3_184/29.01.2020 г.
ЗОПБ, чл. 3, ал. 1 и ал. 2;
ЗОПБ, § 2 от ПЗР
Относно: прилагане на данъчното законодателство при изплащане на суми в брой по договори за наем и дивиденти
Съгласно изложеното в запитването, при изплащане на суми по договори за наем за период от 1 година, получените месечно суми като сбор превишават ограничението от 10 000 лв. Същото се отнася и за изплатените дивиденти в рамките на календарната година.
Във връзка с горното е поставeн въпросът счита ли се за превишение изплащането на посочените суми в рамките на календарната година, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)?
При така изложената неизяснена фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗОПБ (обн. ДВ. бр.16/2011г., посл. изм. ДВ бр. 94/2019 г.) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането (чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ).
ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.
В случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 10 000 лв. или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 10 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно - дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 10 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
В тази връзка, важно е да се отбележи, че независимо от датата на възникване на задължението/основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под ограничението от 10 000 лв., действащо към момента.
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 000 лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2015 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на изменението (1 януари 2016 г.), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 10 000 лв. след влизането в сила на изменението, произтичащи от задължения на стойност над 10 000лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението.
В настоящия случай, при сключен едногодишен договор за наем (договор с непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база, същият ще попадне в обхвата на закона, когато общата стойност на едногодишния договор за наем е на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв., при което всяко едно плащане по този договор следва да бъде извършвано чрез превод или внасяне по платежна сметка. Например ако месечният наем е в размер на 1 000 лв., договорът попада в обхвата на закона, тъй като общата стойност е над 10 000 лв.
По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 10 000 лв. или над 10 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Следва да се има предвид, че изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т.1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината то всяко едно от плащанията на дивидент няма да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Обръщаме внимание, че с писмо изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. министъра на финансите е изразил становище относно прилагането на изискванията на ЗОПБ.
Следва да се има предвид, че при констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим, в правомощията на органите на НАП е съставянето на актове за установяване на всяко отделно извършено административно нарушение /както на извършителя, така и на допустителя/ и налагане предвидените в ЗОПБ санкции.
Въпрос: Счита ли се за превишение по смисъла на Закона за ограничаване на плащанията в брой изплащането в брой на суми по договори за наем за период от 1 година и на дивиденти, когато сборът на месечните наемни плащания, съответно на изплатените дивиденти в рамките на календарната година, надвишава 10 000 лв.?
При неизяснена фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е изложено следното принципно становище.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
- на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ ал. 1 се прилага и за плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв., като равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
ЗОПБ ограничава всички плащания в гражданския и стопанския оборот на страната. Видът на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение за обхвата на закона. Правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.
Когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми в размер, различен от предвидения в ЗОПБ, при конкретно определени плащания се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне в приложното поле на ЗОПБ, плащането трябва да се отнася за сума от 10 000 лв. или повече. Това се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Стойностният праг от 10 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 10 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Съгласно § 2 от ПЗР на ЗОПБ законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила.
Независимо от датата на възникване на задължението или основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой, следва да бъде под действащото към момента ограничение от 10 000 лв. Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 000 лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2015 г. с падеж на плащане след 1 януари 2016 г. - датата на влизане в сила на изменението), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Същото се отнася и за плащания на суми под 10 000 лв. след влизането в сила на изменението, когато те произтичат от задължения на стойност над 10 000 лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението.
Извод: Ограничението от 10 000 лв. се прилага и за плащания, извършвани след влизане в сила на закона или неговите изменения, независимо от момента на възникване на задължението, като общата сума, платима в брой, трябва да е под 10 000 лв.
Относно договорите за наем
В разглеждания случай е налице едногодишен договор за наем (договор с непрекъснато изпълнение), при който стойността на наема е определена на месечна база.
Такъв договор попада в обхвата на ЗОПБ, когато общата стойност на едногодишния договор за наем е равна на или надвишава 10 000 лв. В този случай всяко едно плащане по договора следва да бъде извършвано чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Например, ако месечният наем е 1 000 лв., общата стойност на едногодишния договор е над 10 000 лв., поради което договорът попада в обхвата на закона и всички плащания по него следва да се извършват безкасово.
По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане на стойност 10 000 лв. или над 10 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Извод: При едногодишен договор за наем с месечно определен наем, ако общата стойност за годината е равна или над 10 000 лв., всички плащания по договора трябва да се извършват по платежна сметка; при договори без предварително определяема обща стойност всяко отделно плащане от 10 000 лв. или повече подлежи на безкасово изпълнение.
Относно изплащането на дивиденти
Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000 лв., също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В този случай приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
Когато размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 000 лв., за това плащане възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината, всяко едно от плащанията на дивидент не се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко плащане се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Извод: Едно плащане на дивидент в размер равен или над 10 000 лв. по едно конкретно решение на общото събрание задължително се извършва по платежна сметка; отделни плащания по различни решения през годината не се сумират като една обща парична престация за целите на ЗОПБ.
Относно контрола и санкциите
Посочено е, че с писмо изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. министърът на финансите е изразил становище относно прилагането на изискванията на ЗОПБ.
При констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим органите на НАП имат правомощие да съставят актове за установяване на всяко отделно извършено административно нарушение - както на извършителя, така и на допустителя - и да налагат предвидените в ЗОПБ санкции.
Извод: За всяко отделно нарушение на ограниченията на ЗОПБ органите на НАП съставят самостоятелен акт за административно нарушение и налагат съответните санкции на извършителя и на допустителя.
