Изх. №20-00-682/29.11.2023 г.
КСО - чл. 4, ал. 1, т. 1
КСО - чл. 6, ал. 2, т. 1
КСО - чл. 6, ал. 11
Наредба №Н-13/2019 - чл. 3, ал. 8
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-682/11.10.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/ 2019 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Работникът, с който "МВ" ООД е сключило трудов договор за допълнителен труд при условията на втора категория, подлежи на осигуряване при основния си работодател върху максималния месечен размер на осигурителния доход. При другия работодател лицето полага труд при условията на трета категория.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Как следва да попълните данните в декларация образец №1 за работник, полагащ труд по трудово правоотношение за допълнителен труд при условията на втора категория?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. На основание чл. 4, ал. 1, т, 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Следва да се отбележи, че разпоредбата не включва морските лица (по чл. 4а, ал. 1 от КСО) и лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (по чл. 4 , ал. 10 от КСО).
Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване за посочените лица. са определени с чл. 6, ал. 1 от КСО. Кой труд към коя категория се причислява се определя от Министерски съвет съобразно характера и особените условия на труд с Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране (НКТП). За прилагане на наредбата е издадена Инструкция №13 от 31 октомври 2000 г. (Инструкция №13/2000 г.) от управителя на Националния осигурителен институт.
С чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО законодателят определя, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определя максимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година. Съгласно чл. 6, ал. 3 от същия кодекс, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, предвиден за тях по кодекса и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО според разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от същия кодекс, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Разпоредбата определя поредност на доходите, върху които се внасят задължителните осигурителни вноски, с цел ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход. На първо място се посочват доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО. В конкретния случай при наличието на основен и трудов договор за допълнителен труд правилно върху осигурителния доход по основния трудов договор се начисляват и внасят осигурителни вноски до максималния размер на осигурителния доход за съответната година.
С оглед изложеното, в посочената хипотеза за трудовата дейност по допълнителния трудов договор осигурителят не дължи осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, защото лицето е осигурено върху максималния размер на осигурителния доход. В КСО не е предвиден размер на вноската относим към посочения случай, което е допълнителен аргумент за направения извод.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Видно от цитираната разпоредба, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд се внасят при наличие на доход, за който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Както е посочено по-горе, за трудовата дейност по договора за допълнителен труд не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, следователно, няма да се дължат и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите представят данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и дните в осигуряване - поотделно за всяко лице. подлежащо на осигуряване. На основание чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации се определят с издадената от министъра на финансите Наредба №Н-13/ 2019 г.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-13/2019 г. за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.) и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход, освен в случаите предвидени с чл. 3, ал. 9 от наредбата. В конкретния случай следва да се подава декларация образец №1 и във връзка с извършваната дейност по трудовия договор, сключен на основание чл. 111 от КТ.
Съгласно указанията за попълване на декларацията в полето на т. 12 ..Вид осигурен" се попълва код 04 - за работещи по допълнителен трудов договор се посочва код 04. Общият брой работни дни в осигуряване се попълват в позиции 1 и 2 на т. 16 от декларацията. При условие, че няма дни, които следва да бъдат попълнени в т. 16.2 или 16.3, работните дни в осигуряване без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж (с изключение на дните, посочени в т.16.5) се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж". Данни за осигурителен доход и проценти на задължителните осигурителни вноски не се попълват, защото не се дължат осигурителни вноски. Попълват се и останалите полета на декларацията съгласно указанието за попълването ѝ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Работник на "МВ" ООД има сключен трудов договор за допълнителен труд при условията на втора категория труд. По основния си трудов договор при друг работодател лицето е осигурявано върху максималния месечен размер на осигурителния доход. При другия работодател трудът се полага при условията на трета категория.
Въпрос: Как следва да попълните данните в декларация образец №1 за работник, полагащ труд по трудово правоотношение за допълнителен труд при условията на втора категория?
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако в индивидуалния трудов договор по основното правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, начина на заплащане и източника на финансиране. Разпоредбата не включва морските лица по чл. 4а, ал. 1 от КСО и лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (по чл. 4, ал. 10 от КСО).
Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване за тези лица, са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО.
Категорията труд се определя от Министерския съвет съобразно характера и особените условия на труд с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). За прилагане на наредбата е издадена Инструкция №13 от 31.10.2000 г. от управителя на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя максимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година.
По силата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, предвиден за тях по кодекса, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но не върху повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Разпоредбата установява поредност на доходите, върху които се внасят задължителните осигурителни вноски, с цел ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход, като на първо място са доходите от дейности на лицата по последователността в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО.
В разглеждания случай, при наличие на основен трудов договор и трудов договор за допълнителен труд, правилно върху осигурителния доход по основния трудов договор се начисляват и внасят осигурителни вноски до максималния размер на осигурителния доход за съответната година.
С оглед на това, за трудовата дейност по допълнителния трудов договор осигурителят не дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, тъй като лицето вече е осигурено върху максималния размер на осигурителния доход. В КСО не е предвиден размер на вноската, относим към този случай, което допълнително подкрепя този извод.
Извод: За допълнителния трудов договор не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, тъй като максималният осигурителен доход е достигнат по основния трудов договор.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. От тази разпоредба следва, че вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд се дължат само при наличие на доход, за който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Както е посочено, за трудовата дейност по договора за допълнителен труд не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, поради което не се дължат и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Извод: За допълнителния трудов договор не се дължат вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите представят данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и дните в осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. На основание чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации се определят с Наредба №Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-13/2019 г. за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход, освен в случаите по чл. 3, ал. 9 от наредбата.
В конкретния случай следва да се подава декларация образец №1 и за дейността по трудовия договор, сключен на основание чл. 111 от КТ.
Съгласно указанията за попълване на декларация образец №1, в т. 12 "Вид осигурен" се попълва код 04 - за работещи по допълнителен трудов договор се посочва код 04.
Общият брой работни дни в осигуряване се попълва в позиции 1 и 2 на т. 16 от декларацията. Ако няма дни, които да се попълнят в т. 16.2 или т. 16.3, работните дни в осигуряване без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж (с изключение на дните по т. 16.5), се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".
Данни за осигурителен доход и проценти на задължителните осигурителни вноски не се попълват, тъй като не се дължат осигурителни вноски. Останалите полета на декларацията се попълват съгласно указанията за попълването й.
Извод: За допълнителния трудов договор се подава декларация образец №1 с код 04 в т. 12 "Вид осигурен", попълват се дните в осигуряване в т. 16 (вкл. т. 16.4 като дни без вноски, зачетени за стаж), не се попълват осигурителен доход и проценти на вноски, а останалите полета се попълват по общите указания.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. При производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
