ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-212/11.06.2025 г., относно прилагането на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
УСБАЛГ "С" ЕООД ....... е лечебно заведение за оказване на болнична помощ, регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Основната дейност е извършване на медицински услуги, които попадат в обхвата на чл. 39 от ЗДДС.
В края на 2024 г. лечебното заведение подписва договор с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за получаване на безвъзмездна финансова помощ по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027, приоритет 1: насърчаване на заетостта и развитието на умения, процедура BG05SFPR002-1.004-0752 "Ускоряване прехода към климатично неутрална икономика и променящите се модели на работа и постигане на по-висока степен на безопасна и здравословна работна среда". В обхвата на финансиране са включени следните основни дейности:
1. Разработване и прилагане на "зелени" модели на организация на труд;
2. Осигуряване на лични предпазни средства и специално работно облекло с по-висока защита за служителите на болнични услуги;
3. Осигуряване на социални придобивки;
4. Осигуряване на колективни предпазни средства.
Лечебното заведение не ползва данъчен кредит за закупените активи, които използва в болничната дейност.
Съгласно т. 12 на Указание НФ-1 от 09.01.2024 г. на Министерство на финансите (МФ), ДДС се определя като невъзстановим, т.е. допустим разход за финансиране от програми, финансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), когато се извършват освободени доставки на стоки и/или услуги по глава четвърта от ЗДДС.
Поставен е следният въпрос:
Има ли право лечебното заведение да ползва данъчен кредит за покупката на стоки и/или услуги, пряко свързани с финансирането на цитираните дейности по програмата, които ще се ползват в предоставянето на болничната помощ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне: данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по с.з. лице му е доставил или предстои да му достави; начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от ЗДДС; и изискуемия от него данък като платец по Глава осма от закона (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС).
Когато регистрираните по ЗДДС лица използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки по Глава четвърта от закона или са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, за платения от тях данък не възниква право на приспадане на данъчен кредит (чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС). Именно невъзможността да се приспадне платения данък за закупените стоки или услуги може да определи същия като невъзстановим, т.е., допустим разход за финансиране по оперативни програми.
Въз основа на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряко зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
Цитираното в запитването Указание № НФ-1 от 9 януари 2024 г. на МФ се прилага в случаите на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи, както и принос в натура при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. Съгласно т. 10 от Общите условия на указанието, бенефициентът на безвъзмездната финансова помощ определя начисления му данък върху добавената стойност по получени доставки на стоки и/или услуги или извършени плащания в изпълнение на операции по програма, финансирана от ЕФСУ, като възстановим или невъзстановим данък.
В конкретния случай, за получените от дружеството стоки и/или услуги, които се използват за извършването от същото като здравно заведение освободени доставки по чл. 39 от ЗДДС, няма да възникне право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид т. 12.3.1. от Указание № НФ-1 от 9 януари 2024 г. на МФ, бенефициентът (представляваното от Вас дружество) определя платения от него данък върху добавената стойност като невъзстановим (или допустим разход за финансиране от оперативни програми), когато получените от него стоки и/или услуги са предназначени за извършване на освободени доставки по реда на Глава четвърта от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
УСБАЛГ "С" ЕООД е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Основната дейност е извършване на медицински услуги, попадащи в обхвата на чл. 39 от ЗДДС.
В края на 2024 г. лечебното заведение подписва договор с Министерството на труда и социалната политика за получаване на безвъзмездна финансова помощ по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027, приоритет 1: насърчаване на заетостта и развитието на умения, процедура BG05SFPR002-1.004-0752 "Ускоряване прехода към климатично неутрална икономика и променящите се модели на работа и постигане на по-висока степен на безопасна и здравословна работна среда".
В обхвата на финансиране са включени следните основни дейности:
- Разработване и прилагане на "зелени" модели на организация на труд;
- Осигуряване на лични предпазни средства и специално работно облекло с по-висока защита за служителите на болнични услуги;
- Осигуряване на социални придобивки;
- Осигуряване на колективни предпазни средства.
Лечебното заведение не ползва данъчен кредит за закупените активи, които използва в болничната дейност.
Съгласно т. 12 на Указание НФ-1 от 09.01.2024 г. на Министерство на финансите, ДДС се определя като невъзстановим, т.е. допустим разход за финансиране от програми, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, когато се извършват освободени доставки на стоки и/или услуги по глава четвърта от ЗДДС.
Въпрос: Има ли право лечебното заведение да ползва данъчен кредит за покупката на стоки и/или услуги, пряко свързани с финансирането на цитираните дейности по програмата, които ще се ползват в предоставянето на болничната помощ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се приема следното:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне:
- данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил или предстои да му достави;
- начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от ЗДДС;
- изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС, когато регистрираните по ЗДДС лица използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки по глава четвърта от закона или когато стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, за платения от тях данък не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Въз основа на горното се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
Цитираното в запитването Указание № НФ-1 от 9 януари 2024 г. на Министерство на финансите се прилага в случаите на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи, както и принос в натура при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г.
Съгласно т. 10 от Общите условия на указанието, бенефициентът на безвъзмездната финансова помощ определя начисления му данък върху добавената стойност по получени доставки на стоки и/или услуги или извършени плащания в изпълнение на операции по програма, финансирана от Европейските фондове при споделено управление, като възстановим или невъзстановим данък.
В конкретния случай, за получените от дружеството стоки и/или услуги, които се използват за извършването от същото като здравно заведение на освободени доставки по чл. 39 от ЗДДС, няма да възникне право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид т. 12.3.1. от Указание № НФ-1 от 9 януари 2024 г. на Министерство на финансите, бенефициентът - представляваното от Вас дружество - определя платения от него данък върху добавената стойност като невъзстановим (или допустим разход за финансиране от оперативни програми), когато получените от него стоки и/или услуги са предназначени за извършване на освободени доставки по реда на глава четвърта от ЗДДС.
Извод: Лечебното заведение няма право да ползва данъчен кредит за покупката на стоки и/или услуги, пряко свързани с финансирането на дейностите по програмата, когато тези стоки и/или услуги се използват за извършване на освободени доставки по чл. 39 от ЗДДС, като в този случай платеният ДДС се определя като невъзстановим и допустим разход по програмата.
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
