ОТНОСНО:Прилагане на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-164/10.06.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Имате неплатени здравни осигуровки за 10 години назад. Подали сте молба за отпадане по давност и за 5 години задълженията Ви за здравни осигуровки са погасени по давност. Възнамерявате да продадете имот.
Поставяте следния въпрос:
Остатъка от дължимите здравни вноски може ли да заплатите на части и междувременно да продадете имота или трябва да погасите целия остатък наведнъж?
Съгласно изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са уредени в чл. 40 от ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО регламентира задължението на лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 от същата разпоредба, че дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
На основание т. 2 от същата разпоредба, те са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Декларация образец №7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В нея се посочва началната дата, от която възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. (чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.).
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП)агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични държавни вземания са и вноските за здравно осигуряване, които се дължат по силата на ЗЗО.
По отношение способите за погасяване на публичните вземания същите са изброени изчерпателно в чл. 168, т. 1-7 от ДОПК. В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане или по давност и опрощаване. В чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидена 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Погасителната давност не заличава задълженията за внасяне на осигурителните вноски, а прави невъзможно принудителното им събиране.
В ДОПК е регламентирана и възможността за разсрочване на дължимите публични задължения (заплащането им на части) от задължените лица съгласно одобрен от компетентните органи погасителен план. Разсрочването на задълженията се извършва чрез подаване на искане по чл.187а, ал. 1 от ДОПК и издаване на разрешение за разсрочване от компетентния орган. Следва да се отбележи, че за да бъде разсрочено задължението, е необходимо обезпечение от страна на лицето, което да покрива размера на главницата и лихвите на задължението.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която да се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 имат публични задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет (чл. 264, ал. 4 от ДОПК).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: имате неплатени здравноосигурителни вноски за 10 години назад. Подали сте молба за отпадане по давност и за 5 години задълженията Ви за здравни осигуровки са погасени по давност. Възнамерявате да продадете имот.
Въпрос: Остатъка от дължимите здравни вноски може ли да заплатите на части и междувременно да продадете имота или трябва да погасите целия остатък наведнъж?
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са уредени в чл. 40 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 на същата разпоредба, дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка, които се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на декларацията. На основание т. 2 от същата разпоредба те са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
Съгласно чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. декларация образец № 7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В декларацията се посочва началната дата, от която възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) Националната агенция за приходите установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични държавни вземания са и вноските за здравно осигуряване, които се дължат по силата на ЗЗО.
Способите за погасяване на публичните вземания са изброени изчерпателно в чл. 168, т. 1-7 от ДОПК. В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане, по давност или чрез опрощаване.
В чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидена 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Погасителната давност не заличава задълженията за внасяне на осигурителните вноски, а прави невъзможно принудителното им събиране.
В ДОПК е регламентирана и възможността за разсрочване на дължимите публични задължения (заплащането им на части) от задължените лица съгласно одобрен от компетентните органи погасителен план. Разсрочването на задълженията се извършва чрез подаване на искане по чл. 187а, ал. 1 от ДОПК и издаване на разрешение за разсрочване от компетентния орган. За да бъде разсрочено задължението, е необходимо обезпечение от страна на лицето, което да покрива размера на главницата и лихвите на задължението.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите. В резултат на тази проверка следва да се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по чл. 264, ал. 1 от ДОПК имат публични задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет (чл. 264, ал. 4 от ДОПК).
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Непогасените по давност здравноосигурителни задължения представляват публични вземания, които могат да бъдат платени изцяло, погасени по давност, опростени, прихванати или разсрочени по реда на ДОПК при наличие на обезпечение и одобрен погасителен план. Прехвърлянето на недвижим имот при наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е допустимо само след заплащането им или при писмена декларация на длъжника, че са съгласен те да се погасяват от продажната цена и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
