Последици по ЗДДС от отмяна на акт за дерегистрация и момент на повторна регистрация

Изложена е следната фактическа обстановка:

С Решение № ..... от 19.06.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......, постановено по жалба срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № .......... от 13.03.2025 г., издаден на дружество "А" ЕООД, се отменя актът за дерегистрация. В запитването е посочено, че решението на директора на дирекция ОДОП ....... е връчено на дружеството на 27.10.2025 г.

Посочва се, че след дерегистрацията (от юни месец до настоящия момент) дружеството е издавало фактури без ДДС, тъй като през този период е било дерегистрирано по ЗДДС.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: От кой момент дружеството се счита повторно регистрирано по ЗДДС? От момента на връчване на решението за отмяна на акта за дерегистрация на представител на дружеството, а именно - 27.10.2025 г., или от момента на дерегистрация - 13.03.2025 г.?

Въпрос 2: Ако евентуално се окаже, че актът за дерегистрация има обратно действие (т.е. действа за назад), от кога е това действие и как да бъдат осчетоводени фактурите, които са издадени без ДДС?

Въпрос 3: Ако се признае, че дерегистрацията е отменена от 27.10.2025 г., възможно ли е да се ползва данъчен кредит за покупните фактури на дружеството за дерегистрирания период?

По първи въпрос

Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, прекратяването на регистрацията е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако законът предвижда друго.

На основание чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "б" от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато са налице обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС предвижда специфични основания за дерегистрация по ЗДДС, различни от общите, визирани в чл. 107 от ЗДДС.

В конкретния случай органът по приходите е преценил, че на "А" ЕООД следва да бъде прекратена регистрацията по ЗДДС поради наличие на обстоятелството по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, във връзка с което е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № .......... от 13.03.2025 г., като считано от 20.05.2025 г. (датата на връчване на акта) регистрацията по ЗДДС на дружеството е прекратена.

Впоследствие лицето е обжалвало акта за дерегистрация и решаващият административен орган с Решение № ..... от 19.06.2025 г. е приел, че в конкретния случай е отпаднало обстоятелството за системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, визирано в разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС като правно основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на дружеството, поради което е отменил обжалвания акт.

Отмяната на акта за дерегистрация произвежда действие занапред, т.е. от датата на връчването на решението за отмяна на задълженото лице, като датата на връчването е датата, на която следва да се регистрира лицето повторно по ЗДДС.

След служебна проверка в регистрите на НАП се установява, че Решение № ..... от 19.06.2025 г. на директора на дирекция ОДОП ......... е връчено на управителя на дружеството Ц. С. на 29.10.2025 г., от което следва, че от тази дата дружеството се счита регистрирано повторно по ЗДДС.

Извод: Дружеството се счита повторно регистрирано по ЗДДС от датата на връчване на решението за отмяна на акта за дерегистрация - 29.10.2025 г.

По втори въпрос

С оглед на отговора по първия въпрос, че отмяната на акта за дерегистрация действа занапред и лицето се счита повторно регистрирано по закона от момента на връчване на решението за отмяна на акта, следва, че фактурите без начислен ДДС, издадени до този момент, са издадени законосъобразно от дружеството и не следва да бъдат коригирани или анулирани.

Извод: Актът за дерегистрация не действа с обратно действие; фактурите, издадени без ДДС до датата на връчване на решението за отмяна, са законосъобразни и не подлежат на корекция или анулиране.

По трети въпрос

Относно възможността дружеството да приспадне данъчен кредит за покупните фактури за дерегистрирания период се посочва, че през този период лицето е било дерегистрирано по ЗДДС и е издавало фактури без начислен ДДС. Поради това същото няма право на приспадане на данъчен кредит за покупните фактури на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС регламентира правото на приспадане на данъчен кредит за регистрирани по закона лица, като в чл. 68 и следващите разпоредби от ЗДДС са посочени условията, при които се ползва това право.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС дава възможност за приспадане на данъчен кредит за закупени или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството от регистрирано лице по чл. 96, чл. 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, чл. 132 или чл. 132а преди датата на регистрацията му по закона, които са налични към датата на регистрацията. Условията за упражняване на това право са посочени в ал. 2 от същата разпоредба.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДС, в случай че е начислен данък при дерегистрацията по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата регистрация, лицето има право да приспадне данъчен кредит при повторната си регистрация. Правото по чл. 76, ал. 1 възниква, когато са налице условията, посочени в ал. 2 от същата разпоредба.

Извод: За периода, през който дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС, не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за покупните фактури; право на данъчен кредит може да възникне само при условията и по реда на чл. 74 и чл. 76 от ЗДДС, когато са изпълнени предвидените в тях изисквания.

Заключителни бележки

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена в евентуално производство по ДОПК.