Регламент (ЕО) № 987/2009: чл. 13; чл. 14; чл. 16
Регламент (ЕО) № 883/2004: чл. 11; чл. 13
КСО чл. 4, ал. 1; чл. 4, ал. 3
ОТНОСНО: Осигуряване на белгийски гражданин - акционер и член на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество в България
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ......, с вх. № ........./11.10.2019 г., Ви уведомявам за следното:
Описвате следната фактическа обстановка: Белгийски гражданин е акционер и член на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество, което е регистрирано и осъществява дейност на територията на Република България. Същевременно лицето упражнява трудова дейност и на територията на Белгия. Издаден е формуляр А1 с определено за приложимо белгийското законодателство и съответно лицето се осигурява в Белгия. На белгийския гражданин предстои да бъде изплатено възнаграждение като член на съвета на директорите.
Задавате следния въпрос: Дължите ли осигурителни вноски за белгийския гражданин във връзка с предстоящото изплащане на възнаграждение като член на съвета на директорите?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка(основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки(чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004). В този случай отново следва да се определи само едно приложимо осигурително законодателство съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лицасъгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Осигуряването на физическите лица, притежаващи акции в акционерни дружества се определя в зависимост от характера на трудовата дейност, която упражняват в дружеството. Ако акционера получава възнаграждение като член на съвета на директорите, той ще подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, съгласно която разпоредба задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави-членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Съгласно чл. 16 от Регламент № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент № 987/2009.
Компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство е приложимо издава удостоверение, чрез което се удостоверява приложимото законодателство (формуляр А1). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които то полага труд.
Според изложеното в запитването и съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 белгийският гражданин е уведомил компетентната институция на държавата - членка по пребиваване за упражняваната от него дейност на територията на двете държави-членки (България и Белгия) и съответно му е определено за приложимо белгийското законодателство. Следователно за цялата му трудова дейност на територията и на двете държави-членки (включително за дейността му като член на съвета на директорите в България) ще се прилага това законодателство и осигурителните вноски ще бъдат дължими в Белгия.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Осигуряване на белгийски гражданин - акционер и член на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество в България
Описана е следната фактическа обстановка: белгийски гражданин е акционер и член на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество, регистрирано и осъществяващо дейност на територията на Република България. Същевременно лицето упражнява трудова дейност и на територията на Белгия. Издаден е формуляр А1, с който за приложимо е определено белгийското законодателство и лицето се осигурява в Белгия. На белгийския гражданин предстои изплащане на възнаграждение като член на съвета на директорите.
Въпрос: Дължите ли осигурителни вноски за белгийския гражданин във връзка с предстоящото изплащане на възнаграждение като член на съвета на директорите?
По отношение на граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България за лице, попадащо в обхвата на тези регламенти, първо трябва да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при наличие на трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи на Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от това основно правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004). В тези случаи отново се определя само едно приложимо осигурително законодателство съобразно чл. 13, пар. 1, чл. 13, пар. 2 и чл. 13, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
За прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство при лица, осъществяващи дейност в две или повече държави членки, първо трябва да се определи дали те са наети или самостоятелно заети лица. За целите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (чл. 1, букви "а" и "б" от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, за целите на определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва според третирането на съответната дейност по осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия лицето полага труда си.
По отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Осигуряването на физическите лица, притежаващи акции в акционерни дружества, се определя според характера на трудовата дейност, която упражняват в дружеството. Когато акционер получава възнаграждение като член на съвета на директорите, той подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно нейното законодателство, включително за дейностите и доходите от други държави членки. Съгласно чл. 13, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка.
Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава членка може да предвижда и други задължения - за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване. Институцията на държавата членка по пребиваване незабавно определя приложимото законодателство, като взема предвид чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, издава удостоверение за приложимото законодателство (формуляр А1). Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които полага труд.
Според изложеното в запитването и съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 белгийският гражданин е уведомил компетентната институция на държавата членка по пребиваване за упражняваната от него дейност на територията на България и Белгия и за него е определено за приложимо белгийското законодателство.
Следователно за цялата му трудова дейност на територията и на двете държави членки, включително за дейността му като член на съвета на директорите в България, ще се прилага белгийското законодателство и осигурителните вноски ще бъдат дължими в Белгия.
Извод: За възнаграждението на белгийския гражданин като член на съвета на директорите на българското еднолично акционерно дружество не се дължат осигурителни вноски в България, тъй като на основание формуляр А1 и чл. 13 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 приложимо е белгийското осигурително законодателство и вноските са дължими в Белгия.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
