ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-294/16.11.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
"Г" ЕООД отдава под наем собствен фирмен актив - заведение, намиращо се в България. Ежемесечно се оформя фактура за наема от роднина на собственика на дружеството. Едноличният собственик на капитала на дружеството работи по трудов договор в Холандия.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли собственикът на ЕООД да се осигурява и в България, след като дружеството не осъществява друга дейност, освен отдаване под наем на фирмен актив - заведение?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
Според чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в текста на разпоредбата икономически - производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието търговия) дейности. Освен това, едноличното дружество с ограничена отговорност е и предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 3 от същия закон предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на стопанските операции.
Следователно, организирането и управлението на стопанската дейност на предприятието (сключване на договори, издаване на фактури и др.) обосновава извода за наличието на трудова дейност по смисъла на КСО.
Собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО) съобразно осъществяваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата, те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. В практиката е прието, че самоосигуряващите се собственици/съдружници упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Предвид гореизложеното следва, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Предвид гореизложеното, като собственик и управител на ЕООД, което развива стопанска дейност, Вие може да бъдете освободена от задължение за внасяне на осигурителни вноски, само ако не упражнявате трудова дейност по управлението и контрола на дружеството или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол.
В запитването посочвате, че освен дейността като едноличен собственик на капитала в България, полагате труд и като наето лице в друга държава членка на Европейския съюз (Холандия). Поради това, Ви обръщам внимание и на следните разпоредби:
По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка. Той се издава само след поискване от лицето до съответната компетентна институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (основание чл. 19(2) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: "Г" ЕООД отдава под наем собствен фирмен актив - заведение, намиращо се в България. Ежемесечно се оформя фактура за наема от роднина на собственика на дружеството. Едноличният собственик на капитала на дружеството работи по трудов договор в Холандия.
Въпрос: Следва ли собственикът на ЕООД да се осигурява и в България, след като дружеството не осъществява друга дейност, освен отдаване под наем на фирмен актив - заведение?
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО и подзаконовите му актове няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в разпоредбата икономически - производствени и търговски дейности. Едноличното дружество с ограничена отговорност е и предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на стопанските операции.
Оттук следва, че организирането и управлението на стопанската дейност на предприятието (включително сключване на договори, издаване на фактури и др.) обосновава извод за наличие на трудова дейност по смисъла на КСО.
Собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО) съобразно осъществяваната от тях трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата, те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител, като полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение. В този случай осигуряването на лицето се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, тоест по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
В практиката е прието, че самоосигуряващите се собственици/съдружници упражняват трудова дейност само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Предвид изложеното, в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или дейност като самоосигуряващо се лице), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя и стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра.
За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик.
От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Поради това в чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Предвид гореизложеното, като собственик и управител на ЕООД, което развива стопанска дейност, може да бъдете освободена от задължение за внасяне на осигурителни вноски само ако не упражнявате трудова дейност по управлението и контрола на дружеството или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол.
Извод: При наличие на стопанска дейност в ЕООД и непредадено управление на друго лице, по правило за собственика - управител възниква задължение за осигуряване в България, освен ако не упражнява никаква трудова дейност по управление, контрол или личен труд в дружеството.
Относно прилагането на европейските регламенти
В запитването е посочено, че освен дейността като едноличен собственик на капитала в България, полагате труд и като наето лице в друга държава членка на Европейския съюз - Холандия. В тази връзка се прилагат разпоредбите за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС.
По отношение на лицата, които са граждани на държави членки на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет при противоречие с националното законодателство на държавите членки.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията, определена от компетентния орган на съответната държава членка. Формуляр А1 се издава само след поискване от лицето до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, на основание чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Извод: При едновременно упражняване на дейност в България и друга държава членка на ЕС, приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и се удостоверява с формуляр А1 от компетентната институция на съответната държава членка.
Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във въпроса фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
