НАП: Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при възнаграждения по граждански договор на самоосигуряващо се лице

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9, ал. 10, чл. 157, ал. 6, §1, ,л. 1, т. 3 от ДР;

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 3;

НЕВДПОВ - чл. 4;

ЗДДФЛ - чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 1, т. 3, чл. 29, чл. 43, ал. 2, ал. 4, ал. 5чл. 45, ал. 4, ал. 9, §1, б."з" от ДР

ОТНОСНО: Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........ от 18.09.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Според изложеното в запитването, ........ университет - ...... е платец на доход по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ по сключен договор за поръчка с физическо лице. При изплащане на дължимите възнаграждения по договора лицето е декларирало, че е самоосигуряващо се, което е дало основание на възложителя по договора в съответствие с чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ да не му издаде сметка за изплатена сума, съответно да му поиска документ по чл. 7 от ЗСч. Предвид възникналия спор за това, дали лицето притежава или не качеството на самоосигуряващо се, задавате следните въпроси:

1. Лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, когато сами внасят осигурителните си вноски, считат ли се за самоосигуряващи се по смисъла на КСО? Как следва да се декларира статусът им, когато са получатели на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ?
2. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ?

При така представената фактическа обстановка и поставени въпроси, изразяваме следното становище по запитването:

Относно прилагането на ЗДДФЛ:

В нормата на чл. 43 от ЗДДФЛ е регламентиран редът за авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Размерът на дължимия авансов данък се изчислява като тази разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто (чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ).

В общия случай, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43, т. е. когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи, платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, а задължението за авансово облагане е на получателя на дохода, съгласно чл. 43, ал. 6 от закона.

Видно от цитираните разпоредби, за да се приложат нормите на ал. 5 и 6 от чл. 43 е необходимо кумулативно да са спазени следните условия:

1. Получателят на дохода да е самоосигуряващо се лице по смисъла на
   КСО - съгласно изр. първо в ал. 2 на чл. 5 от КСО, самоосигуряващ се е
   физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
2. Получателят на дохода е представил писмена декларация за обстоятелството по т. 1 пред платеца, когато последният е предприятиеили самоосигуряващо се лице.

При наличието на гореизброените условия, платецът не удържа авансов данък и съответно не следва да издава "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка" по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.В тези случаи, документирането на придобития доход се осъществява от физическото лице по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно упоменатата разпоредба, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. З(доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

Когато лицето не е декларирало писмено обстоятелството,че е самоосигуряващо се, няма да са спазени кумулативно условията по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ и в този случай авансовото облагане ще се извърши по общия ред на цитираната данъчна норма, т.е. от Вас в качеството Ви на предприятие - платец на доход от друга стопанска дейност.В тези случаи, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, за изплатените доходи и удържания данък, платецът издава "Сметказаизплатени суми" и "Служебна бележка" по образци, които предоставя на лицето придобило дохода, т.е. приложима е нормата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Разгледаният механизъм за авансово облагане идокументиранена доходите на физическите лицае приложим единствено за доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 135, ал. 2 от Търговския закон, управителят може да бъде съдружник в дружеството или да бъде трето за дружеството лице. Тъй като от запитването Ви не става ясно дали лицето, на което сте изплатили доход е управител съгласно сключен договор за управление и контрол /ДУК/ с дружеството или на основание избор и вписване в търговския регистър, следва да имате предвид, че нормата на чл. 43 от ЗДДФЛ няма отношение към другите видове доход, изброени в чл. 10 от закона (вкл. от трудови правоотношения по смисъла на т. 26, § 1, б. "з" от ДР на ЗДДФЛ). В случай, че лицето на което сте изплатили доход е управител по ДУК и не е самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 9 от ЗДДФЛ, образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

В случаите, когато не е управител по ДУК, а на основание избор и вписване в Търговския регистър, лицето е самоосигуряващо се и ще се приложи посочената по-горе разпоредба на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Относно прилагането на осигурителното законодателство:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Осигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение (граждански договор) се дължат върху полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО). Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които е положен трудът. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определно съотношение (проценти), съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.

За лицата, родени след 31.12.1959 г., които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване по аналогичен ред на вноските за държавното обществено осигуряване - върху доходите, определени съгласно КСО (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/).

При изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение.

При превеждане на задължителните осигурителни вноски, с оглед ограничаване на осигурителния доход до определения максимален месечен размер, следва да се има предвид поредността на доходите, посочена в чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.

Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Предвид гореизложеното, при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение ....... университет - ..... няма да има задължението да удържа и внася осигурителни вноски, ако през периода, за който се отнасят възнагражденията, лицата са осигурявани като самоосигуряващи се. Съгласно §1, ал. 1, т. 3, изр. второ от Допълнителните разпоредби на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица са посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.

Лицата, които се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (управители и прокуристи на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества и др.) не са самоосигуряващи се. Осигурителните вноски за тези лица се внасят от осигурителите като се поделят между тях и осигурените лица, докато осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично и са изцяло за тяхна сметка.

При изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение лицата следва писмено да декларират обстоятелствата по чл. 4 от НЕВДПОВ, а ако са самоосигуряващи се, да посочат ЕИК/БУЛСТАТ под който са регистрирани. В тези случаи е необходимо да им се обръща внимание, че трябва да декларират коректно данните относно обстоятелството, дали са самоосигуряващи се или не, и върху какъв осигурителен доход са осигурени, за да се определят правилно задълженията за осигурителни вноски по основание и по размер, и задълженото лице, което следва да внесе дължимите осигурителни вноски.