Изх. № 20-00-40
23.03 2016 г.
чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, чл. 9, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, чл. 27 от ЗДДС
чл. 26, ал. 7 от ЗКПО, чл. 31 от ЗКПО, чл. 207, ал. 1 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Ф" ООД е местно дружество с предмет на дейност - чрез уеб-базирана платформа (онлайн пазар) да свързва купувачи и фермери, които предлагат стоките. Дружеството не купува и препродава стоките, не носи рискове свързани със стоките и сделките между фермите и третите лица. Платформата на дружеството служи като канал, през който крайният клиент плаща на фермите, от които пазарува. За тази услуга дружеството получава комисионна в размер на процент от продадените стоки на ферма през платформата и издава фактура към фермата.
"Ф" ООД се стреми да мотивира пазаруването на третите лица, пазаруващи чрез платформата от фермите - клиенти на платформата. За тази цел ръководството на предприятието има намерение да раздаде на трети лица рекламни ваучери в размер до 30, 00 лв. на всеки отделен купувач.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как се третира разпределението на рекламни ваучери според ЗДДС?
2. Могат ли да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за рекламни ваучери съгласно ЗКПО? Какви документи са необходими за тези разходи във връзка с документалната обоснованост?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
От изложеното във въпроса се предполага, че става въпрос за ваучери, които ще бъдат използвани като платежен инструмент за закупуване на стоки, предлагани чрез платформата на дружеството. Сама по себе си номиналната стойност на ваучера представлява парични средства, чието предоставяне е извън обхвата на ДДС,тъй като по силата на чл. 2 от ЗДДС обект на облагане
Предоставянето на рекламни ваучери, които е посочено, че се използват за рекламна услуга, но не е уточнено дали са придобити възмездно от дистрибутори, следва да се има предвид, че когато същите са придобити безвъзмездно, последващото им безвъзмездно предоставяне е извън обхвата на ЗДДС. Когато рекламните ваучери са придобити възмездно и данъчно задълженото лице - получател по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и впоследствие ги предостави безвъзмездно съгласно чл. 6, ал. 3, за същото ще е налице възмездна доставка, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС или чл. 9, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, когато тези ваучери са с незначителна стойност по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, че рекламните ваучери са в размер до 30,00 лв. и доколкото е спазено и условието да не са част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, предвид посочените по-горе разпоредби, то при предоставянето им е не следва да се начислява данък.
В противен случай, следва да се има предвид, че при безвъзмездно предоставяне, приравнено на възмездна доставка определянето на данъчната основа следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. Когато доставката е между свързани лица, се прилага чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, т.е данъчната основа е пазарната цена, но тя не следва да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката, себестойността й или данъчната основа при вноса.
По втори въпрос:
От изложената фактическа обстановка в запитването не става ясно по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на ваучерите, същите ще бъдат ли издадени по нормативен ред (например Наредбата за условията и реда за извършване и контрол на ценни книжа), как ще бъде определена стойността им, респективно - как ще е усвоена или реално получена от третите лица (клиенти на фермите), в какъв размер е общата сума на разходите, какво е счетоводното отразяване на въпросните ваучери. Поради обстоятелството, че в запитването е обективирано намерение за раздаване на рекламни ваучери, без да е изложена изчерпателно и точно фактическата обстановка, настоящото становище се базира на относимата правна уредба.
По смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО "разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършваната от лицето дейност.
Описаните в запитването разходите за рекламни ваучери не може да се определят, като разходи за реклама, тъй като същите се предоставят на клиенти на фермерите - лица, които вече са ползвали онлайн пазара на дружеството. В този смисъл и доколкото ваучерите не са обвързани със следващи покупки, разходите са по-скоро с характер на подарък, а не за популяризиране на стоки и услуги, които дружеството предлага.
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично.
Подаряването на ваучер, като стимул на клиентите, представлява разход за безвъзмездно предоставяне на парични средства, които ще се третират като представителни разходи по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, доколкото данъчно задълженото лице е в състояние да докаже представителната цел на извършените разходи и връзката с дейността му. В противен случай извършените разходи ще се третират като непризнати разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО във връзка с чл. 31 от с. з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описано, че "Ф" ООД е местно дружество, което чрез уеб-базирана платформа (онлайн пазар) свързва купувачи и фермери, предлагащи стоки. Дружеството не купува и не препродава стоките, не носи рискове, свързани със стоките и сделките между фермите и третите лица. Платформата служи като канал, през който крайният клиент плаща на фермите, от които пазарува. За тази услуга дружеството получава комисионна в размер на процент от продадените стоки на ферма през платформата и издава фактура към фермата.
