Изх. № 94-Г-1023
Дата: 19. 12. 2023 год.
ЗУБ,чл. 1, ал. 2;
ЗУБ, чл. 29, ал. 1, т. 1;
ЗУБ, чл. 29, ал. 1, т. 5;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 7;
Наредба № Н-13, чл. 4, ал. 2, т. 6.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване в Република България на чужд гражданин, на когото е образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-Г-1023/08.11.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е поставен следният въпрос:
Дължи ли работодател задължителни здравноосигурителни вноски за нает по трудов договор чужденец с регистрационна карта, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила и има право да остане на територията на България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците(ЗУБ)?
Предвид така изложената в запитването фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
В изпратеното от Вас писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването. Фактическа обстановка е непълна, а поставените от Вас въпроси са твърде общи.
Във връзка с горното изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.
Поради непълната фактическа обстановка настоящото становище обхваща хипотезата при която лицето е от трета страна (гражданин на държава, извън Европейския съюз (ЕС)) и по отношение на него, не се прилагатРегламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и/или международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна.
Съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила.
Международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут - основание чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ.
Правата и задълженията на чужденците, търсещи международна закрила, по време на производството са определени в Раздел II, членове от 29 до 30а от ЗУБ.
В чл. 29, ал. 1, т. 5 от същия закон е указано, че по време на производството чужденецът има право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба от правата по ал. 1 се ползват и чужденците, на които е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила.
В конкретния случай запитването Ви касае чужд гражданин, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила, което има право да остане на територията на България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Във връзка с това и в съответствие с изложените нормативни разпоредби, по отношение на задължителното здравно осигуряване на лицето в България, следва да имате предвид:
Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище са задължително осигурени в НЗОК.
На основание чл. 34, ал. 1, т. 3 от същия закон задължението за здравно осигуряване на тези лица възниква от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са определени в чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от същия закон здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (включително за работниците и служителите), определена по реда на чл. 29, ал. 3, се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване. Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40.
В чл. 40, ал. 3 от ЗЗО са изброени лицата, които се осигуряват здравно за сметка на държавния бюджет, ако не са осигурени на друго основание по ал. 1 на цитираната разпоредба.
На основание чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище са за сметка на държавния бюджет.
Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г.), Агенцията за бежанците подава данни за лицата в производство за предоставянестатут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище с декларация образец № 3 "Данни за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет" в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.
Предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО и чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г., за периода до приключване на производството за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ работодателят няма задължението да начислява и внася здравноосигурителни вноски за наетия от него чужд гражданин.
За дружеството ще възникне задължението да го осигурява здравно съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от същия закон, ако след приключване на производството чуждият гражданин получи статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище.
Следва да се има предвид, че в този случай работодателят следва да подава и данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Въпрос: Дължи ли работодател задължителни здравноосигурителни вноски за нает по трудов договор чужденец с регистрационна карта, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила и има право да остане на територията на България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. На основание чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
В изпратеното запитване не са посочени данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързан въпросът. Фактическата обстановка е непълна, а въпросът е твърде общ. Поради това се изразява само принципно становище по поставения въпрос, като се отбелязва, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да обосноват различно становище.
Настоящото становище обхваща хипотезата, при която лицето е от трета страна (гражданин на държава извън Европейския съюз) и по отношение на него не се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и/или международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протокола от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.
Правата и задълженията на чужденците, търсещи международна закрила, по време на производството са уредени в раздел II, чл. 29 - чл. 30а от ЗУБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 5 от ЗУБ по време на производството чужденецът има право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗУБ от правата по ал. 1 се ползват и чужденците, на които е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила.
В запитването се разглежда чужд гражданин, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила и който има право да остане на територията на България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище са задължително осигурени в НЗОК. На основание чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължението за здравно осигуряване на тези лица възниква от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, както и сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са определени в чл. 40 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване (включително работниците и служителите), определена по реда на чл. 29, ал. 3, се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване. Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40.
В чл. 40, ал. 3 от ЗЗО са изброени лицата, които се осигуряват здравно за сметка на държавния бюджет, ако не са осигурени на друго основание по ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище са за сметка на държавния бюджет.
Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Агенцията за бежанците подава данни за лицата в производство за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище с декларация образец № 3 "Данни за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет" в компетентната териториална дирекция на НАП до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.
Предвид чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО и чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г., за периода до приключване на производството за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ работодателят няма задължение да начислява и внася здравноосигурителни вноски за наетия от него чужд гражданин.
За дружеството възниква задължение да осигурява здравно лицето по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, ако след приключване на производството чуждият гражданин получи статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище. В този случай работодателят следва да подава и данни по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
Извод: За периода до приключване на производството за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ работодателят не дължи здравноосигурителни вноски за наетия чужд гражданин; ако след приключване на производството лицето получи статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище, работодателят започва да дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и да подава данни по Наредба № Н-13.
