|
Изх. № 20-40-31 Дата: 02. 09. 2024 год. |
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 12.
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмено запитване, поставено чрез ..., препратено по компетентност от дирекция ..., заведено с вх. ... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е отправена молба да се даде оценка за статута Ви за местно лице за данъчни цели за 2023 г. спрямо българското данъчно законодателство.
В запитването Ви подробно са описани различни факти и обстоятелства за Вас и членовете на Вашето семейство, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
Гражданин сте на Украйна и притежавате украински паспорт, но не сте данъчно задължено лице на тази държава, за което притежавате документ, издаден от украинските власти, като същият не е приложен към преписката. През месец декември 2022 г. сте получили временна закрила в България, като към преписката Ви е приложено заверено копие на Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила, издадена на 19.12.2023 г. със срок до 04.03.2025 г., в която е посочена дата на първоначална регистрация 23.12.2023 г. и настоящ адрес в гр. София.
От описаното в запитването Ви може да се направи извод, че пребиваването в България на членове от Вашето семейство в периода от март 2022 г. до момента има временен характер и е свързано с инвазията в Украйна. Посочено е, че през 2022 г. сте работили в Тайланд и сте посещавали семейството си в България като турист, а през 2023 г. пребивавате в България 124 дни. През 2023 г. не сте получавали доходи от източници в България, не сте кандидатствали и не сте получавали помощи от българската държава. През 2023 г. не сте работили по трудово правоотношение, но сте получили бонус от бившия си работодател в Кралство Тайланд за услуги, извършени през 2022 г. Получили сте и доходи от независими консултантски услуги в Кралство Тайланд, но не е пояснено мястото на извършването им. В запитването Ви е посочено също, че не притежавате никаква собственост, активи и банкови сметки в България. Съсобственик сте на къща в Украйна, а от декември 2022 г. съхранявате покъщнината си в специализирана складова база в Тайланд. Според описаната фактическа обстановка финансовите Ви интереси са свързани предимно с Филипините, Тайланд и САЩ, където поддържате банкови сметки.
В запитването Ви не е поставен конкретен въпрос, а е отправена молба да се даде оценка за статута Ви за местно лице за данъчни цели за 2023 г. спрямо българското данъчно законодателство.
Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за различно становище:
Критериите за дефиниране на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното ни законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба, гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
По отношение на понятието "постоянен адрес" данъчният закон определя, че това е адресът по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи(ЗБЛД). На основание § 1, т. 3 от ДР на ЗБЛД "постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението, а съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗБЛД настоящ адрес може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее. От описаната фактическа обстановка и приложените документи може да се направи извод, че нямате "постоянен адрес" в България, т.е. не отговаряте на условието, посочено в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Във връзка с анализирането на втория критерий, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че:
- физическото лице се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни в рамките на 12-месечен период. Важно е да се уточни, че този 12-месечен период не винаги съвпада с календарната година, а е възможно да започне в една календарна година и да приключи в следващата. Тъй като въпросът Ви е конкретно за 2023 г., сте посочили дните на пребиваване в България през същата година, но не е ясно кога и колко дни сте пребивавали в България през 2022 г., поради което не може категорично да се каже, че пребиваването Ви в страната не надхвърля 183 дни в рамките на всеки произволно избран 12-месечен период, който завършва през 2023 г.
- денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. В конкретния случай разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ не може да бъде приложена, доколкото лицето не пребивава в страната с такава цел.
Критерият, заложен в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, е неприложим в конкретния случай, на база описаните в запитването Ви факти.
За целите на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Предвид изложените в запитването Ви факти, може да се предполага, че центърът на жизнените Ви интереси не се намира в България.
В случай че не покривате нито един от критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 5 от същия закон следва да се третирате като чуждестранно лице и съответно ще сте носител на задължението за данъци само за доходи от източници в Република България. В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 8, като при определяне на източника на доход по този член мястото на изплащането му не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е отправена молба да се даде оценка за статута Ви на местно лице за данъчни цели за 2023 г. спрямо българското данъчно законодателство.
Описаните факти и обстоятелства са следните:
- Гражданин сте на Украйна и притежавате украински паспорт.
- Не сте данъчно задължено лице на Украйна, за което имате документ, издаден от украинските власти, който не е приложен към преписката.
- През декември 2022 г. сте получили временна закрила в България.
- Към преписката е приложено заверено копие на Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила, издадена на 19.12.2023 г. със срок до 04.03.2025 г., в която е посочена дата на първоначална регистрация 23.12.2023 г. и настоящ адрес в гр. София.
