2_977/15.09.2015 г.
ЗМДТ - чл.10, ал.2
ЗМДТ- чл.62, чл.71
В запитването поставяте въпроси относно дължимостта на ДНИ и ТБО за конкретен недвижим имот, като прилагате и копия на документи, касаещи запитването.
В производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите /чл.4, ал.3 ЗМДТ/. Доколкото поставените от Вас въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка, вероятно по повод на производство за установяване размера на местни данъци и такси, същите разполагат с оперативна самостоятелност при неговото осъществяване.
С настоящото писмо изразяваме принципно становище по въпроси, повдигнати във връзка с прилагането на разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като облагането следва да бъде извършено обективно съобразно конкретиката на установените факти и обстоятелства.
В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са дефинирани недвижимите имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Такива са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С данък се облагат и застроените земеделски и горски земи, по силата на чл.10, ал.3 с.з.
Определение на понятието "поземлени имоти" е дадено с § 1, т.21 от ДР на ЗМДТ. Това са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
В чл.10, ал.2, 3 и 4 от ЗМДТ са регламентирани недвижимите имоти, които са изключени от обектите на облагане с данък. Съгласно чл.10, ал.2, изр.второ от ЗМДТ не се облагат с данък поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Освобождаването от облагане на имотите визирани в тази разпоредба предпоставя кумулативното изпълнение на две условия, а именно:
- поземлените имоти да са заети от водни обекти;
- имотите да са държавна или общинска собственост.
В тази връзка, следва да се има в предвид, че дефиниция на понятието "воден обект" е дадена с § 1, т.34 от ДР на Закона за водите (ЗВ). Според него "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи". Необходимо е да се прави ясно разграничение между "водни обекти" и "водни съоръжения" /съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите /чл. 5 ЗВ//. Тези понятия са със съвършено различно съдържание и се използват паралелно в закона /напр. Глава втора "Право на собственост върху води, водни обекти и водностопански съоръжения"/.
Принципът, върху който е изградена нормативната уредба на таксата за битови отпадъци е, че такса се заплаща за предоставена услуга. Съгласно чл.62 от ЗМДТ тя се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл.63 от ЗМДТ).
На основание чл.71 от ЗМДТ не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
В запитването са поставени въпроси относно дължимостта на данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за конкретен недвижим имот, като са приложени и копия на документи, свързани със запитването.
В производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Тъй като поставените въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка, вероятно по повод производство за установяване размера на местни данъци и такси, общинските органи разполагат с оперативна самостоятелност при осъществяването му. С писмото се изразява принципно становище по въпроси, свързани с прилагането на разпоредби на ЗМДТ, като облагането следва да се извърши обективно според конкретните установени факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ на облагане с данък върху недвижимите имоти подлежат:
- разположените на територията на страната сгради;
- поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания;
- поземлените имоти извън строителните граници, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
На основание чл. 10, ал. 3 от същия закон с данък се облагат и застроените земеделски и горски земи.
Определението за "поземлени имоти" е дадено в § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ, като това са поземлените имоти по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
В чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от ЗМДТ са уредени недвижимите имоти, които са изключени от обектите на облагане с данък. Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение второ от ЗМДТ не се облагат с данък поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
Освобождаването от облагане на имотите по тази разпоредба изисква кумулативно изпълнение на две условия:
- поземлените имоти да са заети от водни обекти;
- имотите да са държавна или общинска собственост.
Дефиниция на понятието "воден обект" е дадена в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за водите (ЗВ). Според нея "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
Необходимо е ясно разграничение между "водни обекти" и "водни съоръжения". "Водни съоръжения" са съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите съгласно чл. 5 от ЗВ. Двете понятия имат различно съдържание и се използват паралелно в закона, например в глава втора "Право на собственост върху води, водни обекти и водностопански съоръжения".
Извод: За да бъде даден поземлен имот освободен от облагане с ДНИ по чл. 10, ал. 2, изр. второ от ЗМДТ, трябва едновременно да е зает от "воден обект" по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВ и да е държавна или общинска собственост; разграничението между "водни обекти" и "водни съоръжения" е съществено при прилагането на освобождаването.
Такса за битови отпадъци
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци е изградена върху принципа, че такса се заплаща за предоставена услуга.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за следните услуги:
- събиране на битовите отпадъци;
- извозване на битовите отпадъци;
- обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за:
- ползване на депо за битови отпадъци и/или
- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Границите на районите, видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година, съгласно чл. 63 от ЗМДТ.
На основание чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за:
- сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
- поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
- обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Извод: Дължимостта на ТБО зависи от реалното предоставяне на съответните услуги по чл. 62 от ЗМДТ и от изпълнението на условията за освобождаване по чл. 71 от ЗМДТ, включително подаване на декларация при неползване на имота и липса на организирани услуги от общината.
