Изх. № 26-03-2
26.06. 2015 г.
чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС
чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванията е следната:
Няколко търговски дружества (Д0,Д1,Д2,...Д№ за краткост "верига от дружества") предвиждат да въведат маркетингова политика, чрез която лоялни клиенти да получават отстъпки от цената на заплащаните от тях покупки на продукти, закупувани от обекти на дружествата във веригата на територията на страната. За целта клиентът ще разполага с клиентска карта, чрез която ще натрупва отстъпка, която няма да ползва веднага, а при следващи покупки осъществени от него в обекти на дружествата от веригата.
При всяка покупка осъществена от клиента, в касовия бон се визуализира информация за отстъпката за конкретната покупка под формата на ,,натрупани точки", както и общия размер на натрупаната отстъпка. Когато клиентът упражни правото си, да ползва отстъпка при следваща покупка, без значение в кой обект на дружествата от веригата на база клиентска карта, на касовия бон ще се визуализира информация за използваните отстъпки от картата, като с размера на натрупаните отстъпки ще се намали сумата за плащане за текущата покупка.
Дружеството (Д0) управляващо "програмата лоялни клиенти" и администратор на информацията по клиентски карти и издател на карти, независимо в кое дружество и обект е приета заявката на клиента в края на месеца генерира информация, която предоставя на всяко от дружествата в програмата за разчитане и взимане на съответните счетоводни операции във връзка с предоставена и използвана търговска отстъпка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В случай, че дружество Д1 предоставя отстъпката, а дружество Д2 я изпълнява по повод следваща покупка по клиентската карта, възможно ли е паричната сума на отстъкта да постъпи от Д1 при Д2 без същите да преминават през администратора на програмата Д0?
2. С какъв документ Д1, следва да сторнира прихода и ДДС в месеца на ползване на отстъпката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Общият принцип за определяне на данъчната основа е уреден в чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, като данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изключение от основното правило е регламентирано в чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съгласно което данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, в случай че се предоставя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето й.. Разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС се прилага независимо дали търговската
отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.
Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на
стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
Предвид описаното в запитването, в конкретния случай при първата покупка в обект на Д1, клиента заплаща пълната цена на стоката с ДДС т. е. отстъпката, която се предоставя е по повод на първоначално закупен продукт и се генерира по клиентска карта. При следваща покупка на клиента в обект на дружество от веригата Д2, същият използва натрупаната отстъпка по картата от покупката при Д1, като по същество с размера на отстъпката му се намалява крайната цена за плащане при търговеца Д2.
В конкретния случай, е налице хипотезата, при която се предоставя търговска отстъпка след датата на възникване на данъчното събитие, а именно при последващи покупки на стоки от веригата.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Касовата бележка е документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна/ дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл.118, ал.2 от ЗДДС, каквито са клиентските карти за "лоялни клиенти".
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.
С оглед на изложеното и предвид факта, че ДДС е начислен и внесен при първоначалното закупуване на стоки е налице хипотезата, предвидена с нормата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, при която предоставянето на търговска отстъпка е след датата на възникване на данъчното събитие. В случаите, когато за продажбата, за която се ползва последваща отстъпка е издадена фактура, документирането следва да се извърши с издаване на кредитно известие по реда регламентиран с член 115 от ЗДДС. Когато за доставките, за които е предоставена търговска отстъпка, но на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е издавана фактура, данъчната й основа следва да се коригира като в отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, който съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС се отразява в дневника за продажби, се посочи стойността на реализираната през съответния данъчен период отстъпка с противоположен знак.
В конкретния случай, получената от клиента търговска отстъпка чрез Д2 ще представлява паричен поток между Д1 и Д2, и следва да се документират с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството(ЗСч). В тази връзка, от дружествата във веригата, следва да се осигури достатъчна отчетност, даваща възможност за текущ и последващ контрол на предоставените и използвани търговски отстъпки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Няколко търговски дружества (Д0, Д1, Д2, ... Д№, наричани "верига от дружества") предвиждат въвеждане на маркетингова политика, при която лоялни клиенти ще получават отстъпки от цената на закупувани от тях продукти в обекти на дружествата от веригата на територията на страната.
