53-02-355/10.12.2009г.
ЗКПО-чл.33
Търговски закон-чл.21, ал.1
чл.22
чл.23
Предвид неконкретната фактическа обстановка, изложена в запитването, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.33 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Видно от посочената разпоредба, разходите за пътуване и престой на чуждестранно физическо лице в страната и чужбина ще бъдат признати за данъчни цели само при наличие на конкретни правоотношения между него и дружеството и при доказване, че тези разходи са действително свързани с дейността. Тук следва да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от същия закон.
Съгласно чл.21, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът ...
