Изх. № ЕП-07-00-34 #1/12.8.2021 г.
чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ
чл. 2, ал. 2 от СИДДО с Испания
чл. 20, ал. 4 от СИДДО с Испания
ОТНОСНО:Запитване относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облаганемежду България и Испания и разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е получено Ваше запитване с изх. № СФД21-ГР94-843 от 15.07.2021 г. От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че физическо лице прекратява регистрацията на моторно превозно средство през месец юни 2021 г. По отношение на същото моторно превозно средство лицето е представило документи за платен данък върху превозните средства за минали години в Испания.
С оглед на това поставяте въпроса дали по отношение данъка върху превозните средства следва да се приложи Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Испания или същият следва да бъде заплатен по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Във връзка с изложеното по-горе и поставения въпрос, моля да имате предвид следното:
Между България и Испания има сключена СИДДО, която е в сила от 14 юни 1991 г. Спогодбата представлява международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете договарящи държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи и имущество. На основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В чл. 2, ал. 2 от СИДДО са уредени данъците, за които се прилага СИДДО, като по отношение на България това са:
- данъкът върху общия доход;
- данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;
- данъкът върху печалбите; и
- данъкът върху сградите.
Видно е, че разпоредбите на СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства на България, тъй като тези данъци не са изрично регламентирани и не са включени в материалния обхват на СИДДО.
Данъците по отношение на Испания, за които се прилагат разпоредбите на СИДДО, обаче включват и местните данъци върху доходите и имуществата. Ако се приеме, че в тази категория попадат и данъците върху превозните средства на Испания, това на практика означава, че по отношение на тези испански данъци могат да бъдат приложени разпоредбите на СИДДО. По-конкретно това е разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от СИДДО, която предвижда, че всяко имущество, различно от посоченото в предходните алинеи на този член, като в тази категория попадат и моторните превозни средства, притежавано от местно лице на България, би следвало да се облага само в България. Съответно, Испания би следвало да освободи от облагане това имущество.
Както бе посочено по-горе, тъй като разпоредбите на СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства на България, чл. 20, ал. 4 от СИДДО няма да намери приложение в случаите, в които лицето е местно за данъчни цели на Испания.
С оглед на горното, заплащането на данъка върху превозните средства в Испания е правно ирелевантно относно дължимостта на данъка според българското законодателство, тъй като законодателят изисква единствено наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за прекратяване на облагането в България. Предвид това може да се приеме, че данъчното облагане на моторното превозно средство в България в настоящия случай следва да бъде преустановено от месеца, следващ месеца на дерегистрацията му в България на основание чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, т.е. от месец юли 2021 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: физическо лице прекратява регистрацията на моторно превозно средство през месец юни 2021 г. За същото моторно превозно средство лицето е представило документи за платен данък върху превозните средства за минали години в Испания.
Въпрос: дали по отношение данъка върху превозните средства следва да се приложи Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания или данъкът следва да бъде заплатен по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси.
Между България и Испания е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в сила от 14 юни 1991 г. Спогодбата е международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете държави и може да предоставя облекчения при облагането на конкретни видове доходи и имущество.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В чл. 2, ал. 2 от СИДДО са определени данъците, за които се прилага спогодбата. По отношение на България това са:
- данъкът върху общия доход;
- данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;
- данъкът върху печалбите;
- данъкът върху сградите.
От това следва, че разпоредбите на СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства в България, тъй като тези данъци не са изрично регламентирани и не са включени в материалния обхват на спогодбата.
По отношение на Испания данъците, за които се прилагат разпоредбите на СИДДО, включват и местните данъци върху доходите и имуществата. Ако се приеме, че в тази категория попадат и данъците върху превозните средства в Испания, това означава, че по отношение на тези испански данъци могат да бъдат приложени разпоредбите на СИДДО.
По-конкретно се прилага чл. 20, ал. 4 от СИДДО, съгласно който всяко имущество, различно от посоченото в предходните алинеи на този член, включително моторните превозни средства, притежавано от местно лице на България, следва да се облага само в България. В този случай Испания следва да освободи това имущество от облагане.
Тъй като обаче разпоредбите на СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства в България, чл. 20, ал. 4 от СИДДО няма да намери приложение в случаите, в които лицето е местно за данъчни цели на Испания.
С оглед на горното, заплащането на данъка върху превозните средства в Испания е правно ирелевантно за дължимостта на данъка според българското законодателство. Законодателят изисква единствено наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за прекратяване на облагането в България.
Предвид това се приема, че данъчното облагане на моторното превозно средство в България в разглеждания случай следва да бъде преустановено от месеца, следващ месеца на дерегистрацията му в България, на основание чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, тоест от месец юли 2021 г.
Извод: Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания не се прилага по отношение на данъка върху превозните средства в България; дължимостта на този данък се определя единствено по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, като облагането се прекратява от месеца, следващ месеца на дерегистрацията на превозното средство в България - в случая от юли 2021 г.