- От описаното в запитването се прави извод, че пребиваването в България на членове от Вашето семейство в периода от март 2022 г. до момента има временен характер и е свързано с инвазията в Украйна.
- Посочено е, че през 2022 г. сте работили в Тайланд и сте посещавали семейството си в България като турист.
- През 2023 г. пребивавате в България 124 дни.
- През 2023 г. не сте получавали доходи от източници в България.
- През 2023 г. не сте кандидатствали и не сте получавали помощи от българската държава.
- През 2023 г. не сте работили по трудово правоотношение.
- През 2023 г. сте получили бонус от бившия си работодател в Кралство Тайланд за услуги, извършени през 2022 г.
- Получили сте и доходи от независими консултантски услуги в Кралство Тайланд, като не е пояснено мястото на извършването им.
- Посочено е, че не притежавате никаква собственост, активи и банкови сметки в България.
- Съсобственик сте на къща в Украйна.
- От декември 2022 г. съхранявате покъщнината си в специализирана складова база в Тайланд.
- Според описаната фактическа обстановка финансовите Ви интереси са свързани предимно с Филипините, Тайланд и САЩ, където поддържате банкови сметки.
В запитването не е формулиран конкретен въпрос, а е отправена молба да се даде оценка за статута Ви за местно лице за данъчни цели за 2023 г. спрямо българското данъчно законодателство.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, с оглед компетентността на НАП, се изразява следното становище, като се отбелязва, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.
Правна уредба и критерии за местно лице
Критериите за определяне на физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
От цитираната разпоредба следва, че гражданството не е критерий за определяне на физическо лице като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако лицето попада в една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, то се счита за местно по смисъла на закона, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Критерий по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ - постоянен адрес
По отношение на понятието "постоянен адрес" данъчният закон препраща към § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗБЛД "постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗБЛД настоящ адрес може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее.
От описаната фактическа обстановка и приложените документи се прави извод, че нямате "постоянен адрес" в България, поради което не отговаряте на условието по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Не се приема, че сте местно лице на основание наличие на постоянен адрес в България по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Критерий по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ - пребиваване над 183 дни
За анализа на втория критерий по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че:
- Физическото лице се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни в рамките на 12-месечен период.
- 12-месечният период не винаги съвпада с календарната година и може да започне в една календарна година и да приключи в следващата.
Тъй като запитването е конкретно за 2023 г., Вие сте посочили дните на пребиваване в България през същата година - 124 дни. Не е ясно обаче кога и колко дни сте пребивавали в България през 2022 г., поради което не може категорично да се заяви, че пребиваването Ви в страната не надхвърля 183 дни в рамките на всеки произволно избран 12-месечен период, който завършва през 2023 г.
Следва също да се има предвид, че денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. В конкретния случай тази разпоредба не е приложима, тъй като не пребивавате в страната с такава цел.
Извод: Въз основа на посочените от Вас данни за 2023 г. не може категорично да се изключи или потвърди, че не надхвърляте 183 дни пребиваване в рамките на всеки 12-месечен период, завършващ през 2023 г.; поради липса на данни за 2022 г. не се прави окончателен извод по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.
Критерий по чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ - изпращане в чужбина от българска държава/организация
Критерият по чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е неприложим в конкретния случай въз основа на описаните в запитването факти.
Извод: Не се приема, че сте местно лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Критерий по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ - център на жизнени интереси
За целите на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ при определянето им могат да се вземат предвид:
- семейството,
- собствеността,
- мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност,
- мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид изложените в запитването факти може да се предполага, че центърът на жизнените Ви интереси не се намира в България.
Извод: На база посочените обстоятелства се приема, че центърът на жизнените Ви интереси не е в България и не се обосновава местно лице по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.
Статут като чуждестранно лице и данъчни задължения
В случай че не покривате нито един от критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ следва да се третирате като чуждестранно лице. В този случай ще носите задължение за данъци само за доходи от източници в Република България.
В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ, като при определяне на източника на доход по този член мястото на изплащането му не се взема предвид съгласно чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ.
Извод: При положение че не отговаряте на нито един от критериите за местно лице по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се третирате като чуждестранно лице по чл. 5 от ЗДДФЛ и да дължите данъци в България само за доходи от източници в страната, определени по реда на чл. 8 от ЗДДФЛ, независимо от мястото на изплащането им по чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ.
