НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство при трудова дейност в Германия и самостоятелна заетост в България

Изх. № М-24-38-6

Дата: 21. 02. 2023 год.

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 10;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "й";

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "к";

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, § 1;

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13;

Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, § 1.

ОТНОСНО:Приложимо законодателство за лице, осъществяващо дейност като заето лице в Германия и дейност като самостоятелно заето лице в България

Във Ваше писмо, препратено от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... и заведено с вх. №...... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Лице - български гражданин, полага труд по трудово правоотношение в Германия и едновременно с това е собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност в България. За лицето са внасяни задължителни осигурителни вноски в качеството му на самостоятелно заето лице в българското дружество, на което е и управител.

Поставен е следния въпрос:

Да продължават ли да се начисляват осигурителни вноски за лицето като самостоятелно заето лице в българското дружество, на което е и управител?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Във Вашето запитване не е уточнено осъществява ли лицето трудова дейност за българското дружество, в какво качество - като самостоятелно заето лице и/или като управител. В случай, че продължава да полага труд за българското ЕООД в някое от двете качества (дейността не е прекъсната или прекратена) е от съществено значение на територията на коя държава се осъществява.

Когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество и е определено възнаграждение за тази му дейност, той подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване(ЗЗО).

Различно е положението по отношение на осъществяваната трудова дейност от собственик на ЕООД, която не се свежда до чисто управленска дейност. В този случай лицето следва да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

В допълнение по отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

В случай че лицето осъществява трудова дейност за българско и немско дружество, то то ще попадне в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.

Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

За лицата, които осъществяват дейност на територията на две и повече държави членки, се определя приложимо спрямо тях законодателство съгласно разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) №883/2004. В процедурно отношение относими са разпоредбите на член 16 от Регламент (ЕО) №987/2009.

При възникнала такава ситуация лицето е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009).

Дефинициите на пребиваване и престой за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 са в член 1, буква "й" и буква "к" от него. "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават, a "престой" означава временно пребиваване. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

В случай, че лицето пребивава в България по смисъла на координационните регламенти, то следва да уведомите компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че осъществява трудова дейност в дведържави членки, като за целта попълни съответния образец.

Образците на уведомленията са налични в интернет страницата на агенцията на адрес http://nra.bg/. Уведомлението може да бъде подадено както в офис на НАП, така и по пощата или чрез портала за електронни услуги на агенцията.

След предоставяне на необходимата информация в компетентната институция на държавата по пребиване, за лицето ще бъде определено приложимо законодателство в областта на социалната сигурност.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности с произтичащи от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/