходи, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Плащанията могат да са направени чрез банков превод, с кредитна или дебитна карта и др. Освен това законът не е въвел изисквания относно вида и целта на плащанията, лицата, в чиято полза същите се извършват, както и броя на сметките, които могат да се използват. Важно е това да са плащания (напр. за закупени стоки или извършени услуги), а не просто преводи за захранване на сметки. Средствата, които се инвестират в различни активи - например за покупка на акции от онлайн платформи, следва да се считат за безкасови плащания и да се вземат предвид във връзка с условието на чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Характерно за това данъчно облекчение, подобно на данъчното облекчение за млади семейства е, че то не може да се ползва чрез работодател. Облекчението се ползва единствено годишно с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и с попълване освен на съответните приложения за деклариране на облагаеми доходи и приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения".

В чл. 22д, ал. 3 от ЗДДФЛ е посочено, че всички обстоятелства и условия, необходими за неговото прилагане се декларират от физическото лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Обръщам внимание, че данъчният закон не е предвидил задължение за прилагане на допълнителни доказателствени документи към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ при ползване на данъчното облекчение, но в случай на необходимост, такива могат да бъдат изискани допълнително от органите по приходите.

Данъчното облекчение за извършени безкасови плащания е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500,00 лв. Тук е важно да се отбележи, че размерът на това данъчно облекчение се изчислява от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, за разлика от другите данъчни облекчения по ЗДДФЛ, които се приспадат от размера на общата годишна данъчна основа.

ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода. Срокът за подаване на ГДД за лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ по действащото законодателство е от 01.03. до 30.06 на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл. 53 от ЗДДФЛ при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

Настоящото становище е принципно, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.