КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6 и чл. 10;
ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице - арменски гражданин, който има отпусната пенсия по законодателството на Република Армения
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронен път в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......... от 12.08.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в постъпилото запитване, Вие сте арменски гражданин и от пет години сте пенсионер по законодателството на Република Армения. В България упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на "......" ЕООД, считано от 11.07.2008 г. Интересувате се, какъв документ е необходимо да представите, за да бъдете освободен от задължението да се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване.
При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
- Относно социалното осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, в т.ч.собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия по законодателството на друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 6 (изр. второ) от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява (текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам"). В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
Изложеното не е приложимо, когато собственикът или съдружникът подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството и имат определено възнаграждение за тази дейност, независимо дали това възнаграждение е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено. Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване на лицата по тяхно желание не е приложима, тъй като тази възможност е предоставена само на самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО).
- Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Тъй като в Закона за здравното осигуряване няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължително осигуряване пенсионерите - самоосигуряващи се лица, собствениците и съдружниците в търговски дружества подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК и когато имат отпусната пенсия.
Без оглед гореизложеното, обръщаме Ви внимание в случай на бъдещи Ваши запитвания до НАП по прилагане на данъчното или осигурително законодателство, че писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което същите следва да са отправени от името на съответното задължено лице,да съдържат идентифициращите му данни и адрес за кореспонденция и да са подписани от представляващия подател или негов пълномощник, а когато са подадени по електронен път, да са подписани с електронен подпис (чл. 102, ал. 1 от ДОПК).
Въпрос: Какъв документ е необходимо да представи арменски гражданин, пенсионер по законодателството на Република Армения, който в България упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на "......" ЕООД от 11.07.2008 г., за да бъде освободен от задължението да се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване?
Относно социалното осигуряване
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от това от коя държава е отпусната. Поради това осигурителният режим "по свое желание" за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия по законодателството на друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата, но не по-рано от първо число на месеца, през който е подадена.
От изложеното следва, че всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (образец ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява, като текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам". В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Изложеното не е приложимо, когато собственикът или съдружникът подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството, и имат определено възнаграждение за тази дейност, независимо дали това възнаграждение е изплатено, начислено, но неизплатено, или неначислено.
Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени.
В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване на лицата по тяхно желание не е приложима, тъй като тази възможност е предоставена само на самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО).
Извод: Самоосигуряващото се лице - собственик на търговско дружество, което е пенсионер по законодателството на Република Армения, може да не се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 6 от КСО, като подаде декларация образец ОКд-5, в която посочва датата на възникване на обстоятелството и не попълва останалите полета, а при поискване от орган по приходите удостоверява с документ от компетентните власти на Армения, с превод по чл. 55, ал. 1 от ДОПК, че му е отпусната пенсия. Този режим не се прилага, ако лицето е управител с възнаграждение по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, където осигуряването е задължително.
Относно здравното осигуряване
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица.
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Тъй като в ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължително осигуряване пенсионерите - самоосигуряващи се лица, собствениците и съдружниците в търговски дружества подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК и когато имат отпусната пенсия.
Извод: Чужд гражданин - собственик на търговско дружество с дългосрочно или постоянно пребиваване в България подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК по чл. 33, ал. 1, т. 3, чл. 34, ал. 1, т. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че му е отпусната пенсия по законодателството на друга държава, тъй като в ЗЗО не съществува норма, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава такива лица от задължително здравно осигуряване.
Относно формата на бъдещи запитвания
Без оглед на гореизложеното, се обръща внимание, че при бъдещи запитвания до НАП по прилагане на данъчното или осигурителното законодателство писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Поради това те следва:
- да са отправени от името на съответното задължено лице;
- да съдържат идентифициращите данни на това лице и адрес за кореспонденция;
- да са подписани от представляващия подател или негов пълномощник;
- когато са подадени по електронен път, да са подписани с електронен подпис, съгласно чл. 102, ал. 1 от ДОПК.
Извод: За да ангажира приходната администрация по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, всяко бъдещо писмено запитване трябва да бъде подадено от името на задълженото лице, да съдържа неговите идентифициращи данни и адрес за кореспонденция и да бъде надлежно подписано, включително с електронен подпис при електронно подаване по чл. 102, ал. 1 от ДОПК.
