5_23-22-280/11.03.2015 г.
КСО, чл. 5, ал. 4 ,чл. 9, ал. 3, т. 2;
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.,чл.2, ал.1;
В запитването не е изложена фактическа обстановка, а са приложени Предложение от ............................ за издаване на предписания и Решение ............... на Сливнишкия районен съд.
Съгласно фактологията от Съдебното решение, на 24.04.2009 г. ............................е издал Заповед за уволнение на .................... Г-н .................. е възстановен на заеманата длъжност, считано от 26.11.2008 г. На главния счетоводител е възложено да изплати полагащото са обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Закона за въоръжените сили на Република България(ЗВСРБ)(отм.).
Съгласно текста на чл. 134, ал. 1 от ЗВСРБ (отм.), при отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.
От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че през периода 07.05.2008 г. -31.12.2008 г. ................. е работил в ГД "Гражданска защита" и е получавал брутно месечно възнаграждение ........... лв. при същия работодател през периода 01.01.2009 г. - 27.04.2009 г. брутното месечно възнаграждение е в размер на ................. лв.
Месечното възнаграждение за длъжността , която е заемал ................... преди освобождаването от работа е в размер на ................... лв. за периода 07.05.2008 г. -31.12.2008 г. и ................ лв. за периода 01.01.2009 г. до 27.04.2009 г.
Г- н ...................е предявил иск работодателят да бъде осъден да внесе дължимите осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване за периода 07.05.2008 г. - 21.07.2009 г, както и пълния размер на вноските за периода 26.11.2008 г.-27.04.2009 г., като се позовава на разпоредбите на чл. 246 от ЗВСРБ (отм.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно текста на чл. 246 от ЗВСРБ (отм.), задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.
Съдът счита, че така направените искове са недопустими като се мотивира по следния начин: "Същите (дължимите вноски) сапублично задължение на ответника към трето неучастващо в производството лице.Заплащането на осигурителни вноски от работодателя е негово задължение към осигурителния орган, като неизпълнението им е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на работодателя. Поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на този иск, производството по него следва да бъде прекратено."
В запитването не поставяте конкретни въпроси, поради което предоставям следното принципно становище:
На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Осигурителни вноски се дължат от датата на уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. За периодите, през ксоито лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
По същия ред се внасят осигурителни вноски и в случаите, в които лицето не е възстановено на работа, но уволнението е признато за незаконно от съда.
Осигурителните вноски за периода на уволнение са в размера за фонд "Пенсии", в зависимост от категорията труд.. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба.
В случаите на възстановяване на работа след незаконно уволнение, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило - от уволнението до възстановяването му на работа и за периодите, през които е работило и е осигурявано върху по-малък осигурителен доход. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/2005 г.) се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 "Вид осигурен" от декларацията се попълва код 18.
В случай, че осигурителят не е на централизирано разплащане на осигурителните вноски, същият има задължение да подаде и декларация образец № 6 (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/2005 г.), в която да декларира дължимите осигурителни вноски.
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са разписани в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно текста на чл.3, ал. 1, т. 2 от ЗНАП, агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер. Националната агенция за приходите обезпечава и принудително събира публичните вземания, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗНАП.
В правомощията на съответната компетентна ТД на НАП попада контролът по внасянето на вноски и подаването на декларации по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
В запитването не е изложена самостоятелна фактическа обстановка, а са приложени Предложение за издаване на предписания и Решение на Сливнишкия районен съд.
Според фактологията в съдебното решение, на 24.04.2009 г. е издадена заповед за уволнение на кадрови военнослужещ. Лицето е възстановено на заеманата длъжност, считано от 26.11.2008 г. На главния счетоводител е възложено да изплати полагащото се обезщетение по чл. 134, ал. 1 от Закона за въоръжените сили на Република България (отм.). Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗВСРБ (отм.), при отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, има право да получи разликата във възнагражденията.
От съдебно-счетоводната експертиза е установено, че през периода 07.05.2008 г. - 31.12.2008 г. лицето е работило в ГД "Гражданска защита" и е получавало брутно месечно възнаграждение в размер на ........... лв. При същия работодател, за периода 01.01.2009 г. - 27.04.2009 г., брутното месечно възнаграждение е ................. лв. Месечното възнаграждение за длъжността, която лицето е заемало преди освобождаването от работа, е в размер на ................... лв. за периода 07.05.2008 г. - 31.12.2008 г. и ................ лв. за периода 01.01.2009 г. - 27.04.2009 г.
Лицето е предявило иск работодателят да бъде осъден да внесе дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за периода 07.05.2008 г. - 21.07.2009 г., както и пълния размер на вноските за периода 26.11.2008 г. - 27.04.2009 г., като се позовава на чл. 246 от ЗВСРБ (отм.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 246 от ЗВСРБ (отм.), задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.
Съдът приема, че така предявените искове са недопустими, тъй като дължимите осигурителни вноски представляват публично задължение на ответника към трето, неучастващо в производството лице. Заплащането на осигурителни вноски от работодателя е негово задължение към осигурителния орган, а неизпълнението му е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на работодателя. Поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяване на този иск, производството по него следва да бъде прекратено.
В запитването не са поставени конкретни въпроси, поради което се излага принципно становище.
На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. Осигурителни вноски се дължат от датата на уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. За периодите, през които лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
По същия ред се внасят осигурителни вноски и когато лицето не е възстановено на работа, но уволнението е признато за незаконно от съда. Осигурителните вноски за периода на уволнение са в размера за фонд "Пенсии", в зависимост от категорията труд. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение, не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание цитираната разпоредба.
В случаите на възстановяване на работа след незаконно уволнение, работодателят е длъжен да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило - от уволнението до възстановяването му на работа, както и за периодите, през които е работило и е било осигурявано върху по-нисък осигурителен доход. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/2005 г.) се подава за всеки месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-нисък осигурителен доход, като в т. 12 "Вид осигурен" се попълва код 18. Ако осигурителят не е на централизирано разплащане на осигурителните вноски, той подава и декларация образец № 6 (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/2005 г.), в която декларира дължимите осигурителни вноски.
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са уредени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗНАП, НАП установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, НАП обезпечава и принудително събира публичните вземания. В правомощията на съответната компетентна териториална дирекция на НАП попада контролът по внасянето на осигурителните вноски и подаването на декларации по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
Извод: При незаконно уволнение, признато от компетентен орган, времето на оставане без работа се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, като осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се дължат от осигурителя за периода от уволнението до възстановяването на работа (или до 14 дни от влизане в сила на акта), върху последното брутно възнаграждение или върху разликата с по-ниския осигурителен доход, без да се дължат здравноосигурителни вноски за този период, а работодателят е длъжен да подаде декларации образец № 1 и, при необходимост, образец № 6 по Наредба № Н-8/2005 г., като контролът по установяване и събиране на тези публични задължения е в правомощията на НАП.
