ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмо с вх. № 20-31-73/05.12.2023 г., препратено от ТД на НАП ............, офис ..............
Излагате следната фактическа обстановка:
Г.К. с ЕГН ............. е едноличен собственик на капитала и управител на "К....... М" ЕООД - гр. ........, ЕИК ............... В досието на дружеството, съхранено в ТП на НОИ ........, има подадени от лицето декларации за самоосигуряващо се лице за започване на дейност и осигуряване от 22.01.2003 г. и за прекъсване на дейност и осигуряване от 01.11.2004 г. Същевременно Г.К. е сключил трудов договор, считано от 01.11.2004 г. с "К........ М" ЕООД, на чието дружество е едноличен собственик и управител.
Поставяте следния въпрос:
Какъв би следвало да е видът осигуряване на г-н К за периода 01.11.2004 г. - 01.08.2018 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Управителите, собственици или съдружници в търговски дружества, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 и/или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като управители, работещи по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които осъществяват трудова дейноств търговските дружества и в качеството им на самоосигуряващи се. Прилага се спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.
Лицата по чл. 4. ал. 3, т. 2 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Цитираната разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание собствениците и съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Прилага се спрямо всички съдружници, които осъществяват трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.
Това означава, че в зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол и/или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице) лицата са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания. С оглед упражняваната трудова дейност декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" се подава като в полето на т.12 Вид осигурен се посочва код 10 - за управителите и прокуристите на търговски дружества и/или код 12 - за самоосигуряващи се лица.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на съответното административно производство с всички допустими доказателства и доказателствени средства.
В допълнение Ви уведомявам, че изразяване на становище относно възможността едноличен собственик и управител на търговско дружество да изпълнява определени длъжности по трудови правоотношенияв дружеството, не е от функционалната компетентност на НАП. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда).
Изложена е следната фактическа обстановка: Г.К. с ЕГН ............. е едноличен собственик на капитала и управител на "К....... М" ЕООД - гр. ........, ЕИК ............... В досието на дружеството, съхранявано в ТП на НОИ ........, има подадени от лицето декларации за самоосигуряващо се лице за започване на дейност и осигуряване от 22.01.2003 г. и за прекъсване на дейност и осигуряване от 01.11.2004 г. Едновременно с това, считано от 01.11.2004 г., Г.К. е сключил трудов договор с "К........ М" ЕООД, на което е едноличен собственик и управител.
Въпрос: Какъв би следвало да е видът осигуряване на г-н К за периода 01.11.2004 г. - 01.08.2018 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство се посочва, че упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основно условие за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Управителите, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 и/или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, тоест като управители, работещи по договори за управление и контрол, и/или като самоосигуряващи се лица. Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по характер и същност от трудовата дейност, която съдружниците извършват в качеството им на самоосигуряващи се лица. Поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Тази разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които осъществяват трудова дейност в търговските дружества и в качеството им на самоосигуряващи се лица. Тя се прилага спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО. Тази разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание собствениците и съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Тя се прилага спрямо всички съдружници, които осъществяват трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.
От това следва, че в зависимост от извършваната трудова дейност - управление и контрол и/или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице - лицата са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
С оглед упражняваната трудова дейност декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" се подава, като в т. 12 "Вид осигурен" се посочва код 10 - за управителите и прокуристите на търговски дружества, и/или код 12 - за самоосигуряващи се лица.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на съответното административно производство с всички допустими доказателства и доказателствени средства.
Допълнително се посочва, че изразяване на становище относно възможността едноличен собственик и управител на търговско дружество да изпълнява определени длъжности по трудови правоотношения в дружеството не е от функционалната компетентност на НАП. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда.
Извод: Видът осигуряване на Г.К. за периода 01.11.2004 г. - 01.08.2018 г. зависи от конкретно установената от компетентните органи трудова дейност, която е упражнявал (управление и контрол и/или дейност като самоосигуряващо се лице), като НАП не се произнася по допустимостта на заемане на длъжности по трудово правоотношение от едноличен собственик и управител в собственото му дружество.
