НАП: Прекратяване на данъчното облагане по ЗМДТ при отказ от право на собственост върху превозно средство

Становището разглежда прекратяването на данъчното облагане при отказ от право на собственост върху превозно средство и констатирано противоречие в практиката на органите по приходите при отказ от право на собственост върху регистрирано за движение превозно средство и последиците за данъчното му облагане.

Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността.

Отказът от право на собственост върху движима вещ поначало е неформален акт. Липсата на изчерпателна законодателна регламентация в тази област е продиктувана от разнообразието на ситуации, които могат да възникнат на практика.

Доколкото прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а за регистрирани автомобили - писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право на собственост върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение.

Когато превозното средство е регистрирано за движение в "Пътна полиция", дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение към транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект. Поради това в чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 2000 г. бившият вече собственик е длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в 14-дневен срок от настъпването й. Подобно задължение, с представяне на договора за прехвърляне на собствеността, е възложено и на праводателя, и на приобретателя при промяна на собствеността на регистрирано превозно средство съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства.

Поради тази причина в писмо изх. № 08-М-5 от 18.08.2015 г. на ЦУ на НАП е изразено становище, според което "партидата на отказалия се собственик на лек автомобил следва да бъде закрита на основата на нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост".

Извод: Отказът от право на собственост върху регистрирано МПС следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като на тази основа се закрива партидата на отказалия се собственик, а дерегистрацията в "Пътна полиция" е последица, а не елемент от загубването на собствеността.

При отказ от право на собственост върху превозно средство, което принадлежи на няколко съсобственици и на което регистрацията за движение в "Пътна полиция" е прекратена, облагането на превозното средство следва да бъде преустановено, т.е. партидата на превозното средство следва да бъде закрита изцяло, тъй като не е налице облагаем обект по смисъла на чл. 54, т. 1 от ЗМДТ. Обстоятелството, че превозното средство има и други съсобственици, не е релевантно, тъй като липсва облагаем обект.

Извод: Когато регистрацията на превозното средство е прекратена и е налице отказ от собственост, партидата се закрива изцяло и данъчното облагане се прекратява, независимо от наличието на други съсобственици, поради липса на облагаем обект по чл. 54, т. 1 ЗМДТ.

Когато регистрирано за движение превозно средство принадлежи на няколко съсобственици и единият от тях се е отказал от правото си на собственост върху идеалната си част, партидата на превозното средство не следва да се закрива и облагането следва да продължи за идеалните части, притежавани от другите съсобственици. Отказът от право на собственост не се извършва в чужда полза, поради което не увеличава частите на другите съсобственици.

Извод: При отказ от идеална част от собствеността върху регистрирано превозно средство партидата не се закрива и данъкът продължава да се дължи за идеалните части на останалите съсобственици, като отказът не води до увеличаване на техните дялове.

Независимо, че в закона не е установено задължение за органите по приходите на общините да уведомяват "Пътна полиция", с оглед избягване на злоупотреби от данъчнозадължените лица при формален отказ от право на собственост с цел неплащане на данък, компетентният общински орган е необходимо да информира съответното звено на "Пътна полиция" за случаите на откази от регистрирани превозни средства.

Извод: Макар да няма законово задължение, препоръчително е общинските органи да уведомяват "Пътна полиция" за откази от собственост върху регистрирани превозни средства с цел предотвратяване на злоупотреби.

Отказът от право на собственост като всяко субективно право следва да се упражнява в съответствие с целите на закона и в публичен интерес. Поради тази причина законодателят е въвел редица случаи на ограничения в упражняването на това право, например върху вещи, които се третират от закона като отпадъци съгласно § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Това са т.нар. случаи на "принудителна собственост", въведени с оглед защита на публичния интерес, при които не се допуска отказ от право на собственост.

Отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО са излезлите от употреба моторни превозни средства, в т.ч. с прекратена регистрация, за които има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; изоставени регистрирани МПС и др., съгласно § 1, т. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, обн. ДВ, бр. 7 от 25 януари 2013 г..

Извод: В случаите на "принудителна собственост" по ЗУО, включително при излезли от употреба МПС, за които законът ги третира като отпадъци, отказ от право на собственост не се допуска.