Клиентът ще разполага с клиентска карта, чрез която ще натрупва отстъпка, която няма да ползва веднага, а при следващи покупки, извършени в обекти на дружествата от веригата. При всяка покупка, осъществена от клиента, в касовия бон се визуализира информация за отстъпката за конкретната покупка под формата на "натрупани точки", както и общият размер на натрупаната отстъпка.
Когато клиентът упражни правото си да ползва отстъпка при следваща покупка, без значение в кой обект на дружествата от веригата, на база клиентска карта на касовия бон ще се визуализира информация за използваните отстъпки от картата, като с размера на натрупаните отстъпки ще се намали сумата за плащане за текущата покупка.
Дружеството Д0, което управлява "програмата лоялни клиенти", е администратор на информацията по клиентските карти и издател на картите, независимо в кое дружество и обект е приета заявката на клиента. В края на месеца Д0 генерира информация, която предоставя на всяко от дружествата в програмата за разчитане и извършване на съответните счетоводни операции във връзка с предоставената и използвана търговска отстъпка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: В случай, че дружество Д1 предоставя отстъпката, а дружество Д2 я изпълнява по повод следваща покупка по клиентската карта, възможно ли е паричната сума на отстъпката да постъпи от Д1 при Д2 без същите да преминават през администратора на програмата Д0?
Въпрос 2: С какъв документ Д1 следва да сторнира прихода и ДДС в месеца на ползване на отстъпката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище по първи и втори въпрос:
Общият принцип за определяне на данъчната основа е уреден в чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, според който данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Изключение от това основно правило е регламентирано в чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
Според описаното в запитването, при първата покупка в обект на Д1 клиентът заплаща пълната цена на стоката с ДДС, т.е. отстъпката, която се предоставя, е по повод на първоначално закупен продукт и се генерира по клиентска карта. При следваща покупка на клиента в обект на дружество от веригата Д2, същият използва натрупаната отстъпка по картата от покупката при Д1, като с размера на отстъпката се намалява крайната цена за плащане при търговеца Д2.
В този случай е налице хипотезата, при която се предоставя търговска отстъпка след датата на възникване на данъчното събитие, а именно при последващи покупки на стоки от веригата.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 2 от ЗДДС касовата бележка е документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна/дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, каквито са клиентските карти за "лоялни клиенти".
Съгласно чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.
С оглед на изложеното и предвид факта, че ДДС е начислен и внесен при първоначалното закупуване на стоките, е налице хипотезата по чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, при която предоставянето на търговска отстъпка е след датата на възникване на данъчното събитие.
В случаите, когато за продажбата, за която се ползва последваща отстъпка, е издадена фактура, документирането следва да се извърши с издаване на кредитно известие по реда, регламентиран с чл. 115 от ЗДДС.
Когато за доставките, за които е предоставена търговска отстъпка, но на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е издавана фактура, данъчната основа следва да се коригира, като в отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, който съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС се отразява в дневника за продажби, се посочи стойността на реализираната през съответния данъчен период отстъпка с противоположен знак.
В конкретния случай получената от клиента търговска отстъпка чрез Д2 ще представлява паричен поток между Д1 и Д2 и следва да се документира с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч).
В тази връзка дружествата във веригата следва да осигурят достатъчна отчетност, даваща възможност за текущ и последващ контрол на предоставените и използвани търговски отстъпки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Паричната сума на отстъпката може да се прехвърля директно между Д1 и Д2 и представлява паричен поток между тях, който се документира с първичен счетоводен документ по чл. 7 от ЗСч. Д1 следва да коригира прихода и ДДС за предоставената отстъпка: ако е издадена фактура - с кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС; ако не е издадена фактура поради чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС - чрез корекция в отчета по чл. 119 от ЗДДС, отразен в дневника за продажби по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като стойността на отстъпката се посочва с противоположен знак.