"Ф" ООД има намерение да мотивира пазаруването на третите лица, пазаруващи чрез платформата от фермите - клиенти на платформата, като раздаде на трети лица рекламни ваучери в размер до 30,00 лв. на всеки отделен купувач.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как се третира разпределението на рекламни ваучери според ЗДДС?
Въпрос 2: Могат ли да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за рекламни ваучери съгласно ЗКПО? Какви документи са необходими за тези разходи във връзка с документалната обоснованост?
По първи въпрос
От изложеното се приема, че става въпрос за ваучери, които ще се използват като платежен инструмент за закупуване на стоки, предлагани чрез платформата на дружеството. Номиналната стойност на ваучера представлява парични средства, чието предоставяне е извън обхвата на ДДС, тъй като по силата на чл. 2 от ЗДДС обект на облагане не са самите парични средства.
Относно предоставянето на рекламни ваучери, посочени като използвани за рекламна услуга, но без уточнение дали са придобити възмездно от дистрибутори, се прави разграничение:
- Когато ваучерите са придобити безвъзмездно, последващото им безвъзмездно предоставяне е извън обхвата на ЗДДС.
- Когато рекламните ваучери са придобити възмездно и данъчно задълженото лице - получател по доставката е упражнило право на приспадане на данъчен кредит и впоследствие ги предостави безвъзмездно, съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗДДС за това предоставяне ще е налице възмездна доставка, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС или чл. 9, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, когато тези ваучери са с незначителна стойност по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Предвид изложената фактическа обстановка, че рекламните ваучери са в размер до 30,00 лв. и при условие, че не са част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, съгласно посочените разпоредби при предоставянето им не следва да се начислява данък.
В противен случай, когато не са изпълнени условията за "незначителна стойност" или са налице предпоставките на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, при безвъзмездно предоставяне, приравнено на възмездна доставка, данъчната основа се определя по чл. 27 от ЗДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. Когато доставката е между свързани лица, се прилага чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, като данъчната основа е пазарната цена, но тя не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването, себестойността или данъчната основа при вноса.
Извод: Раздаването на рекламни ваучери до 30,00 лв. на лице, които не са част от серия доставки към едно и също лице, е извън обхвата на начисляване на ДДС поради приложимостта на правилата за стоки/услуги с незначителна стойност; в останалите случаи безвъзмездното предоставяне, приравнено на възмездна доставка, се облага по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 27 от ЗДДС.
По втори въпрос
От изложената фактическа обстановка не е ясно по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на ваучерите, дали ще бъдат издадени по нормативен ред (например по Наредбата за условията и реда за извършване и контрол на ценни книжа), как ще бъде определена стойността им, как ще бъде усвоена или реално получена от третите лица (клиенти на фермите), какъв е общият размер на разходите и как е счетоводно отразено движението на ваучерите. Поради това становището се основава на относимата правна уредба.
Съгласно § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършваната от лицето дейност.
Описаните в запитването разходи за рекламни ваучери не могат да се определят като разходи за реклама, тъй като се предоставят на клиенти на фермерите - лица, които вече са ползвали онлайн пазара на дружеството. Доколкото ваучерите не са обвързани със следващи покупки, тези разходи имат по-скоро характер на подарък, а не на разходи за популяризиране на стоки и услуги, които дружеството предлага.
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е предвидено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи могат да бъдат изцяло непризнати за данъчни цели, частично признати или признати в определени граници.
Подаряването на ваучер като стимул на клиентите представлява разход за безвъзмездно предоставяне на парични средства. Тези разходи ще се третират като представителни разходи по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, при условие че данъчно задълженото лице може да докаже представителната цел на извършените разходи и връзката им с дейността. В противен случай извършените разходи ще се третират като непризнати разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО във връзка с чл. 31 от същия закон.
Извод: Разходите за разглежданите ваучери по принцип не се квалифицират като "разходи за реклама" по § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО, а като разходи за подаръци; те се третират или като представителни разходи по чл. 204, т. 1 от ЗКПО, ако е доказана представителна цел и връзка с дейността, или като непризнати разходи за дарение по чл. 26, т. 7 във връзка с чл. 31 от ЗКПО.
Становището е принципно и се основава на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че при производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
