НАП: Компетентност за издаване на ревизионни актове при повторни ревизии по преходния режим на ДОПК

Предвид установената практика на Върховния административен съд за обявяване на нищожност на ревизионни актове, издадени след отменителни решения по чл. 155, ал. 4 от ДОПК на директорите на дирекции "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" по ревизионни производства, образувани преди 1 януари 2013 г., се излага следното становище.

Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) са въведени нови процесуални правила за провеждане на ревизионните производства. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК (изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията.

За ревизионни производства, образувани преди 31 декември 2012 г. и неприключили към тази дата, в преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на закона се довършват по досегашния ред.

Според оформилата се съдебна практика на ВАС, при отмяна на ревизионен акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Съдът приема, че това правило е приложимо независимо от порока на ревизионния акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на ревизионния акт.

В случаите, когато ревизиите са образувани със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), издадена до 31.12.2012 г., но във връзка с отменително решение на директора на дирекция "ОДОП" на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК са продължени със ЗВР, издадена след 1 януари 2013 г., съдът приема, че е налице образувано и висящо ревизионно производство, за което се прилага § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Съгласно тази разпоредба производството следва да се довърши по досегашния ред.

Досегашният ред е редът, действащ до 31.12.2012 г., включително относно издаването на ревизионния акт от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията му до 31.12.2012 г. На това основание съдът е обявил за нищожни ревизионните актове, издадени по новия ред.

Доколкото към момента съдебната практика на ВАС може да се определи като еднопосочна, се приема, че тя следва да бъде съобразена.

Извод: При ревизионни производства, образувани преди 01.01.2013 г. и продължени след тази дата по повод отменителни решения по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, ревизионните актове следва да се издават по досегашния ред (редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до 31.12.2012 г.), като издаването им по новия ред води до нищожност според установената практика на ВАС.

За защита интереса на фиска от страна на НАП се посочват следните възможни действия.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В разглежданите случаи съдът не се е съобразил с тази норма. Поради това се приема, че от страна на НАП следва да бъде поискано изрично произнасяне от съда по този въпрос с решение, ако делото все още не е решено. Ако съдът счита акта за нищожен, да изпрати преписката на административния орган, който счита за компетентен - в случая да определи компетентния орган, който да извърши ревизията - със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ако по делото вече има решение, НАП може на основание чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс, субсидиарно приложим за неуредените в АПК случаи, да поиска допълване на решението в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Последващите действия на администрацията следва да се извършат съобразно указаното от съда.

Извод: При обявяване на ревизионен акт за нищожен поради некомпетентност, НАП следва да иска от съда: ако делото не е решено - изрично произнасяне и изпращане на преписката на компетентния административен орган с указания по чл. 173, ал. 2 АПК; ако има влязло в сила решение - допълване на решението по чл. 250 ГПК, като последващите административни действия се извършват съобразно съдебните указания.