ОТНОСНО:Прилагане на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-63 от 17.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството предоставя ваучери за храна. Ръководството на дружеството желае да въведе промяна в начина на предоставяне на социалната придобивка и тя да се определя на база реално отработен ден при точно определена сума за ден. Редът е определен от ръководството на предприятието при ясно разписани критерии. Налице е писмено съгласие от общото събрание на служителите и работниците, след като е прието решение на управителния орган и то е сведено да знанието на всички работници и служители.
Поставени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е ваучерите за храна да се предоставят на база реално отработен ден с точно определена сума за ден, еднаква за всички работници и служители, без това да се отразява на третирането им като социални разходи?
2. Възможно и допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служители, намиращи се в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, отглеждане на дете, болнични над един месец, неплатен отпуск над един месец, отпуски за обучения и др. подобни случаи), без това да се отразява на третирането им като социални разходи?
3. Възможно и допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служители и работници, които временно не полагат труд и не се явяват на работа в кратък период от време?
4. Необходимо ли е за първите три дни от болнични, които се изплащат от работодателя, да бъдат начислявани и изплащани ваучери за храна?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Според разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна.
Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293 от КТ).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане, в ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура. Според текста на определението в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на закона "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно изпълнено ли е изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.
В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Следва да се посочи, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които са нейните потребители, това е по-скоро отклонение от общоприетия и законоустановен с чл. 293 от КТ принцип. Дадената алтернативна възможност в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (ръководството на предприятието) не следва да омаловажава ролята на общото събрание на работниците и служителите при избора на вида и начина на предоставяне на дадена социална придобивка. Напротив, когато е изразена воля на общото събрание, тя трябва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален.
В конкретния случай волята на работниците и служителите е изразена посредством писмено съгласие от общото събрание на работниците и служителите към решение на управителния орган на предприятието, т.е. това предполага съвместно волеизявление на двете страни.
В случаите на предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.
В правомощията на общото събрание на работниците и служителите e да вземе решение ще се предоставят ли ваучери за храна на лицата, които отсъстват поради различни причини и в различни срокове от време (за бременност и раждане, отглеждане на дете, болнични над един месец, неплатен отпуск над един месец, отпуски за обучения, временно не полагащи труд и не явяващи се на работа в кратък период от време, за първите три дни от болнични и др. подобни случаи). Решението за непредоставяне на ваучери на част от наетите лица следва да се основава на ясен критерий. В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като се вземат под внимание и изпълнението на другите изисквания, определени в част IV Данък върху разходите от закона.
На основание изложеното, обстоятелството, че работниците и служителите са дали своето съгласие ваучерите за храна да се предоставят на база на реално отработените дни и в еднакъв размер е показател за общодостъпност на социалната придобивка.
Становище в този смисъл е изразено в писма с изх. № 24-34-90/29.09.2014 г. и изх. № 26-Ш-10/10.01.2020 г на ЦУ на НАП, които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството предоставя ваучери за храна. Ръководството желае да промени начина на предоставяне на социалната придобивка, като тя да се определя на база реално отработен ден при точно определена сума за ден. Редът е определен от ръководството на предприятието при ясно разписани критерии. Налице е писмено съгласие от общото събрание на служителите и работниците, след като е прието решение на управителния орган и то е сведено до знанието на всички работници и служители.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е ваучерите за храна да се предоставят на база реално отработен ден с точно определена сума за ден, еднаква за всички работници и служители, без това да се отразява на третирането им като социални разходи?
Въпрос 2: Възможно и допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служители, намиращи се в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, отглеждане на дете, болнични над един месец, неплатен отпуск над един месец, отпуски за обучения и др. подобни случаи), без това да се отразява на третирането им като социални разходи?
Въпрос 3: Възможно и допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служители и работници, които временно не полагат труд и не се явяват на работа в кратък период от време?
Въпрос 4: Необходимо ли е за първите три дни от болнични, които се изплащат от работодателя, да бъдат начислявани и изплащани ваучери за храна?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
Съгласно чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността да се предоставят ваучери за храна. Социално-битовото и културно обслужване се финансира със средства на работодателя. Начинът на използване на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите съгласно чл. 293 от КТ.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура. Съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От определението следва, че едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на социалната придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване. В определението на закона са посочени две възможности за реда и начина на предоставяне на придобивките: по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Посочва се, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които са нейни потребители, това е по-скоро отклонение от общоприетия и законоустановен с чл. 293 от КТ принцип. Алтернативната възможност в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (ред и начин, определени от ръководството на предприятието) не следва да омаловажава ролята на общото събрание на работниците и служителите при избора на вида и начина на предоставяне на социалната придобивка. Когато е изразена воля на общото събрание, тя трябва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален.
В конкретния случай волята на работниците и служителите е изразена чрез писмено съгласие от общото събрание на работниците и служителите към решение на управителния орган на предприятието, което предполага съвместно волеизявление на двете страни.
При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. придобивката би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.
В правомощията на общото събрание на работниците и служителите е да вземе решение дали ще се предоставят ваучери за храна на лицата, които отсъстват поради различни причини и за различни срокове от време, включително:
- за бременност и раждане;
- за отглеждане на дете;
- болнични над един месец;
- неплатен отпуск над един месец;
- отпуски за обучения;
- лица, временно не полагащи труд и не явяващи се на работа в кратък период от време;
- за първите три дни от болнични;
- и други подобни случаи.
Решението за непредоставяне на ваучери на част от наетите лица следва да се основава на ясен критерий. При наличие на такъв критерий ще е изпълнено изискването за общодостъпност на социалните придобивки, поради което разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като се отчитат и останалите изисквания, предвидени в част IV "Данък върху разходите" от закона.
На това основание обстоятелството, че работниците и служителите са дали своето съгласие ваучерите за храна да се предоставят на база реално отработените дни и в еднакъв размер, е показател за общодостъпност на социалната придобивка. В този смисъл е и становището, изразено в писма с изх. № 24-34-90/29.09.2014 г. и изх. № 26-Ш-10/10.01.2020 г. на ЦУ на НАП, публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Ваучерите за храна могат да се предоставят на база реално отработен ден с еднаква сума за ден за всички наети лица, както и да не се предоставят при отсъствия, включително дългосрочни и краткосрочни, включително първите три дни от болнични, при условие че това е решено по реда на чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при ясно установени критерии и общодостъпност по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като в този случай разходите за ваучери за храна се третират като социални разходи, ако са изпълнени и останалите изисквания на част IV от ЗКПО.
