Изх. №54-0001-119
09.06.2025 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС;
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Към момента дружеството няма дейност и не е регистрирано за целите на ЗДДС, но има намерение в най-близко бъдеще, доброволно да се регистрира за целите на закона.
Посочено е че при закупуване на стоки от немски производител, регистриран за целите на ДДС в Германия и при последваща продажба на същите стоки на друго българско дружество с дейност в Германия, с немски ДДС номер, от страна на немското дружество е отговорено, че във фактурата ще начислят ДДС, тъй като стоките няма да напускат територията на Германия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво следва да направи "Х" ООД?
2. Какво е третирането за целите ЗДДС на продажбата на стоките в полза на българското дружество с немски ДДС номер, при положение, че стоките остават на територията на Германия?
3. При тази ситуация, необходима ли е регистрация по ДДС в Германия?
4. Как следва да се оповести продажбата в декларацията?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
При прехвърлянето на правото на собственост върху стоки и на всяко друго право на разпореждане със стоки като собственик или при фактическото предоставяне на стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, които се закупуват в Германия и се продават в същата държава членка, без стоките да се транспортират до територията на друга държава членка на Европейския съюз (ЕС), мястото на изпълнение на доставките е на територията на Германия, предвид разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в които са транспонирани разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО). Поради това обстоятелство се предполага, че от страна на немското дружество е отговорено, че ще начисли ДДС във фактурата. За целите на ЗДДС продажбата (доставката) на стоки с място на изпълнение извън територията на страната не са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, съответно не се включват в определянето на облагаемият оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, както и не подлежат на облагане с български косвен данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, ако дружеството доставчик е лице, регистрирано по ЗДДС. Закупените стоки не се определят и като вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, доколкото не се транспортират от територията на Германия до територията на друга държава членка.
В тази връзка, доколкото намерението на дружеството е да закупува и продава стоки, находящи се на територията на държава - членка на ЕС (Германия), без същите да напускат територията на държавата членка, за целите на регистрацията по ДДС и данъчното третиране на доставките е необходимо същото да се запознае с приложимото данъчно законодателство за целите на ДДС в Германия, където е мястото на изпълнение на доставките.
НАП не е компетентна да изразява становище по приложимото законодателство на други държави членки, където следва да се счете, че е мястото на изпълнение на доставките (покупката и продажбата на стоките).
По отношение на покупката на стоките, следва да се има предвид, че данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В този случай, дружество няма задължение да отразява фактурата, получена от доставчик от Германия за закупените от него стоки в дневника за покупките.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В запитването е посочено, че към момента дружеството няма дейност и не е регистрирано по ЗДДС, но има намерение в най-близко бъдеще доброволно да се регистрира по закона.
Описано е, че при закупуване на стоки от немски производител, регистриран за целите на ДДС в Германия, и при последваща продажба на същите стоки на друго българско дружество с дейност в Германия и с немски ДДС номер, немското дружество - доставчик е отговорило, че във фактурата ще начисли ДДС, тъй като стоките няма да напускат територията на Германия.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какво следва да направи "Х" ООД?
Въпрос 2: Какво е третирането за целите на ЗДДС на продажбата на стоките в полза на българското дружество с немски ДДС номер, при положение, че стоките остават на територията на Германия?
Въпрос 3: При тази ситуация, необходима ли е регистрация по ДДС в Германия?
Въпрос 4: Как следва да се оповести продажбата в декларацията?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се излагат следните съображения.
При прехвърляне на правото на собственост върху стоки и на всяко друго право на разпореждане със стоки като собственик, както и при фактическо предоставяне на стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките се закупуват в Германия и се продават в същата държава членка, без да се транспортират до територията на друга държава членка на Европейския съюз, мястото на изпълнение на доставките е на територията на Германия. Това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в които са транспонирани разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Поради това обстоятелство се предполага, че немското дружество е отговорило, че ще начисли ДДС във фактурата.
За целите на ЗДДС продажбата (доставката) на стоки с място на изпълнение извън територията на страната не е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Такива доставки не се включват при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не подлежат на облагане с български косвен данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, ако дружеството - доставчик е лице, регистрирано по ЗДДС.
Закупените стоки не се определят като вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, доколкото не се транспортират от територията на Германия до територията на друга държава членка.
В тази връзка, доколкото намерението на дружеството е да закупува и продава стоки, намиращи се на територията на държава членка на ЕС (Германия), без същите да напускат територията на тази държава членка, за целите на регистрацията по ДДС и данъчното третиране на доставките е необходимо дружеството да се запознае с приложимото данъчно законодателство за целите на ДДС в Германия, където е мястото на изпълнение на доставките (покупката и продажбата на стоките).
НАП не е компетентна да изразява становище по приложимото законодателство на други държави членки, където следва да се счете, че е мястото на изпълнение на доставките.
Извод: Мястото на изпълнение на покупката и продажбата на стоките е в Германия; доставките не са облагаеми по ЗДДС в България, не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не представляват вътреобщностно придобиване. За регистрацията и третирането по ДДС следва да се прилага германското законодателство, по което НАП не е компетентна да се произнася.
По отношение на покупката на стоките се посочва, че данъчните документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са документите, издадени по смисъла на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
В разглеждания случай дружеството няма задължение да отразява във дневника за покупките фактурата, получена от доставчик от Германия за закупените стоки.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупките, тя следва да бъде посочена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Извод: Фактурата от немския доставчик не е задължително да се отразява в дневника за покупките, тъй като е издадена по чуждо законодателство; ако бъде отразена, следва да се посочи в колона 9 на дневника за покупките.
